Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (54) (Задава се буря)

Петдесет и трета глава

„Няма по-красиво място от парка на Кавендън, особено когато е слънчево“ — мислеше си Сесили, докато вървеше към селото.

Беше средата на април; след седмици дъжд и преди това снежна киша, времето изведнъж се промени и стана хубаво.

След трагичната смърт на Тревър Мъртън нещата се уталожиха. Дилейси се съвземаше бавно от убийствената скръб и емоционалното опустошение. Заключението на лекарите и на патолога беше, че е починал от инфаркт. С други думи, смъртта е била естествена.

Братовчедът на Тревър Вивиан Карлмайкъл помоли Дилейси да му помогне за погребението и тя на драго сърце се съгласи. Цялото семейство Ингам присъства на погребението, както и много негови приятели.

Сесили бързо осъзна, че множеството, което го почете, този израз на преданост и обич, помогнаха на Дилейси да се съвземе. За нея беше утешително, че приятелите му толкова много скърбят за Тревър.

Дилейси живееше през повечето време в Кавендън. Сред семейството си беше спокойна, тяхната обич и привързаност й даваха сили.

Дилейси се съвземаше и затова имаше немалка заслуга братът на Сесили Хари. Бяха приятели от деца и в свободното си време яздеше с нея, а понякога всички заедно отиваха на театър в Хароугейт. Хари не я оставяше сама и неговото приятелско отношение радваше Сесили. Нямаше нищо по-лошо от самотата, когато човек страда. Знаеше отлично за какво става въпрос.

Днес Сесили се чувстваше изключително удовлетворена. Само преди два часа Майкъл Александър, продуцентът на мюзикъла, й телефонира, за да й каже, че е възхитен от първите скици на костюмите. На нея й харесваше тази стъпка в една неизвестна област; откри, че й допада да работи за театъра.

Другото й начинание, бутикът в универсалния магазин „Харт“, щеше да се открие в края на лятото. Сега проектираше нова колекция аксесоари само за „Харт“. Можеше да ги продава в своя магазин, но никъде другаде.

Дулси й даде няколко хубави идеи и в момента бяха осъществени и въведени в производство. При мисълта за Дулси се усмихна. Тя вече беше намерила помещение за своята галерия в Мейфеър.

Онзи ден двете се кискаха като ученички в магазина в пасажа „Бърлингтън“. Дулси й каза под секрет, че възнамерява да нападне таванските помещения в къщите на семейството, за да си набави експонати. Двете си представиха фурора, който щеше да предизвика.

Другата хубава новина беше, че Дидри роди в Ню Йорк. Бебето беше момченце и с майката бяха добре.

Сесили погледна часовника си. Беше точно три и половина следобед. Беше поканена на чай от леля Шарлот, която я помоли да донесе и някои от скиците на костюмите за мюзикъла. Носеше ги в чантата си.

Когато мина покрай градината с розите, Сесили забеляза, че масивната дъбова врата е широко отворена. Отиде да я затвори и с изненада видя, че леля й седи на една градинска пейка. Беше подпряла лакти на коленете си и скрила лице с ръцете си. Нещо лошо се беше случило. Нещо много лошо.

* * *

Сесили влезе в градината с розите, затвори вратата и слезе по стълбите тичешком. Спусна се по покритата с чакъл пътека и леля й вдигна глава, видя я и се загледа в нея с празен поглед. Лицето на Шарлот беше сковано и бледо като платно.

— Лельо Шарлот, какво има? — извика Сесили, като седна до нея и изпусна чантата си на земята.

Тя не отговори. Седеше като статуя.

Сесили, която не се страхуваше от нищо, изведнъж се изплаши. Разбра, че каквото и да се е случило, е много сериозно. Всъщност опустошително. Да не би графът да е болен? Не, ако беше болен, тя нямаше да седи на тази пейка. Щеше да бъде при него. Инстинктивно Сесили почувства, че леля й е в шок. Какво я беше сполетяло, та да изпадне в такова душевно състояние.

Най-неочаквано Шарлот я прегърна и се разрида. Вкопчи се в нея, както се вкопчва удавник в случайно доплавала греда. Сесили се опитваше да я успокои и се чудеше къде е Майлс. Искаше Майлс и никой друг.

Очевидно Шарлот имаше грижи, които не можеше да сподели с графа.

След малко риданията й заглъхнаха, изпъна гръб и погледна много напрегнато Сесили в лицето.

— Имах нужда да поплача, помогна ми. Извинявай, Сесили, че се отпуснах пред теб.

Сесили сграбчи ръката на леля си и каза нежно:

— Обичам те и винаги съм до теб. Моля те, кажи ми какво се е случило? Обясни ми защо си толкова разстроена. Може би ще намеря начин да ти помогна. Знам, че графът е добре, иначе щеше да си при него. Да не си болна, лельо Шарлот?

— Не, не съм болна — отговори тя, гласът й трепереше и едва не се разплака пак, докато говореше: — Имението е болно, Кавендън е зле. Умира, Сесили, ще изчезне пред очите ни. Загубихме. А без Кавендън Хол сме никои. Когато Чарлс разбере, това ще го убие, сигурна съм. Кавендън е неговият живот. Затова се крия тук и се чудя какво да правя. Не мога да му поднеса такава новина. Не бих посмяла. Страхувам се, че сърцето му няма да издържи и…

Сесили я прекъсна с вик:

— Но какво се е случило? Кажи ми, ще намерим начин да излезем от кризата.

— Тед откри много тежки повреди в къщата…

— Когато поправяха баните по време на сватбата ли е станало?

— Да. Първо беше една баня, после две, сега са десет. — Шарлот пак се разплака. — И това не е всичко — продължи тя, бършейки сълзите си. — Цялата къща е застрашена. Подовете са в лошо състояние, покривът тече на много места, оградата е съвсем разнебитена. Когато Тед установи повредите през януари, после през февруари, казах на Чарлс да наемем и други водопроводчици. Дотогава имахме двама. След това се отвори още работа. Накратко казано, Тед предложи да повикаме специалисти с добро име в бранша, които да направят оглед и да изготвят доклад със заключенията си. Поисках от Чарлс разрешение, като му обясних, че това е предпазна мярка, че няма нищо кой знае колко тревожно.

— Но не се оказа така — изрече Сесили, проумявайки какъв е проблемът.

Шарлот само кимна и избърса с кърпичка сълзите си.

— Топящият се сняг, обилните дъждове напоследък, занемаряването са нанесли опустошителни щети. Днес получих писменото заключение на специалистите. Ужасяващи са, страхувам се да ги покажа на Чарлс.

— Според екипа цялата къща се нуждае от основен ремонт, така ли? — предположи Сесили.

— Да, Сеси.

— И ще струва много скъпо.

Шарлот кимна.

— Не много, а страшно много. А с такава сума ние не разполагаме.

Сесили се облегна и се замисли. Погледна часовника си.

— Почти четири е, лельо Шарлот. Ще можеш ли да дойдеш за следобедния чай, без да показваш чувствата си и без да се разстройваш?

— Ще се овладея. Но защо?

Гласът на Шарлот беше станал малко по-спокоен.

— Искам да систематизирам мислите си, да начертая план — каза й Сесили. — План, който поне малко да помогне.

Шарлот буквално я зяпна. Макар че се съмняваше, че някой може да й помогне, все пак полюбопитства какво е хрумнало на племенницата й.

— Какъв е планът?

— После ще ти кажа. Кой ще дойде за чая?

— Дилейси, леля Гуендолин, ти и Майлс, Чарлс и аз. Не знам дали разбра, но Хюго заведе Дафни в Париж за една седмица. От години мечтаеше да отиде и през тези години така беше претрупана със задължения… — Гласът на Шарлот заглъхна.

Погледна Сесили и видя колко решителен е изразът на лицето й. Ако се налагаше, племенницата й беше решителна и силна и Шарлот винаги долавяше намеренията й, дори й се възхищаваше. Сесили беше необикновено интелигентна.

— Кажи ми нещо, Сесили. Кажи ми нещо да ми дадеш надежда.

— Не мога. Защото има вероятност да се окаже фалшива надежда. Къде е докладът на специалистите.

— В спалнята, в моя скрин за бельо — отговори Шарлот.

— Ето какво си мисля, че трябва да направиш. Върни се вкъщи, иди в твоята гардеробна и се постарай да бъдеш красива. Приведи в приличен вид косата и лицето си, облечи си онази рокля, която наскоро ти уших. След това слез в гостната и покажи, че си графиня Мобри. Предай на Майлс, че ще закъснея няколко минути. Подготви се да направиш съобщение, щом приключим с чая. Кажи им… на нас кажи, че семейството трябва да обсъди важен въпрос.

— Кога ще го обсъждаме?

— Веднага. Щом Хенсън разчисти. Тогава ще проведеш семейния съвет.

— Тогава ли да им съобщя лошите новини?

— Да. Но дотогава мисля, че ще съставя ясно моя план.

* * *

След като Шарлот тръгна, Сесили остана на пейката в градината с розите. Извади малък бележник от чантата със скиците, написа няколко списъка и прибра бележника. След това се запъти към къщата.

Вървеше бързо и размишляваше върху различни идеи. Подреди ги наум и съсредоточи вниманието си върху Майлс. Реши, че е по-добре нищо да не обсъжда с него.

И той, както всички останали, трябваше да бъде изненадан от неблагоприятната новина. Това беше наложително. Графът не биваше да остава с впечатлението, че тайно се е споразумял с нея. Майлс трябваше да бъде невинен участник в семейния съвет. Също и леля Шарлот. Точно тези бяха последните й думи: „Каквото и да кажа, престори се на смаяна.“

Щом пристигна в Кавендън Хол, Сесили влезе през кухненската врата, помаха на готвачката Сузи Джаксън и по слугинското стълбище стигна до оранжерията. Тук беше неприкосновеното убежище на Дафни и никой не влизаше.

Седна на бюрото на Дафни и набра някакъв номер по телефона. След секунди се свърза с Ема Харт.

Разговаряха двайсет минути. Сесили й зададе три въпроса. Ема отговори положително и на трите. В края на разговора Ема каза:

— Напомняш ми на мен, когато бях на твоята възраст, Сесили. Имаш блестящи идеи, усет за форма и рисунък и инстинкт на търговец. Но имаш най-вече огромен кураж. Ще се радвам на нашето партньорство. Защото тъкмо за това току-що се споразумяхме. Ще подпишем договор идната седмица.

* * *

В жълтата гостна оживлението беше стигнало връхната си точка, когато пристигна Сесили. Явно никой не се засегна, че закъсня, и всички я поздравиха сърдечно.

Майлс и графът се изправиха и тя, след като се ръкува с Чарлс, целуна Майлс. Тъкмо щеше да седне до него и лейди Гуендолин я повика:

— Сесили, ела при мен, моля те. Искам да обсъдя нещо с теб.

Сесили погледна Майлс, който промърмори:

— О, хайде, върви. После до края на деня ще те имам само за себе си. — Намигна й. — И на нощта.

Лицето на Сесили остана безизразно, тя прекоси стаята, седна на дивана и остави чантата със скиците до себе си.

— Много съм щастлива — започна лейди Гуендолин, — че Дулси е намерила помещение за нейната галерия. Искам да организирам прием в чест на откриването. Какво ще кажеш?

— Прекрасно е, лейди Гуендолин, и тя много ще се зарадва. Мисля, че е събрала цялата сума, която й е необходима.

Лейди Гуендолин се разсмя.

— След като й дам трофеите от моя таван, лорд Мобри също, ще влезе в бизнеса.

— Зная, че няма да й откажете — промълви Сесили и взе чашата чай, която й поднесе Хенсън.

Заговориха за други неща. Дилейси дойде и седна до лейди Гуендолин и Сесили. И ритуалът на следобедния чай в Кавендън продължи както обикновено.

Сесили беше горда с леля Шарлот. Прическата й беше красива, беше напудрила лицето си, устните й аленееха от червилото и носеше прекрасна следобедна рокля от лавандуловосини дантела и коприна.

Но най-важното беше, че Шарлот Суон Ингам умееше да се владее. Беше графиня Мобри. Елегантна, изпълнена с достойнство и чар, съвършената домакиня. „Браво — каза си наум Сесили. — Съвзела се е. Пак е дама от имението Кавендън.“

* * *

Точно преди двамата лакеи да изнесат приборите и останалите сладкиши и сандвичи, Шарлот погледна Чарлс.

— Бих искала всички да останат още малко, Чарлс, след като Хенсън разтреби гостната.

— О! Какво има, Шарлот? — Погледна я с неприкрито възхищение в сините си очи. — Нещо специално ли ще ни съобщиш? Поне на мен така ми се стори.

— Ами, не бих го нарекла специално, може би интересно.

— Каквото и да решиш да направиш, скъпа моя, имаш моето одобрение. — Сниши глас: — Нима е било другояче, откакто навърших дванайсет години?

И двамата се засмяха, но сърцето й се преобърна. Ако родът Ингам икономически западне, това ще го съсипе.

Когато останаха сами, Шарлот започна спокойно:

— Тъкмо казах на Чарлс, че искам да останете още малко. Трябва да ви кажа нещо. Надявам се, че нямате нищо против да останете.

— Разбира се, Шарлот — обади се лейди Гуендолин. — Обожавам тази жълта гостна и обожавам да бъда със семейството си.

Шарлот пое дълбоко дъх и каза:

— Както всички знаете, през последните няколко месеца се занимавахме с някои ремонти. Тед Суон предложи да наемем специалисти, които да направят цялостен оглед и да изготвят доклад. Попитах Чарлс можем ли да си го позволим и той естествено се съгласи.

— И този доклад вече е готов, това ли е, скъпа? — попита Чарлс.

— Да. Готов е. Искам да ви обърна внимание на някои подробности, които навярно всички ние сме забравили. В Кавендън има сто осемдесет и три помещения. Тук, разбира се, влизат и стаите за прислугата, кухните, складовете, всекидневните, баните, спалните, личните апартаменти, които ние заемаме в различните крила. Също така имаме приемни салони, трапезарии и така нататък.

— Боже мой! — възкликна Майлс. — Никога не ми е хрумвало!

В гласа му прозвуча искрена изненада.

— Струва ми се, че някога знаех — промърмори Чарлс и се намръщи. Преди малко долови някаква особеност в тона на Шарлот, което го обезпокои. Познаваше я от детството си и онова, което долови не беше ли… страх? Спря погледа си върху нея, предчувствайки беда.

Тя продължи:

— Добрата новина е, че необходимите ремонти могат да бъдат направени, при това извършени добре за две-тригодишен период. Лошата новина е, че разходите ще бъдат големи.

— Колко големи? — попита Чарлс, досещайки се защо тя е изплашена. Сигурно сумата е непосилна, навярно няколко хиляди лири.

— За да ремонтираме и укрепим Кавендън Хол, ще трябва да се вложат няколко хиляди… около сто хиляди всъщност — обясни Шарлот, стараейки се да говори с равен глас. Беше стиснала до бяло ръцете си. — Може би повече.

Чарлс изпадна в шок. Лицето му побеля като платно.

Седеше изпънат като струна, но сърцето му биеше до пръсване. Бяха разорени. Родът Ингам беше съсипан. Това беше техният край, краят на тяхната династия.

Майлс беше загубил ума и дума. Лицето му също беше побеляло. Нито един от двамата мъже не проговори.

Чу се ясен, самоуверен женски глас.

— Аз мога да ви дам част от парите, лорд Мобри, поне за да започнете реставрацията — каза Сесили.

Чарлс се смая. Само я гледаше вторачено.

Както и Майлс.

Шарлот наруши мълчанието:

— Но защо, Сеси?

Гласът й стана малко по-висок.

— Не е подарък, лельо Шарлот, а сделка. В замяна искам тръстът „Ингам“ да ми даде „осквернените“ бижута, както ги нарича Майлс. Онези, които бившата графиня беше взела назаем.

— Нямам представа каква стойност имат — възкликна Чарлс, взирайки се в Сесили, която седеше в другия край на гостната. Все още беше смаян от нейното предложение. Беше като ударен от гръм. Очевидно е успяла повече през годините, отколкото е съзнавал.

— Казах, че ще ви дам пари, за да започнете ремонта — повтори Сесили. Взе чантата си и извади чекова книжка и писалка. — На чие име да напиша чек?