Тибор Бартош
Никога не те е имало, циганска земя! (2)

II

— Никога ли не е имало циганска земя? Или е имало някога? — така ме питаше малкият Кико в края на тази приказка, която аз разказвах често на децата. Сам бог не би могъл да измисля по една нова приказка за всяка нова количка въглища. Аз, разбира се, отговарях:

— Откъде да знам, момчето ми. Бях и аз такъв мъничък райко^[1], когато баща ми ме сложи в ямата до наковалнята. Оттогава престанах да ходя даже до рампата. Дали е имало циганска земя, или не — попитай гаджо^[2]: те знаят повече, защото са учени. Ние знаем други неща, които гаджо не знае. Знаем кой си изравя гроба, преди още да е започнал да работи. Който и гаджо да попиташ за това — никой няма да ти каже. Аз обаче ще ти кажа: това сме ние — циганите ковачи. Когато станем по-големи, за да чукаме само въглищата, баща ни дава по една лопата и казва:

— Хайде, сине, изрови си сега ямата!

И ние си изравяме ямите и бъхтим тук, докато охтиката не ни вземе на оня свят. Откъде да знаем какво е било и какво не е било? Знаем само да работим, да изкараме всеки ден по купчина крампони, а после — лека ти нощ! Гаджо не знае даже, че ромът работи за него. Шукар^[3] да му е къщата. Кой кове скобите? Ромът. А клинците? Ромът. А крампоните? Ромът. А ексерите? Ромът. А пироните? Пак ромът. А кой знае това? Само ромът. Другите знаят, че циганите са въшливи и че крадат. Нямали сме чест — даже в песните се пеело за това:

Биеш, боже, лупаш,

кого искаш тупаш.

Ръката си — ъх, ти! —

и мен понабъхти.

 

Туй ми бил късмета,

да съм без парета.

Ти ги пускай често

и аз ще съм честен!

КАК ДЯДО ГОСПОД НИ НАКАЗА

Ще повярвате ли на стария ром? Разбира се, това се е случило още на времето, когато дядо Господ разпределял занаятите и изпратил свети Петър да повика циганина.

А циганинът и тогава живеел накрай село, в колиба. Пристигнал свети Петър и гледа: лежи циганинът на пръстения под, на сламата де, и гони мухите от корема си.

— Какво правиш, море^[4]? — попитал свети Петър.

— Какво да правя? Нали виждаш? — безсрамно отговорил циганинът. — Не ми дадоха занаят и сега гоня мухите.

— Не е тъй — викнал свети Петър. — Тръгвай да те водя при дядо Господ, за да ти даде занаят! Или чакаш да ти го пусне отгоре?

— Добре, добре — казал циганинът мъдро, премъдро. — Тая работа не е чак толкова бърза. Я по-добре поседни тук. Няма с какво да те поканя, така си е, но жената отиде да манга^[5] и все ще донесе нещичко, като се върне. Сега не мога да изляза от къщи и така, и иначе.

А за да мине времето по-бързо, циганинът затананикал на свети Петър:

Хей, Мими, Мими, не чу ли,

тръгна да краде мамули —

с чекията тя ги реже,

никой да не забележи.

Но свети Петър тръгнал да си ходи, защото занаятите трябвало да се разпределят и дядо Господ го очаквал. А, кой знае, може и да не му се е харесало това, което Мими прави в песента, но той се направил, че не чува, защото бил много деликатен човек.

И така, циганинът продължавал да гони мухите, но колкото повече време минавало, толкова повече го обхващал бокхалът^[6]. А жена му не се връщала и не се връщала, макар че вече се било стъмнило. Тя се върнала към полунощ, когато циганинът едва гледал от глад. Циганинът я посрещнал, разбира се, с пердах. Добре я началванил^[7] — защо не се била върнала преди полунощ. И още, като видял, че на всичко отгоре си е дошла с празни ръце и нане со те хан^[8]!…

После си легнали с празен стомах. И както правят истинските роми — проспали цялото утро и обеда и чак когато слънцето склонило към залез, циганинът се протегнал. „Ей, щях да забравя — казал той. — Дай да се кача при дядо Господ, че, току-виж, ми даде някой по-благ занаятец, който е отделил за роднините си.“ Циганинът събудил жена си, отръскал сламата от нея, за да може да я покаже на дядо Господ.

Така свети Петър ги завел горе. И циганинът се учудил много, когато дядо Господ му казал:

— Занаятите са вече раздадени, бедни циганино. Раздадох ги до един. За теб не е останало нищо. Но като си дошъл — няма да те оставя с празни ръце. Нека кражбата бъде твоята работа, а гадаенето — на жена ти! Чувал съм, че и досега сте се занимавали с това.

И дядо Господ пуснал циганина да си ходи.

Та оттогава, значи, нямаме чест, подиграват ни се, ругаят ни, и защо — защото не искаме да счупим хатъра на дядо Господ.