Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Uomini e no, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Божан Христов, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Драматизъм
- Европейска литература
- Неореализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елио Виторини
Заглавие: Човеци и нечовеци
Преводач: Божан Христов
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1972
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: април 1972
Редактор: Виолета Даскалова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Радка Пеловска
Рецензент: Виолета Даскалова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730
История
- —Добавяне
XCIV.
Именно тук бъркаме.
Ние предполагаме, че у човека се таи само това, което е изстрадал, което е изкупил и претеглил. Да изпитва глад — казваме, че това е човешко. Да изпитва студ — също. Да избяга от глада, да остави след себе си студа, да вдъхне аромата на земята, да владее земята, реките, пшеницата и градовете, да победи звяра и да погледне света в очи. Казваме, че това също е човешко.
Да си отчаян, в душата ти да е останал само един призрак и една закачена дреха зад вратата. Но да бъдеш и щастлив. Да можеш да бъдеш мъж, жена, майка, син. Изпитвали сме всичко това и можем да кажем, че то е присъщо на човека. Познаваме всеки плач и всеки смях, всяка ярост, бликнала у нас, след като сме живели в сълзи, със сведена глава. И вярваме, че това е великото в нас.
Но човек може да действува, без да е страдал, без да е изкупвал, без да е изпитвал глад и студ. Тогава казваме, че това не е човешко.
Ние го виждаме. Той е също като звяр. Напада и обижда. Тогава казваме: това не е човек. Той върши злото като вълк — хладнокръвно. Но лишава ли го това от името човек?
Ние винаги мислим за обидените: „О, хора! О, човече!“ Има ли обида, то ние веднага заставаме на страната на обидения и казваме, че той е човекът. Има ли кръв и сълзи — там търсим човека.
А този, който обижда, какъв е?
Ние никога не мислим, че и той е човек. Но какво друго би могъл да бъде? Вълк?
Днес казваме, ето това е фашизмът, това е нацизмът. Но питам веднага какъв би бил тоя фашизъм извън човека, какво би представлявал той сам за себе си? Би ли успял фашизмът да извърши всичко това, ако не бе човекът да го осъществи? Бих искал да видя Хитлер и неговите германци, ако това, което извършиха, не би било част от човешката природа. Дори само да се опитат да го направят. Отнемете им човешката възможност да го извършат и им кажете: „Хайде, действувайте!“ Какво биха направили?
„Вятър и мъгла“ — би казала баба ми.
Може би Хитлер и Розенберг биха написвали същото, което написаха, или биха написали десет пъти по-големи идиотщини. Но бих искал да видя, ако хората нямаха възможността да вършат това, което върши Клем — да хване и съблече един човек, да го хвърли за храна на кучетата, — бих искал да видя какво би станало тогава с техните безчинства и идиотщини.