Елио Виторини
Човеци и нечовеци (99)

XCIX.

Вместо това случи се друго: върна се Лорена и го намери изтегнат на леглото в тъмното, загледан през прозореца в луната, обвита в тънък дим и слязла ниско над угасналите къщи.

— Защо се върна? — попита я той.

— Исках да видя не се ли нуждаеш от нещо.

— Виж. Нямам нужда от нищо.

— Нито да ядеш ли?

— Вече ядох.

— Бях ти донесла нещо.

— Изяж го ти или го остави за утре. Благодаря ти.

— Все тъй отвит ли ще лежиш? — попита го тя. — Ще замръзнеш. Чакай да ти сваля обувките и да те завия.

— Моля, мога и сам — каза Ен-2.

— Тогава завий се, а аз ще спусна щорите.

— Благодаря. Спусни ги.

Лорена пусна щорите, но в тъмното не можа да намери обратния път.

— Запали и седни — каза й Ен-2.

Лорена не запали лампата.

— Мога да седя и на тъмно — каза тя и попита: — Къде да седна?

— Има един стол в края на леглото.

Лорена седна.

— Ето, седнах — рече тя.