Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (12) (Задава се буря)

Единайсета глава

Щом Сесили свърна в завоя на черния път, видя Джинивра, седнала там, където имаше обичай да сяда — на каменния зид. Помаха й.

Циганката също й помаха, скочи от зида и застана пред нея.

Сесили веднага забеляза, че циганката е облечена с нейна стара рокля, и й направи впечатление колко добре й стои. Доста отдавна не беше виждала циганката и осъзна, че е разцъфнала, и всъщност беше станала много красива по един екзотичен начин.

— Майка ти ми я даде — обясни Джинивра, попипвайки бялата якичка на поплинената рокля. — Най-много нея си харесвам.

— Радвам се, че ти харесва. — Сесили се поколеба за миг, преди да попита: — На колко години си сега?

Циганката се ухили.

— Двайсе и седем. Също като господаря Майлс. — Джинивра погледна голямата къща, която се издигаше на върха на хълма. — Нещо важно става там, горе, нали, Сесили?

— Всички дъщери на лорд Мобри дойдоха да го видят.

— Пазиш ли си оная костица, дето ти я зографисах?

Сесили кимна.

— Пазя си я. Защо ме питаш точно сега?

— Носи късмет. Талисман е. — Размаха пръст на Сесили. — Не го губи.

— Разбира се, че няма да го загубя, Джинивра. Пазя го — отговори Сесили и всичко, което изрече, беше самата истина. Донякъде суеверна по природа, вярваше, че момичето има ясновидски дар, и от години го твърдеше. Някои хора в имението се присмиваха на Джинивра зад гърба й и я презираха, но Сесили разбираше колко е умна в действителност и я обичаше.

— Госпожица Шарлот пази ли нейния? — попита циганката.

— Сигурна съм, че грижливо го е прибрала.

Като пристъпи по-близо до Сесили, Джинивра разтвори дланта си, в която стискаше нещо, и й показа нова кост с издълбани фигурки.

— Вземи го, госпожице Сесили. Талисман е. Нашарих го заради господин Майлс. Дай го на Майлс. Хайде, вземи го.

Сесили взе костта и я загледа. Имаше резбовани шест кръстчета и две сърца, а в единия й край бяха завързани две тънки лентички — алена и синя.

— Като моя е.

— Не, не е.

— Имам предвид панделките.

— Тъй е. Кажи на Майлс, че е за късмет. Пази Майлс, малка Сеси. Пази го около година.

— Ще го пазя — отговори тя и знаеше много добре, че наистина ще го пази. Нямаше друг избор. В края на краищата, когато беше малка, даде клетвата на семейство Суон — да пази всеки от семейство Ингам.

* * *

Докато изкачваше хълма, Сесили спря и се загледа през полето. Зърна в далечината Джинивра и още по-натам циганските фургони. Сега бяха три, семейството се беше разроило.

Сесили не можа да не се замисли за думите на Джинивра. Беше я предупредила да пази Майлс. Съжали, че не я попита какво вижда в бъдещето, макар че и да я пита, няма да й каже. Джинивра беше много предпазлива, що се отнасяше до предсказанията. Кой би искал да навреди на Майлс? Клариса, изоставената съпруга ли? Или могъщият баща на Клариса, лорд Мелдрю? Някой непознат ли? Сесили не се досещаше за никого, докато забързано отиваше към дългата тераса на Кавендън, където я чакаше Майлс. Засега престана да се занимава с тревожните мисли.

* * *

Майлс се подпираше на парапета в горния край на стълбището и тя веднага си помисли, че не изглежда добре. Носеше костюм от тъмносин лен, който му беше много голям. Стоеше му като на закачалка. „Небрежен избор“ — мислеше си Сесили, докато той я целуваше по страната и я повеждаше през терасата. Ще трябва да се заеме с него, да направи нещо за тези ужасни дрехи.

— Какво се случи? — попита тя, когато седнаха на изящната маса от ковано желязо в центъра на терасата.

— Мина много добре. Дидри, Дулси и Дилейси много се зарадваха за папа̀ и Шарлот, така че в това отношение няма проблеми.

— Не очаквах да има. Все пак на практика моята леля ги отгледа.

Сесили се облегна, извади от джоба си гравираната кост и разказа набързо на Майлс за срещата с Джинивра.

След като разгледа костта, той попита:

— Какво означават малките гравюри?

— Не зная. Тя никога не обяснява. Аз имам гравирана кост, Шарлот има, а на Дафни направи едни преди години. Когато Хюго заминаваше да се бие в Голямата война, Дафни й се примоли да обясни какво означават резбите. Съчувстваше на Дафни, затова най-накрая се предаде. Каза й, че ще има пет деца, и тя роди пет деца.

— Разбирам за какво са панделките. Представляват рода Ингам. Алено и светлосиньо са нашите цветове.

Сесили само кимна.

Майлс продължи:

— Ти вярваш ли, че Джинивра вижда бъдещето?

— Винаги съм вярвала. Знам, че е странна, и според някои — луда, но аз мисля, че просто е различна. И по някакъв начин е надарена. — Сесили вдигна рамене. — Пази костта. Тя е талисман за късмет според нашето момиче.

Майлс пусна подаръка на Джинивра в джоба на сакото си и промърмори:

— Когато я срещнеш, благодари й от мое име. Ако я видя, сам ще й благодаря.

— Тя ти желае доброто, Майлс. И аз ти желая доброто, като ти казвам, че не бива да обличаш повече този костюм. Веднага се мачка и ти е голям. Пък и тъмносиньото не ти отива.

Майлс се разсмя.

— Значи не си безразлична към мен, госпожице Суон.

Сесили усети топлина по шията и разбра, че се изчервява. Побърза да каже:

— Облеклото е моят живот и посочвам на всеки, ако е с неподходящ тоалет.

— О, значи съм един от многото.

— Не съм казала това. Безпокоя се за външния ти вид.

— Защо?

— Защото си мой приятел.

— Благодаря ти, Сеси, че съм ти приятел. Знаеш, че чувствам същото към теб.

— Знам. Ако се държим прилично един към друг, настроението през този уикенд няма да пострада и работата ще върви, както се споразумяхме днес сутринта.

Той й се усмихна и стана.

— Мисля, че е време да влезем. Папа̀ ни чака за чая.