Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (22) (Задава се буря)

Двайсет и първа глава

Главата на рода Ингам пристигна първа. Чарлс беше изпратил кола да я вземе и когато Хартли спря пред църквата в имението, лейди Гуендолин видя на стълбището четиримата шафери с розови пъпки в бутониерите и огромни усмивки.

Хюго отиде да я посрещне. Отвори вратата и й подаде ръка да слезе. След като я поздрави топло и я целуна по двете страни, поведе леля си към църквата.

Хари Суон, Марк Стентън и Пол Драмънд бяха също от свитата на младоженеца, а Майлс щеше да бъде кум на баща си. Всеки намери да й каже по нещо специално, и най-вече Хари.

„Боже мой, толкова много синьо!“ — помисли си тя, като видя шаферките пред църквата. Наистина бяха много красиви с техните букети от розови и бели рози.

Четирите „Д“ и дванайсетгодишната дъщеря на Дафни Алиша носеха елегантни рокли, всяка в различен стил, но в един и същ син цвят — цветът на кралицата, любимият на Ингамови. „Боже, о, божичко! — И тогава се подсмихна, като си помисли: — Е, добре де, на кого му пука? Такъв прекрасен ден!“

Лейди Гуендолин тръпнеше от вълнение, че най-после един Ингам се жени за една Суон. Тази мисъл я занимаваше, докато вървеше под ръка с Хюго по пътеката между редовете в църквата.

* * *

Макар че лейди Гуендолин нямаше как да знае, в този момент Шарлот си мислеше съвсем същото за фамилиите Ингам и Суон.

Шарлот стоеше в декорираната за случая гардеробна в Кавендън Хол и търпеливо чакаше Сесили да се справи с двайсет и двете копчета на гърба на булчинската рокля.

Умът й беше зает с мисълта за съвсем скорошната венчавка с Чарлс. След толкова много на близко общуване за пръв път една Суон щеше да се омъжи за един Ингам. От дневниците знаеше, че за повече от век и половина мъжете и жените от двете фамилии са се влюбвали, но сватба никога не е имало.

През изминалите пет години Чарлс постоянно й беше предлагал да се омъжи за него, изброявайки причините защо трябва да предприемат тази стъпка. Обичаха се; той искрено искаше тя да му стане съпруга; Чарлс изпитваше дълбока необходимост да бъде сигурен за бъдещето й, ако тя го надживее.

Шарлот винаги отказваше, съобразявайки се със старите правила за отношенията между аристокрацията и другите класи, също така съзнаваше неподозираните трудности, които можеше да предизвика такъв брак.

Едва миналата година, когато той получи инфаркт, отстъпи пред нескончаемите му молби да се оженят.

Чарлс кратко и ясно обясни, че ако пак се разболее, ако случайно го сполети деменция, ще се наложи децата му да се разпореждат с него и с живота му. После добави, че ако е неспособен да разсъждава нормално, иска тя да го прави вместо него. Тя и никой друг. Напомни й, че са израснали заедно, че се разбират и без думи, че гледат на живота по един и същи начин. „Трябва да станеш моя жена, трябва да се оженим“ — беше й казал с тон, нетърпящ възражение и най-накрая тя се съгласи.

Това щеше да стане факт след около половин час и оттам нататък щяха да започнат нов живот заедно. И двамата бяха на петдесет години и тя не знаеше колко време им е отредено. Но това нямаше значение. Щяха да живеят всеки ден пълноценно, тя щеше да се грижи за Чарлс, щеше да се постарае да го пази, каквото и да й струва това.

Неговата тревога за Кавендън Хол, управлението на имението и финансовите въпроси бяха всекидневие, което понякога изчерпваше силите. Тази беше една от причините, поради която с радост се съгласи да останат в чужбина три месеца, а не три седмици, както всеки предполагаше.

Шарлот вярваше, че пътешествието ще му се отрази много добре, като се откъсне от напрежението в бизнеса, тревогата за Дилейси и Майлс и за техния нещастен живот, липсата на внук, който да наследи титлата от Майлс и да продължи рода Ингам. А ето че се появи и ужасно неприятният проблем с липсващите бижута. Чарлс сподели с нея в петък и добави, че Дафни ще се разправя с Фелисити, което я успокои.

Въпреки красотата си и деликатния си вид, Дафни беше жилава и твърда като стомана. Шарлот не се съмняваше, че Дафни ще спечели битката с майка си. Беше абсолютно сигурна…

— Готово! Справих се и с последното копче! — извика Сесили и прекъсна мислите на Шарлот. — Сега да сложим шлейфа.

— Мога ли вече да се видя в огледалото? — попита Шарлот, поглеждайки племенницата си.

— Не, не, още не — твърдо изрече Сесили.

В този момент вратата на гардеробната се отвори и влезе Алис, майката на Сесили. Вгледа се в Шарлот и на лицето й се изписа изумление.

— О, боже мой! Ти не…

— Нито дума повече, мамо — нареди Сесили и погледна строго Алис. — Искам леля Шарлот да остане изненадана като теб.

Алис кимна, съзнавайки много добре какво има предвид Сесили. Шарлот изглеждаше невероятно, беше толкова красива с булчинската рокля, че Сесили искаше леля й Шарлот сама да види преображението.

Роклята беше от крепдешин с най-бледия сиво-син нюанс и макар и семпла, беше много ефектна. Нямаше странични шевове, само един на гърба, който щеше да се прикрие с шлейфа. Роклята беше права и дълга, с дълбоко, кръгло деколте и тесни ръкави до китките.

Сесили се обърна към майка си:

— Мамо, моля те, ще ми помогнеш ли?

Докато говореше, прикрепваше на раменете на Шарлот шлейфа от бледосин крепдешин, който по цвят се съчетаваше отлично с цвета на роклята.

— Разбира се — отговори тя и забърза към тях.

Шлейфът не беше типичен — бухнал и на богати дипли. Беше тесен. Сесили го наричаше „оскъден“. Прикрепваше се само на раменете и едва докосваше ръкавите. Падаше от раменете право надолу.

Сесили погледна майка си и обясни:

— Използвах телени копчета. Погледни кое е мъжко и кое женско, преди да ги закопчаеш.

За секунди нагласиха шлейфа и тя обяви:

— Ето, лельо Шарлот! Готова си да тръгнеш към олтара. А сега се огледай.

Шарлот бавно се обърна и отиде до огледалото.

Остана смаяна, като видя отражението си. Не повярва на очите си. Няколко пъти беше пробвала в Лондон и роклята, и шлейфа, няколко пъти ги поправяха, но крайният резултат беше невероятен. Тясната рокля и по-тесният шлейф я правеха по-стройна, по-висока, а сивкавосиньото беше нейният цвят. Тоалетът беше произведение на най-висша мода и подсказваше защо Сесили е гениална.

Докато се оглеждаше и се чудеше на преобразяването си, Шарлот осъзна, че Сесили с право настояваше да си сложи грим. Тенът й беше чист и прозрачен, изглеждаше по-млада, имаше едва забележими бръчки. Но червилото на устните и тушът на миглите подчертаваха хубостта на лицето й.

Колкото до косата, модерната къса и гладка прическа й отиваше. Единствените й бижута бяха малки диамантени обици и годежният пръстен, който Чарлс й сложи снощи преди вечерята.

— Не казваш нищо — обади се най-после Алис. — Не се ли харесваш, Шарлот?

— Харесвам се. Просто съм смаяна — позасмя се тя.

Сесили също се засмя.

— Много си красива, лельо Шарлот, и вече е време да тръгваме за църквата.

* * *

Уолтър Суон загледа леля си с изумление и възхита. Леля му, която изглеждаше на половината от годините си, беше въплъщение на елегантност и грация и той знаеше, че ще накара всички в църквата да обърнат глави. Колкото до дъщеря му Сесили, талантът й се беше развил до още по-високо ниво. Бледосинята рокля и шлейфът бяха несравними и гордостта му заради тези две жени Суон не знаеше граници.

Само с един поглед към лицето на съпруга си Алис разбра какво си мисли той.

— И двете те изумиха, нали, Уолтър? — изрече въпроса си нежно и с красноречив поглед. — Вярвам, че този ден е знаменателен за рода Суон.

— Наистина е знаменателен — съгласи се той и отиде да целуне Сесили по страната. — Поздравления, надминала си себе си. — Обърна се към Шарлот и продължи: — А ти, лельо Шарлот, си най-красивата графиня Мобри, която съм виждал. Моите поздравления.

— Още не съм графиня.

— Съвсем скоро ще станеш и ще вземеш ума на всички.

Трите жени се разсмяха и Сесили съобщи:

— Трябва да тръгваме.

Уолтър предложи ръка на булката.

— Щастлив съм, че аз ще те предам на младоженеца.

* * *

Църквицата се издигаше на възвишение зад конюшните. Била е построена заедно с Кавендън Хол от същия камък.

Шарлот отлично съзнаваше колко знаменателно е това за двата рода Ингам и Суон, които бяха се молили тук, бяха кръщавали децата си, бяха се венчавали и бяха се прощавали с покойниците си на това свято място.

Застанала в началото на пътеката, хванала здраво Уолтър под ръка, старинната история на църквата като че ли я обгърна, въздействайки й умиротворително. Миналото тъчеше в настоящето… неотменно. Това отдавна минало беше втъкано в тях, беше ги оформило такива, каквито бяха, и за нея имаше нещо успокоително в потеклото им, в начина, по който бяха свързани…

В църквата се усещаше вечността. Знаеше, че храмът ще остане завинаги, без да се влияе от потока на времето, ще носи святост и мир на тези, които ще се молят тук дълго след като тя си е отишла от този свят.

Изведнъж усети студ и потрепери, както винаги, когато влизаше тук. След това пое дълбоко дъх и се стегна.

Очите й бързо обходиха пространството. Покрай стените от двете страни на нефа забеляза високите урни, отрупани с цветя. Олтарът представляваше грамада от рози в големи вази и спираше дъха. Беше сигурна, че всичко това е дело на Хари. И все пак нямаше съмнение, че зад пищното изобилие от цветя стоят Майлс и Сесили. Те толкова искаха този ден да бъде незабравим за нея и Чарлс.

За секунди Шарлот потъна в своите мисли. Като се погледна преди малко в огледалото, видя друга жена. И всъщност беше точно така. След няколко минути животът й ще се промени. Тя ще стане жена, която поема огромна отговорност като съпруга на шестия граф. Знаеше, че е неин дълг да пази честта на името Ингам, да поддържа цялото семейство, да се грижи за това великолепно имение с неговите три села, да направи всичко възможно да запази потомственост на рода Ингам. Не бягаше от тези отговорности, приемаше ги от все сърце.

Уолтър притисна ръката й по-силно и тя го погледна. В същия момент долови тихото шумолене… на дрехи, шепот, припрени гласове, покашляне тук-там, шушукането на шаферките зад нея. Изведнъж госпожа Пинкертън изсвири на органа първите акорди на сватбения марш.

— Време е — промълви Уолтър и бавно я поведе по средата на пътеката.

Шарлот го последва със същото темпо.

Внимателно избягваше да поглежда към редиците, където бяха насядали гостите, и да им се усмихва. Вървеше, загледана право напред в Чарлс Ингам.

Той стоеше пред олтара с Майлс и я очакваше. Лицето му светеше… това лице, което беше обичала през целия си живот. Познаваше го така добре, както своето. Докато се приближаваше към Чарлс, той започна да се усмихва и все така се усмихваше, когато Уолтър сложи ръката й в неговата и се отдръпна.

Стояха един до друг пред викария, който ги венчаваше. На Шарлот й се струваше, че думите минават покрай нея, че отговаря механично, както и Чарлс. И после най-неочаквано венчалните халки просветнаха на пръстите им и те бяха обявени за съпруг и съпруга. Чарлс я прегръщаше и мълвеше колко я обича.

Шарлот се чувстваше леко замаяна, когато след няколко секунди тръгнаха по пътеката рамо до рамо, ръка за ръка, притиснати един до друг.

Щом излязоха от църквата в слънчевия ден, се озоваха пред море от усмихнати лица. Поляната от двете страни на каменната алея беше пълна със селяни, събрали се да им пожелаят щастие.

Хвърляха конфети и розови листенца, приветствайки Шарлот и Чарлс. Някой поде песента „Ето, булката идва“. Понесоха се отново ръкопляскания и радостни възгласи. Обичта на селяните към младоженците беше очевидна. В техните очи шестият граф беше постъпил съвсем правилно и беше достоен за своята младоженка и графиня.

Под дъжд от розови листенца Чарлс и Шарлот минаха по пътеката и излязоха на терасата. Изведнъж се озоваха съвсем сами в бледозелената гостна в южното крило.

Чарлс я прегърна и я целуна, тя също го целуна, след това се разделиха и се загледаха един в друг. И двамата като че ли бяха леко замаяни.

— Свърши се — каза накрая той. — Връщане назад няма. Най-после си моя. След това добави възторжено: — Благодаря ти, скъпа, че се погрижи да се сбъднат всички мои мечти.

— И аз ти благодаря, Чарлс, че направи същото за мен. Аз…

Замлъкна, понеже Майлс и Сесили се втурнаха в салона усмихнати, но и явно имаха някаква цел.

След като поднесоха поздравленията си, Майлс оживено съобщи:

— Папа̀, трябва да отидем в жълтия салон, там ни чака фотографът. Ще направим сватбените снимки преди обяда. Всъщност веднага.

— Разбира се — съгласи се Чарлс и хвана Шарлот за ръка.

Тя се зарадва, че Сесили е по-спокойна, когато е с Майлс, а той става по-весел и не така тревожен. Вярваше, че сега всичко ще се подреди така, както се надяваше. Семейство Ингам ще бъде щастливо.

Шарлот грешеше. Нищо нямаше да е наред. Над Кавендън се събираха черни облаци и се задаваше буря.