Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (53) (Задава се буря)

Петдесет и втора глава

Дилейси и Тревър бяха толкова пияни, че едва се добраха до неговото ателие в Челси. Бяха гости на шумна сватба във висшето общество, изключително разточителна, където виното и шампанското се лееха като река, а храната беше превъзходна.

Портиерът на „Риц“ ги настани в такси и сега, залитайки и подкрепяйки се един друг, се добраха до спалнята. Някак си успяха да се разсъблекат, проснаха се на леглото и в същия миг заспаха.

Беше полунощ, когато мъжът застана пред входната врата на ателието и натисна дръжката. Вратата се отвори и той се подсмихна. Мъртън е бил толкова пиян, че е забравил да заключи. Но мъжът имаше ключ за всеки случай, така че това беше без значение.

Промъкна се крадешком през ателието и влезе в кухнята, където запали лампа. Извади от джоба на сакото си ампула и спринцовка. След като напълни спринцовката, прибра в единия джоб празната ампула, в другия — спринцовката.

Не беше необходимо да проверява в спалнята дали спят. Лампата още светеше и те лежаха върху чаршафите като в безсъзнание. Тя дишаше тежко, той хъркаше гръмко, което подсказа на мъжа, че препаратът за сън на китайския билкар Фу Иънг-Иен от Китайския квартал е свършил работа. По време на сватбата беше пуснал по едно хапче в питиетата им, когато не го гледаха.

Мъжът се вмъкна в спалнята, наведе се над Тревър, извади спринцовката и инжектира калиев хлорид в окосмената част на ръката му. После прибра спринцовката в джоба си.

Погледна Дилейси. Усмихна се презрително. Вече не я желаеше. Остатъци от пира на Мъртън. Курва, измет, пияница. Боклук. Повредена стока.

Безшумно излезе, загаси лампата в кухнята и напусна ателието. Вървеше по улиците, вдъхваше хладния въздух, без да обръща внимание на зимния вятър. Действаше му освежаващо.

Докато стигне Кингс роуд, се чувстваше вече много по-добре. Изпълни онова, което беше замислил преди месеци. Мъртън си го заслужи. Негодникът посегна на Дилейси, преди да стане негова. Това съсипа добре обмисления му план: да се отърве от майката, да скрие дъщерята на сигурно място и след това завинаги да заживее щастливо с парите на мама. В края на краищата тя го направи свой наследник. Засега оставаше верен на майката.

Изведнъж му хрумна нещо. А дали след няколко месеца няма да може да започне любовна връзка с Дилейси? До тогава тя ще забрави Мъртън. Ще я изчисти, ще я облече, само за да я разсъблече и да я вкара в леглото си. Ще й даде онова, което в действителност иска. Него. Само мисълта го възбуди и почувства ерекцията си.

Застана в края на тротоара, спря такси и каза на шофьора да го откара на Чарлс стрийт.

„Тази вечер Фелисити извади късмет“ — реши той. Възбудата му щеше да я ощастливи и тя щеше да попалува с него за нейно върховно удоволствие, както й се харесваше — малко по-брутално.

* * *

На Дилейси така й прилоша, че се събуди. Стана от леглото и препъвайки се, отиде в банята. Коленичи пред тоалетната чиния и повърна. Легна върху студения теракотен под и остана там доста време, докато най-после взе да идва на себе си.

Изправи се бързо, отиде в кухнята, наля си чаша студена вода и я изпи на един дъх, изгаряща от жажда.

След това накуцвайки отиде в ателието, седна на стол и пое дълбоко дъх. Вече не се чувстваше така замаяна, не й се повдигаше, но главата убийствено я болеше.

Столът беше обърнат към спалнята и изведнъж Дилейси се стресна. Виждаше Тревър и осъзна, че се е изтърколил на една страна и виси от леглото. Изглеждаше странно.

Стана припряно, неуверено пристъпи до вратата и надникна. Погледна го и направи крачка назад. В гърлото й се надигна писък и тя се разтрепери. Изплаши се.

Очите му бяха широко отворени. Бяха бели. Не разбираше какво му има. И тогава изведнъж й просветна. Пиян ли беше? Или мъртъв? Но как беше възможно? Изтича вън от спалнята, започна да я обзема ужас и отиде до бюрото в ателието, за да се обади на Сесили. Трепереше неудържимо.

Телефонът звънеше и звънеше, и тъкмо да затвори, чу гласа на Сесили, който й прозвуча глухо:

— Ало?

— Сеси, аз съм — изрече Дилейси със запъване. Гласът й трепереше. — Нещо се е случило с Тревър. Моля те, ела. Ела и ми помогни.

— Къде си? — попита приятелката й тревожно, вече съвсем будна.

— В неговото ателие.

— Облечена ли си?

— Не.

— Облечи се. Внимавай всичко да е у теб — бижута, чанта. Веднага идвам с Ерик.

— Защо? Защо с Ерик?

— Ще бъда по-спокойна, ако е с нас. Ерик е мъж. Може да имаме нужда от мъж. Облечи се, седни и ни чакай. Разбра ли?

— Да — отвърна Дилейси и затвори телефона. След това се разрида и изпадна в шок.

* * *

Докато дойдат Сесили и братовчед й Ерик Суон, Дилейси беше успяла да се облече и да събере всичките си вещи — чорапи, обувки, чанта и скъпите бижута, които беше сложила заради светската сватба.

На входната врата тихо се почука и тя побърза да отвори. Щом влезе, Сесили прегърна Дилейси и я притисна до себе си, утешавайки я.

Дилейси тихо ридаеше, но след няколко минути се овладя и се отдръпна.

— Здравей, Ерик — промърмори и погледна Сесили с разширени от шока очи.

— Моля ви, погледнете Тревър. Не зная какво му е.

— Ще го погледнем — отговори Ерик. — Къде е.

— В спалнята. Ето там.

Ерик и Сесили минаха през грамадното ателие и влязоха в спалнята. — Но само Ерик се приближи до леглото, хвана ръката на художника и се опита да напипа пулс. Пулс нямаше. Като погледна лицето на Тревър, поклати глава и внимателно затвори очите му.

Обърна се и погледна първо Сесили, после Дилейси.

— Съжалявам, лейди Дилейси. Страхувам се, че е мъртъв. Но от какво, нямам представа. Може би инфаркт.

— Но той е млад — извика Сесили, клатейки глава. — Как е възможно?

Дилейси не каза и дума. Стоеше загледана в пространството и по страните й се търкаляха сълзи. След това влезе в спалнята, наведе се над Тревър и го целуна по лицето. То беше студено и тя се отдръпна сепнато. Преглъщайки и едва сдържайки емоциите си, с треперещи ръце придърпа чаршафа и покри Тревър.

Сесили я хвана за лакътя и каза:

— Мисля, че е време да си вървим. Всичко ли си взе?

— Да.

Сесили погледна скъпите бижута и попита:

— Сигурна ли си, че някое не липсва?

— Да.

Ерик я поведе към ателието и предложи:

— Нека да седнем за малко и да ни разкажеш какво се случи тази вечер. Бих искал да чуя.

Тя кимна и тримата седнаха.

— Отидохме на сватбата на семейство Кадингтън в „Риц“. Беше изключително пищна. С Тревър пихме доста… повече от обикновено. Особено аз. Когато си тръгнахме, бяхме ужасно пияни, но успяхме някак да се качим в таксито. Паднахме на леглото и заспахме. Събудих се около един и половина, понеже ми се повдигаше. Повърнах. После пих вода и седнах тук. Видях Тревър, изглеждаше странно, висеше от леглото, очите му бяха бели. Изплаших се. Не знаех какво се е случило. — Погледна Сесили. — Тогава ти се обадих, Сеси.

— Беше почти два часът, когато ми се обади. Знам, понеже погледнах часовника на нощното шкафче.

— Никой ли не е бил тук с теб?

Дилейси поклати глава.

— Никой, бяхме сами.

— Каза, че си повърнала — отбеляза Сесили и се намръщи. — Да не си яла нещо, което да те е отровило? Тревър също.

— Казах ви, приемът беше в хотел „Риц“ и храната беше превъзходна.

Ерик, който изглеждаше замислен, каза бавно:

— Не за пръв път чувам, че млад човек е починал от инфаркт. Кой знае, господин Мъртън може да е имал сърдечно заболяване. Знаете ли дали е имал, лейди Дилейси?

— Никога не ми е споменавал.

— Възможно ли е причината да е в алкохола? — попита Сесили.

— Възможно е, но не съм лекар, знаете.

— Все пак не мисля, че можем просто така да изоставим Тревър — каза Сесили, променяйки намерението си да си тръгнат. — Да повикаме чичо Хауард и да му кажем какво се е случило.

— Но той е от Скотланд Ярд — прошепна Дилейси и сви вежди. — Защо искаш Скотланд Ярд да се намеси?

— Той е от нашето семейство, лейди Дилейси. Но най-естественото нещо, което трябва да се направи, когато почине някой, е да се извика лекарят на починалото лице. Имаше ли лекар господин Мъртън?

— Не, доколкото знам. Той беше много здрав.

— Да повикаме ли линейка, за да откарат тялото на господин Мъртън в болница? Когато някой умре така, трябва да се изследва, да се направи дори аутопсия.

— Ще се обадя на чичо Хауард и ще го помоля за съвет. Не искам случаят да излезе извън семейство Суон.

— Той не е Суон — промърмори Дилейси.

— Женен е за Суон, което означава, че е — заяви приятелката й.

* * *

Хауард Пинкертън пристигна в ателието след по-малко от час, след като каза на Сесили, че ще дойде да провери всичко.

Разпитва Дилейси надълго и широко и тя изреди събитията. Когато приключи, той каза:

— Бих искал да огледам тялото на господин Мъртън, моля ви, лейди Дилейси. Може ли?

Тя го заведе в спалнята и се оттегли.

Инспекторът дръпна чаршафа и внимателно огледа тленните останки на Тревър Мъртън. Отбеляза си, че няма никакви следи по тялото — наранявания или белези от насилие. Покри пак тялото с чаршаф и се върна в ателието.

— Ще повикам кола да отнесат трупа за подробни изследвания. Моят патолог лично ще се заеме. — Седна на един стол, продължи: — Честно казано, на пръв поглед ми се струва естествена смърт. Най-вероятно от инфаркт. На колко години беше господин Мъртън, лейди Дилейси?

— На трийсет и седем — отговори тя. — Беше здрав.

Очите й се напълниха със сълзи и тя със сетни сили се мъчеше да сдържа чувствата си. Обърна глава, примигвайки.

Инспектор Пинкертън търсеше начин да я успокои.

— Понякога хората страдат от някакво заболяване, без да знаят, и навярно случаят с господин Мъртън е такъв. Казахте ми, че не е имал личен лекар.

— Да, знам, защото веднъж го попитах и той ми каза, че е здрав като скала. Точно така се изрази.

Хауард Пинкертън кимна.

— Предпочитам да не правим предположения. Да почакаме професионалното мнение.

Той стана и се обади по телефона. След това огледа ателието и каза:

— Не е необходимо да чакате колата. Аз ще се оправя. Между другото, кой е най-близкият му роднина, знаете ли, лейди Дилейси?

— Тревър беше сирак и баба му и дядо му са покойници. Има един роднина от майчина страна. Братовчед, с когото бяха в добри отношения. Други роднини няма.

* * *

Ерик взе такси и със Сесили отведоха Дилейси в нейния апартамент на Арфорд стрийт. Сесили я покани да отиде при нея, за да не е сама в този труден момент, но тя отказа, като обясни, че предпочита да бъде сама в своя дом.

— Искам да бъда заобиколена от моите неща. Ще се оправя, Сеси. Благодаря ти, че дойде да ми помогнеш.

— Знаеш, че бих направила всичко за теб, Лейси.

— Оттук нататък какво следва? — попита Дилейси.

— Чичо Хауард ще ни каже — отговори Сесили.

Ерик ги прекъсна:

— Щом патологът проучи случая, ще разберем как е починал.

— Познаваш ли братовчеда на Тревър, Лейси? — попита Сесили. — Трябва да се свържеш с него, за да се уреди погребението.

— Познавам братовчед му, приятен човек е. Казва се Вивиан Карлмайкъл и е от страна на фамилията Ноирес. Но не зная как да го открия.

— Не се притеснявай. Чичо Хауард ще го открие или Майлс.

* * *

Ерик и Сесили отиваха към апартамента на Сесили на Честърфийлд стрийт. По едно време той хвана ръката й и я накара да спре.

Тя го погледна.

— Какво има Ерик?

— Исках само да ти кажа, че постъпи като истинска Суон, когато реши да изведеш Дилейси от ателието.

— Знам, че сигурно изглежда безсърдечно. Но така сме устроени, да защитаваме всеки Ингам, да поемем куршума, ако се налага. И, честно казано, нямам представа какво се е случило. Почувствах, че трябва да я отведа от ателието и да я заведа вкъщи.

— Постъпи много правилно, като се обади на Хауард. Той е най-добрият полицай, когото познавам. Но ми се струва, че смъртта е естествена, какво ще кажеш?

— Да, предполагам. И все пак нещо ме безпокои, нещо, което не мога да определя.

Ерик сви вежди.

— Изненадваш ме. Мислиш ли, че са отровени? Ако е така, от кого? Кой би пожелал да им причини зло?

— Не зная. Но защо тя е повръщала?

— Дилейси не е свикнала да пие, нали? Може би е прекалила, затова й е прилошало.

Сесили само се понамръщи и продължиха да вървят.

Ерик каза:

— Тя още се клатушкаше и очите й бяха безжизнени. Имаше ужасен махмурлук.

— Тя е много деликатна, Ерик. Трябва да се погрижа за нея.