Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (36) (Задава се буря)

Трийсет и пета глава

— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем по-рано, отколкото бяхме се уговорили, лейди Гуендолин — каза инспектор Пинкертън, като влезе в апартамента на Маунт стрийт в два часа вместо в шест.

Лейди Гуендолин поклати глава.

— Изобщо не се притеснявайте, инспекторе. Следващата ми среща не е преди четири часа. Заповядайте в гостната.

— Благодаря, милейди — отговори той и подаде мокрия си шлифер и шапка на икономката.

След като се настаниха един срещу друг пред камината, лейди Гуендолин попита детектива от Скотланд Ярд какво ще предпочете — чай, кафе или нещо по-силно.

— Позамръзнах и чаша чай ще ми дойде добре, милейди. Благодаря. — Покашля се и прибави: — Понякога животът е странен, милейди. Имам предвид, че най-неочаквано се случва нещо, което често разрешава някой проблем по чиста случайност.

— Точно така. И с вас ли така се случи, инспекторе?

— Да. Миналата неделя с Дороти отидохме на гости у моята братовчедка Патси, която живее в Бат. Неочаквано тя спомена едно познато име… Джоана Елсуърт, приятелка на Алфи Фенъл, двама души, замесени в клюката за лейди Дидри.

Лейди Гуендолин прикова поглед към детектива.

— По какъв повод беше споменато името й?

— Моята братовчедка рисува. Любителка е, разбира се. Макар че я бива по мое мнение. Принадлежи към общество от местни мъже и жени, които предприемат пътешествия, за да рисуват. Братовчедката ми случайно подхвърли, че през пролетта ще замине за Франция с групата и че пътешествието е организирано от Джоана Елсуърт, основателка на това общество.

— Открили сте нещо важно, нали, инспекторе?

— Ще ви разкажа. Без да вдигам врява и да изплаша по някакъв начин Патси, започнах да я подпитвам за най-обикновени неща. Малко по малко разбрах, че Джоана Елсуърт е имала заварен брат, който загинал в Голямата война. Казвал се е Ралф Палмър. Поинтересувах се дали не е бил женен за Лора Ъптън Палмър и моята братовчедка потвърди. Естествено попита откъде познавам Лора. За щастие имах готов отговор. Обясних й, че съм разследвал неразрешен случай, имах предвид смъртта на Максин Лоуи, която е била приятелка с Лора Палмър.

— Разказвайте, инспекторе, възбудихте любопитството ми.

— Майката на Джоана Марго, преди да се омъжи за бащата на Джоана, е имала друг брак. Съпругът й се е казвал Хорас Палмър и са имали син — Ралф. Хорас починал съвсем млад, когато Ралф е бил едва тригодишен. След две години Марго Палмър се омъжила за Джозеф Елсуърт. Година по-късно се родила Джоана и с Ралф израснали заедно. Били са много привързани един към друг. Очевидно тя е била покрусена, когато брат й бил убит на бойното поле.

Лейди Гуендолин кимна.

— Ако е обичала толкова силно заварения си брат, може би дори малко неестествено, положително е ненавиждала лицето, което е застанало между него и съпругата му Лора Палмър.

— И аз стигнах до същото заключение. Може би злоба. Работата е там, че всичко трябва хубавичко да се провери. Вчера беше почивният ми ден, милейди, и отидох в Съмърсет Хаус. Проверих ражданията, браковете, смъртните актове и всички документи бяха налице. Всичко съвпадаше, нямаше грешка.

— Смятате ли, че Джоана Елсуърт е пуснала слуха, че в Министерството на войната не са доволни от работата на Дидри?

— Да, лейди Гуендолин. Мисля, че тя е от онези хора, които търсят отмъщение. Да си го кажем ясно, който е пуснал слуха, цели да съсипе кариерата на Дидри или най-малкото да й навреди. Мишената е Дидри.

— Но не можем да го докажем, нали?

— Не можем. При обикновени обстоятелства бих поискал среща с Алфи Фенъл и Джоана Елсуърт и ще им обясня, че действам като приятел на семейството. Ще ги попитам дали разполагат с повече информация. Едва ли ще науча нещо съществено, но среща с инспектор от Скотланд Ярд ще ги стъписа.

Хауард млъкна, когато влезе госпожа Фонтейн с поднос с чай. Остави го на масата и изчезна, без да се суети.

Докато лейди Гуендолин наливаше чая, Хауард най-ненадейно попита:

— Не искам да бъда нахален, но лейди Дидри ще се омъжи ли за Пол Драмънд?

Лейди Гуендолин му хвърли поглед и възкликна:

— О, Хауард! Женен сте за Суон, а Суонови знаят всичко, често преди Ингам.

Той се разсмя, тя също.

Хауард прибави:

— Ако лейди Дидри се омъжи за господин Драмънд, слухът ще бъде безпочвен, понеже по всяка вероятност ще живее половината от времето в Ню Йорк.

— В този слух има ли някаква истина?

— Не вярвам. Както ви казах, човекът от министерството, с когото говорих, ме увери, че е само шушукане. Но очевидно лейди Дидри се е разтревожила. Затова исках да стигна до дъното на историята и да сложа край.

— Свърши се. Моите големи благодарности, че поехте грижата да разкриете какъв е случаят.

— Винаги с удоволствие бих ви помогнал, лейди Гуендолин. — След като пийна чай и хапна джинджифилови бисквити, инспекторът каза: — В момента нямам време да се поразровя в случая с Максин Лоуи, но ще го направя. Не вярвам, че се е самоубила, нито че е убита. Според мен е било нещастен случай. Смъртта е била вследствие на постоянно вдишване на две вещества. Отровни изпарения от бои с олово. Тя постоянно е пребоядисвала дома си; другото е арсеник от почвата. Градината в нейната къща в провинцията е забележителна. Максин е била страстна градинарка. Ще говоря с Хари по този въпрос, когато ми остане време.

— Хари е много умен млад мъж и с удоволствие ще ви помогне. А това, което казахте, много ме заинтригува.

Хауард кимна и стана.

— Извинете ме, милейди, но ще тръгвам. В пет часа имам среща в Скотланд Ярд. Преди това трябва да прегледам бележките си и да се подготвя.

— Надявам се, че не е убийство — вметна лейди Гуендолин, както винаги изпълнена с любопитство към всичко.

— Възможно е. Случаят не е тайна, понеже тази сутрин вестниците гръмнаха с новината.

— О, боже мой, още не съм ги прегледала!

— Известен търговец на произведения на изкуството на име Елиот Канвърс е намерен мъртъв в дома си преди един ден. На пръв поглед прилича на инфаркт. Имало е нещо странно, така да се каже, и са се обадили в Скотланд Ярд. Преди няколко дена съпругата му е заминала за Париж. Според мен заминала е да се срещне с любовника си. Или той е отишъл при нея. Както и да е. Има съмнения за умисъл. Канвърс е бил млад и здрав и смъртта му е потресла онези, които са го познавали. Изглежда, поведението на жена му е било съмнително от известно време, пък и много пари са замесени. Канвърс е бил състоятелен, имал е голям успех в артистичните среди. Тя е единствената му наследница.

— Пожелавам ви късмет, Хауард — каза лейди Гуендолин, докато го изпращаше. — Още веднъж благодаря за приятелството ви.

— Удоволствието е мое… не забравяйте, че съм от същата порода като преданите Суон.

* * *

Дидри се появи точно в четири. След като даде на леля си шоколадовите бонбони и се настаниха в гостната, тя разказа за посещението си в магазина на Сесили Суон.

Лейди Гуендолин от сърце се смя, когато й описа срещата си с Дулси.

— Какво необикновено дете е — когато най-после престана да се смее.

— Не е дете. Упорита персона, която знае как да преговаря, да не говорим, че е и малка изнудвачка. Всъщност си откупих репутацията.

След като едва се сдържа да не избухне в смях, лейди Гуендолин възкликна:

— Виж, Дидри, трябва да признаеш, че умът й сече. А ти беше много лоша с нея, хаплива и груба. Очевидно не е забравила как се държеше с нея и сега е намерила начин да те накара да си платиш. Постъпила е точно като една Ингам.

— Излезе ми през носа! — отвърна Дидри.

— Да, скъпа. Плати си.

— Платих, защото се възхищавам от онова, което прави. Свалям й шапка. — Дидри погледна изпитателно леля си и добави: — Тя каза, че и ти може би ще инвестираш. Наистина ли?

— Имам такова намерение. Намекнах й. Непременно ще й дам много картини и антики, складирани в Литъл Скел, за галерията. Стига сме говорили за Дулси. Ела, седни до мен.

Дидри се премести до леля си.

Лейди Гуендолин попита:

— Какво става с твоя приятел Пол? Сериозни ли са отношенията ви?

Дидри хвана ръката на леля си и я задържа.

— Не съм абсолютно сигурна, но мисля, че е в подходящо състояние на духа. Той е превалил четирийсетте, а аз съм на трийсет и три.

— Хубава възраст, запомни го от мен. Имала си време да си поживееш, преди да се укротиш. От друга страна, си достатъчно млада да имаш куп деца. Предполагам, че искаш да си имаш бебе, Пол също.

— Не зная, по този въпрос не сме говорили. — Дидри погледна много внимателно леля си, пое дълбоко дъх и продължи: — Мисля, че съм бременна. Напоследък забелязвам някои промени в тялото си.

И да беше изненадана, лейди Гуендолин не го показа. Само припряно попита:

— Ходи ли на лекар? А на Пол каза ли?

— Не съм ходила на лекар и не съм казала на Пол. Не искам да говоря с него, преди да съм съвсем сигурна. Утре съм на преглед.

— Напълно правилно.

Дидри каза тихо:

— Чувствам, че съм бременна, лельо. Просто го знам. Инстинктивно.

— С повечето жени е така. — Лейди Гуендолин се облегна и попита: — Как предполагаш, че ще се почувства Пол?

— Нямам представа.

— Той е баща на бебето, Дидри, отговорността е колкото негова, толкова и твоя. Лично аз мисля, че ще полети от щастие, и би трябвало. Ще има великолепна жена за съпруга… пък и да не забравяме, че е на четирийсет и осем. Тъкмо време да си има син или дъщеря, не мислиш ли?

Дидри едва-едва кимна.

Лейди Гуендолин продължи:

— Трябва да му кажеш възможно най-скоро, за да знаем как да действаме. — Тя се изправи и добави: — Извини ме за момент.

Отиде в спалнята си и взе от тоалетната масичка плоска кутия за бижута. Върна се в гостната и я подаде на Дидри. В този момент очите й грейнаха.

— Преди години реших, че ще бъде за теб, понеже си най-голямата от дъщерите на Чарлс. Това е едно от най-скъпите на сърцето ми притежания и е моят подарък за теб, мила моя.

Очите на Дидри станаха огромни от изненада и удоволствие. Вдигна капака и ахна. Върху черно кадифе имаше брошка във форма на перо, цялото от диаманти.

— Великолепна е, лельо Гуендолин. Колко си щедра!

— За теб е наречена и много се радвам, че ти харесва. Моментът ми се струва особено подходящ, след като ми е подарък от мъж, който също се казваше Пол… моят покоен съпруг.

— Заради това още повече ми харесва.

Дидри държеше брошката и й се възхищаваше.

— Всъщност Пол я скицира и даде да я изработят. Разбираш ли, Пол нямаше титла, въпреки че семейството му беше благородно и притежаваше земя. Той все повтаряше, че не е достатъчно добър за мен, с което ме разсмиваше. За мен беше най-прекрасният мъж, истински джентълмен. Шегувах се с него и му казвах, че е перото на шапката ми. Точно преди да се венчаем, ми подари това диамантено перо, за да го нося на шапката си, така се изрази.

— И на мен ще ми бъде скъпо. Ако имам дъщеря, ще го предам на нея. Или един ден на снаха.

— Да се върнем на твоя Пол. Кажи му веднага, щом разбереш дали си бременна.

— Ще му кажа. Ами ако не иска да се ожени за мен?

— Ще се ожени за теб. На вечерята у Дафни видях колко е влюбен.

— Осъзнах, че и аз съм влюбена в него — най-накрая призна Дидри.

Леля й каза:

— Ако ти предложи, оженете се тук, в Лондон. И колкото е възможно по-скоро.

— Разбира се.

Дидри отпи от чая и изяде още един сандвич с краставичка. Толкова беше гладна.

Лейди Гуендолин си наля пак чай и продължи по-тихо:

— Днес имам доста лоши новини, Дидри. Марк Стентън дойде да ме види. Изглежда, Лавиния е много болна. Има тумор на белите дробове. Рак.

— О, не! Ужасно е! Горката Лавиния. — Дидри се смръщи. — Знаеш ли, на сватбата на папа̀ ми направи впечатление, че не изглежда добре. Да си кажа честно, все ми минаваше през ум дали не е била болна, за да се държи толкова злобно. Обикновено не е такава. Винаги е била толкова мила и сърдечна с всички нас.

— Марк Стентън е поискал да се ожени за нея, но тя му е отказала. Не искала да бъде бреме за него. Изглежда, от години е влюбен в нея.

— Лекува ли се? Ракът лечим ли е?

— Не зная и той не знае. Но предполага, че ще има няколко години живот, ако се лекува правилно. Моля се за нея.

— О, Господи, и аз ще се моля. Горката Лавиния, не е толкова стара.

Лейди Гуендолин долови състрадание у Дидри и веднага прибави, за да не размисли:

— Искам пак да бъде между нас. Било й е много тежко. Не бива да бъде наказвана повече, Дидри, не и когато е болна и може би умира. Съгласна ли си с мен?

— Да. Как да помогна?

— Като застанеш на моя страна, ако започнат вълнения в семейството.

— На твоя страна съм — обеща Дидри.

— Разчитам на теб… А сега да обсъдим един друг въпрос. Преди малко имах гост. Инспектор Пинкертън, когото познаваш.

— Познавам го. Нали той проучваше слуха, който ме засягаше, и установи, че е само незначително шушукане. Поне ти така ми каза.

— Открил е още нещо. Бил е в Бат у своя братовчедка и там се споменало най-случайно името на Джоана Елсуърт. Двете с братовчедката на Хауард участвали в един и същ кръжок по живопис. Както изглежда, Джоана имала брат, който загинал в Голямата война. Казвал се е Ралф Палмър и е бил женен за твоя и на Максин приятелка — Лора Ъптън Палмър. Явно са се разделили, преди той да отиде в армията.

Дидри седеше като замръзнала и само кимна.

— Да, ние трите бяхме приятелки. Лора почина, след това и Максин, както знаеш.

— Според инспектор Пинкертън Джоана е обожавала брат си, били са изключително близки. Инспекторът е сигурен, че тя е пуснала слуха за теб. Неговата теория е, че те мрази по няколко причини.

Дидри беше онемяла. Гледаше вторачено лейди Гуендолин и цялата трепереше.

— Инспекторът ми припомни своите предишни заключения, че слух всъщност няма. Разказах ти това, Дидри. Днес, рано следобед, той потвърди, че цялата история е чиста лъжа, измислена, за да ти навреди или да те изплаши. Каза, че въпросът е приключен. Затова повече няма да обръщаме внимание и ще си гледаме живота.

След като Дидри остана мълчалива и скована, втренчена в леля си, лейди Гуендолин прибави:

— Ако Пол ти предложи, ще подадеш оставка в Министерството на войната и ще се омъжиш. Ако не го заведеш пред олтара, ще продължиш да работиш, след като поискаш разрешение да отсъстваш.

Дидри се видя в чудо, не знаеше какво да отговори. Взираше се в далечината и се питаше колко знае леля й за нейното минало. Ами ако Пол научи за любовната й връзка с Лора? Тази перспектива я тревожеше. Как ще реагира той?

Лейди Гуендолин сякаш прочете мислите й и каза:

— Аз не съдя никого, Дидри, и ти го знаеш. Ние си приличаме в много отношения. „Живей и остави другите да живеят“ е моята философия за живота. — Лейди Гуендолин въздъхна и поклати глава. — Жалко, че не си ми имала доверие, за да споделиш скръбта си с мен, когато е починала Лора. Щях да те утеша. Дидри, не разбираш ли, че се тревожа за теб и за всичко, което ти се случва: Обичам те.

Дидри седеше изпъната като струна и по лицето й личеше, че е в шок. Отвори уста, но не се чу и звук. Облегна се на възглавниците и затвори очи. Много бавно от очите й потекоха сълзи и се затъркаляха по страните й.

Лейди Гуендолин стана и излезе. След малко се върна с носна кърпичка. Седна до Дидри и сложи кърпичката в ръцете й.

— Погледни ме, Дидри. Моля те, погледни ме.

Най-накрая Дидри се обърна към лейди Гуендолин и я погледна в очите.

— Страхувах се да ти кажа за връзката си с Лора. Страхувах се да кажа на когото и да било. Дори Максин не знаеше. Никой не знаеше. Бяхме много дискретни. — Дидри млъкна и прехапа устни. — Ралф знаеше, сега разбирам, че и Джоана е знаела. Но по онова време нямах представа, че Ралф е имал сестра. Лора никога не споменаваше семейството на съпруга си. Бракът им е бил непоносим… Той я е малтретирал и цялото му семейство се е държало грубо с нея. Само това знам за Палмърови.

— О, мила, колко ужасно! За теб и за нея. Но вече няма никакво значение, цялата история е минало. Както и да е, на мен ми е мъчно, че е трябвало сам-сама да изживееш скръбта си, без да има кой да те утеши.

— Така беше. Работех до умопомрачение, отдадох се изцяло на служебните си задължения. С никого не се срещах. И ето че през юли късметът ме споходи и срещнах Пол. Малко по малко започнах да го опознавам и да се привързвам към него. Най-после болката ми изчезна. Осъзнах, че много държа на него.

— Зная. И той те обича. Помни ми думата. Видяла съм какво ли не. Старите истории са си стари истории, и толкова. Изчезват безследно.

— Ами Хауард? Нали знае за Лора?

Гласът на Дидри прозвуча угрижено.

— По всяка вероятност вече е забравил… този глупав слух за Министерството на войната и за Лора Ъптън. Сега разследва убийство. Зная, че този отговор не те удовлетворява, но така работи умът му. Много надарен детектив е. Новият случай изцяло е погълнал вниманието му.

Дидри кимна и избърса очите си.

— Разбрах, лельо. Предполагам, че цялата работа за него е била загуба на време.

— Да, Дидри.

— Миналото безследно е изчезнало — промълви тихо.

— Да. Изгубило се е в мъглата на времето. А ти никога не бива да забравяш едно нещо. — Лейди Гуендолин я погледна в очите. — Хауард Пинкертън е женен за една Суон. Това е равностойно на Суон по рождение. Винаги ще те защитава, Дидри. В безопасност си.