Елио Виторини
Човеци и нечовеци (89)

LXXXIX.

Оня с голямата фуражка и черната нагайка поклати глава. Вече беше разбрал. Накара гвардейците да отстъпят до средата на двора, взе един парцал от купчината и го хвърли върху Джулай.

— Zu! Zu! Дръж! — каза на кучето и се обърна да попита капитана: — Правилно, нали?

Кучето Блут се стрелна след парцала, грабна го между краката на Джулай и го отмъкна отново при купчината.

— Да не би да искат кучетата да го разкъсат… — рече Манера.

Гвардейците бяха престанали да се смеят.

— Мислиш ли?… — каза първият от тях.

— Ако искаха да го убият, щяха да го изпратят с другите на „Арена“ — рече четвъртият гвардеец.

— Защо ще го дават на кучетата да го ядат? — рече Петият.

— Искат само да го сплашат — каза пак Първият.

Капитанът издърпа пантофа от устата на Гудрун и го постави на главата на Джулай.

— Zu! Zu! — викна той на кучката.

Гудрун се хвърли върху човека, но пантофът падна, човекът извика, а Гудрун, ръмжейки, взе отново в уста пантофа.

— Ха-ха-ха! — разсмяха се гвардейците.

Всички взеха да се смеят, а оня с голямата фуражка рече:

— Не подушват кръв. — После се приближи до капитана и му пошепна нещо. — Нали? — каза му той.

Тогава русите момчета по заповед на капитана отнесоха накъсаните дрехи и оня с голямата фуражка размаха в тъмнината няколко пъти своя бич, който изсъска над голия човек, прикриващ главата си с ръце, и се обви около него.

Голият човек свали ръце от главата си. Беше паднал и гледаше, гледаше кой го удря; кръвта се стичаше по лицето му и кучката Гудрун усети миризмата й.

— Fange ihn! Beisse ihn!^[1] — викна капитанът.

Гудрун захапа човека и откъсна месо от рамото му.

— An die Gurgel!^[2] — заповяда капитанът.