Тибор Бартош
Никога не те е имало, циганска земя! (10)

X

Не раздухвайте така силно огъня, че може да хвръкнем във въздуха. И без това съседите слушат как свири духалото и сигурно си приказват:

— Не се ли умори старият Напо? Скоро ще съмне, а той чука ли, чука! Няма ли най-сетне да излети и той като дим през комина за оня свят!

А пък знаят добре навиците ми: до обед си подрямвам на припек, след обед режа желязото, а работя от здрач до съмване.

Виждате ли, може би затова сегашните ковачи не умеят да разказват приказки. През лятото те работят денем, така де, наливат се с вода като пеликани и така натежават от нея, че и с ченгел не може да се извади думата от устата им. Не е както в приказките. „Три години — като три дни“, а, напротив, „осем часа — като осем години“. Ако не се задушат от пушека, ще загинат от воднянката. А с воднянката и докторите не могат да се справят. Странна е тая болест: надуват се и краката, и ръцете на човека и вече не може да работи. На времето имаше една Верона Куска и една Мари Рафел. Те двете умееха да варят билки, които разгонваха водата. Но вече ги няма!

Затова ние — ковачите от по-стария корен — работим нощем, когато е прохладно. Работата по̀ спори на тихо. Ние не оставяме жените си вдовици с цяла купчина деца. А случвало се, умре някой циганин, а след него шест, десет, до седемнадесет парчета дечурлига. Ръцете са си ръце, но не стигат — трябва да имаш и глава.

Умът е нужен за всички. Вижте: циганите и старото отхвърлиха, и ново не намериха. Дрехите, които са на мода сега, утре са вече стари, но нали и под тях кожата ни ще си остане такава, каквато е създадена от дядо Господ, и никой шивач няма да може да я прекрои. Ех, да можеха да ме чуят ромите, щях да им кажа, а и на много гаджо трябва да се каже това право в очите. Аз не се хваля, но и нашата националност си е хубава, макар че обичаите ни не са като обичаите на гаджо. Рядко ще намериш момче измежду гаджовците, което да не си е опитало щастието при циганка. И на много им е провървяло. Ще го разберете това само като погледнете циганките: те всички са различни. На едни носът и очите са такива, а на други — други. А чиво и сега предпочита да се ожени за циганка, отколкото за момиче-гаджо. Между нашите момчета има такива хубавци, че и принцове не могат да им стъпят на пръстчето. После, когато нашите момчета си избират невеста, те си отварят очите на четири, сякаш са древни фараони. Затова аз смятам, че е вярна оная приказка, в която се разказва, че

НИЕ СМЕ ФАРАОНОВО ПЛЕМЕ

Вие, разбира се, сте слушали за това от рашая. Той разправяше в църквата, че бог е наказвал фараоните дотогава, докато те не освободили евреите. Евреите по онова време се вслушвали в Мойсей, а и самият бог се вслушвал в него. Веднъж Мойсей измолил от бога да си прибере по-старите чада, даже и тези на фараона. Имало между тях и един от нас, защото ние — циганите — сме били роднини на фараоните.

И това станало, защото фараонът не искал да освободи евреите.

И сега не мога да разбера за какъв дявол са му били нужни тия евреи и даже съм питал един рашай за това. Той ми отговори, че фараонът щял на драго сърце да освободи до един всички евреи, но бог го ожесточил нарочно да не пусне евреите на свобода, докато той, бог де, не сътвори чудесата си. Щом властниците са капризни, защо да не бъде такъв и самият дядо Господ?

Но в края на краищата фараонът пуснал евреите, защото ромите го посъветвали: пусни евреите, ние ще се справим някак си и без тях.

Тръгнали си евреите, взели златото, среброто, всичките съкровища на фараона. Ромите били доволни.

С това щяла да се свърши тая работа, но както разправяше рашаят, бог сам отишъл при фараона и започнал да го упреква, че бил позволил да му се качат на главата. А на евреите самият бог им бил казал: вземете си златото и среброто и всичко, което ви падне под ръка.

Какво да ви разправям по-нататък? Това не е приказка, а самата истина. Фараонът се разсърдил: „Така или иначе те ме обраха до грош, дявол да ги вземе!“ Събрал той набързо войската си, сам се качил на коня, хванал юздите и — по петите им!

Качили и нас, роднините си, в обоза. Ние сме казали на фараона: „Фараоне, не си прахосвай силите! Бог защищава евреите, а който дружи с бога — винаги е прав.“ Казали сме, че някой все трябва да си остане в къщи, за да поддържа огъня, докато другите са на път, но фараонът не искал и да ни чуе, наблъскал ни в обоза, качил се на коня и хайде на път!

Лошото, което сме били предсказали — станало. Наистина пустинята сме преминали благополучно. През това време евреите били вече в средата на Червено море. Мойсей ударил с пръчка по водата, водата се разделила и евреите преминали морето по дъното, без да си намокрят даже и краката.

А какво се случило с фараона и с неговата войска? Той също се спуснал в морето зад евреите, но когато стигнал с войската си до средата, Мойсей със своите вече бил на другия бяг. Добре, но Мойсей отново ударил с пръчка по водата и водата — представете си само — се събрала над фараона и неговата войска.

Така загинал фараонът и целият му народ!

По-точно — не съвсем целият, защото ние, ромите, роднините на фараона, сме били останали на брега, за да видим какво щяло да излезе от цялата тая работа. „Нека — казали сме си ние — нашият брат се пребори със свещените воини на бога.“

Когато над техните глави се събрали вълните, ние сме решили да се върнем назад, за да джас кере^[1] а там, казали сме си, ще си изберем нов фараон и ще си заживеем както преди. Но бог не ни забравил. „Аз мога да сътворя още едно велико чудо“ — помислил си той и ни пуснал такава буря, ама такава люта, че и хората, и конете, и каруците — всичко се разпиляло по четирите страни. Когато сме се опомнили, не сме могли да повярваме на очите си: бре, къде са се дянали тия роми, нашите сънародници? А те се били разпръснали по цял свят: кой на запад, кой на изток.

Оттогава живеем в различни страни.

Така са загинали и най-храбрите цигани.

И ще добавя още една дума, за да свърши с това. Какво се случило с евреите? Говори се, че те се скитали по пустинята четиридесет години, но нито един от тях не намерил родината си. Едни загинали от слънчев удар, а други от жажда.

Другите народи, които не са дружили с бога, но не са и враждували с него, си живеели и си подсвирквали. А ето, бог разпръснал евреите по света, макар че ги обичал.

И чуйте какво ще ви кажа: по-добре бог да не дружи с мен, да не се сприятеляваме, нека си ме остави на мира.

Само че не обаждайте думите ми на рашая, защото той идва при нас от дъжд на вятър и ни донася по някоя и друга дрешчица.