Тибор Бартош
Никога не те е имало, циганска земя! (4)

IV

— Не знам дали оня, ученият господин, е напечатал във вестника тази приказка, или не е, но от нея вие можахте сами да се уверите колко стар е нашият занаят. Сегашната приказка е още по-интересна, защото в нея се разказва как всеки вижда нещата със собствените си очи, а също така

ЗАЩО ИСУС ХРИСТОС Е БИЛ РАЗПЪНАТ С ТРИ ГВОЗДЕЯ

Та когато умниците решили да разпънат на кръст Исус Христос — поръчали на дърводелците да направят кръста и изпратили трима войници да купят четири гвоздея. Дали им осемдесет крайцера, за да бъдат гвоздеите здрави, за да могат да издържат Исус Христос.

Тримата войници взели копията си и се запътили към ковача рано след обед, за да имат време да почакат, докато гвоздеите станат готови, защото им трябвали за следващата заран. И така те си вървели по пътя, но стоят ли мирно пари в джоб, а и жегата била голяма и те решили да се отбият в една кръчма, за да пийнат по чашка винце. Но там — както става винаги — дай да обърнем по още една, па̀ по още една, докато пропили половината пари. Нямало от гвоздеите и помен, а на всичко отгоре започнало и да се мръква.

Добре, че умът им дошъл все пак навреме, те били добри момчета и никога не се нарязвали до смърт. Сепнали се, излезли от кръчмата и продължили да търсят ковач. Скоро намерили ковач арабин, влезли в ковачницата му и му казали:

— Чуй, арабино! Трябват ни четири яки гвоздея като за кръст. Изкови ги, само че по-скоро! Утре ще разпънем Исус Христос, защото искаше да става цар.

Като чул думите им, арабинът угасил огъня с ведро вода и им казал:

— Не сте прави, войници! Аз съм чувал за Исус Христос, той е много добър човек. Щом като искате да го разпъвате — търсете си други помощници.

— Помисли си хубавичко, арабино! Искаме да се разберем с добро. Иначе ще разговаряш ей с това.

И те стиснали още по-здраво копията си.

Но арабинът не се съгласявал — не, та не.

— Добре, вземи си тогава заслуженото — казали войниците, намушили го с копията и отминали.

Но не било лесно да се намери друг ковач — на два пъти кръстосали града, докато най-сетне чули удари от чук. Ковачът бил евреин. Войниците влезли при него и му казали:

— Чуй, евреино. Трябват ни четири яки гвоздея като за кръст. Изкови ги, ние ще почакаме! — Тоя път им дошъл умът и не казали нищо за Христос.

Евреинът се захванал за работа. Той отрязал четири равни парчета желязо, грабнал духалото и разпалил силно огъня.

Но преди да хвърли първото желязо в разпалените въглища, извил се висок пламък и от него се чул гласът на арабина:

— Не се захващай с тая работа, евреино, захвърли я! Те искат да разпънат най-великия пророк. Гвоздеи им трябват за кръста на Исус Христос!

Чул тия думи евреинът, захвърлил чука, целият се разтреперил и казал на войниците:

— Няма да ви кова гвоздеите дори ако ме разпънете до Исус Христос! Аз го видях миналата неделя, той мина оттук на гърба на едно магаре.

В края на краищата и евреинът бил намушкан с копия.

Добре, но вече било късна вечер. Войниците не могли да се върнат с празни ръце, а и за прахосаните пари можели да откачат по някой пердах. Какво да правят? Кой ще се съгласи да им кове гвоздеи посред нощ?

И докато се скитали с наведени носове — ни напред, ни назад, — изведнъж отдалеч проблеснала светлина край пътя. Войниците се отправили към нея, приближили се и що да видят: горяла купчинка дървени въглища, а до нея, на края на канавката, седял циганин. Циганинът държал в ръцете си клещи и с тях обръщал върху наковалнята гвоздей, а жена му — както ставало по онова време — размахвала тежкия чук.

— Дел о Дейл лачи рат^[1]! — Циганинът свалил шапката си с уважение, каквото се полагало на войниците.

— Живо-здраво, циганино! Дай ни тоя гвоздей и ни изкови още три като него. Ще ти дадем четирийсет крайцера и нито грош повече.

По онова време четиридесет крайцера били голяма пара не само за циганина! Затова не трябвало да му се повтаря, докато да се усетят, и той вече заострил втория гвоздей. Но като разпалвал огъня, душите на арабина и на евреина заговорили от високия пламък:

— Не се захващай с тая работа, циганино, хвърли я! С твоите гвоздеи ще разпънат най-великия пророк! Гвоздеите им трябват за кръста на Исус Христос!

Никой не чул тия думи, нито — жената, нито — войниците, само циганинът ги чул. Погледнал той ту натук, ту натам — не знаел какво да прави. Бил чувал, че Исус Христос е голям човек, за това му разказвал един стар ковач. „Добре, но войниците също са големи хора, щом им са дали да носят такива копия.“ Циганинът погледнал копията и видял, че върховете им са окървавени. Повече не му трябвало, подал знак на жена си — удряй, значи, и това си е то!

Така той изкарал още два гвоздея, а с оня, който войникът бил вече сложил в раницата си, ставали всичко три. Ковачът изковал и четвъртия гвоздей и го хвърлил на земята до наковалнята, защото бил още горещ.

Хей, Дейвла, Дейвла, велика е силата ти! Какви ли не чудеса керазиш ти над ромите, щом гвоздеят не искал да изстине, не изстивал, а си лежал на земята нажежен. Напразно циганинът го заливал с вода, напразно го покривал с пръст — гвоздеят си оставал такъв, какъвто бил.

Войниците погледали как циганинът се измъчва с последния гвоздей, погледали, па̀ решили, че не е чиста тая работа и — дим да ги няма с трите гвоздея.

А циганинът напуснал тоя край още през същата нощ. Той опъвал шатрата си ту тук, ту там, и тук си изравял ямата, и там, и никой не можел да разбере защо не си намира място циганинът. А работата е много проста: където и да си изрови ямата, навсякъде остава по един нажежен гвоздей, който не изстива, тлее си и с вода да го засипваш, и със земя да го зариваш. Затова циганинът се качва на каручка, на коня и бяга, където му видят очите, сякаш иска да избяга от тоя свят.

Такава е историята с трите гвоздея, които се паднали на Исус Христос.

О, скъпи Дейлоро, смили се над тоя беден и разпилян по света народ!