Елио Виторини
Човеци и нечовеци (92)

XCII.

Да вземем сред всички тях най-нищожния, най-простия пример. Не дори и гвардееца Манера, а Блут, направо кучето Блут.

Когато Син божи е с Блут, кучето се присъединява към човека. Днес то искаше да тръгне със Син божи, да го последва. Но Син божи в четири и половина беше още на работа и трябваше да му отговори: „Имай търпение до довечера.“

И така, като привърши работа, Син божи се качи горе, за да вземе Блут. Долу имаше празненство.

— Блут, Капитан Блут! — повика го Син божи. Очакваше, че е готов да тръгнат. Но кучето не излезе. — Капитан Блут! — повика го отново.

„Да не би да спи“ — помисли си той. Влезе и запали лампата.

Гледа, Капитан Блут го няма на леглото, а лежи на земята, завит на кравай.

— Хайде! Дойдох да те взема — каза му той. Но Капитан Блут не помръдна.

— Бау, бау — рече му Син божи, но Блут не отговаряше дори с „бау“.

— Не искаш ли да тръгнеш с мен? — попита го той и понечи да го погали по главата. Но Блут долепи още повече глава към пода. Не искаше да го докосват.

— У-у — рече му Син божи.

Блут не отговори, а изскимтя. Очите му, хлътнали сред гъста къдрава козина, гледаха тъжно и уплашено, но не към Син божи, застанал пред него, а зад него. В тях се четеше пустота, разруха и отчаяние — целия кучешки ад, в който нямаше място за този човек.

Син божи се опита да го повлече.

— Дошъл съм да те взема, не искаш ли да тръгнеш с мен?

Но кучето отчаяно скимтеше, изскубна се от ръцете му, побягна под леглото и оттам продължи да скимти.

— Странно — рече Син божи. — Да не е променил решението си?

Какво означаваше това?

След всичко, което бе сторило, кучето Блут чувствуваше, че не може да последва Син божи. Не можеше да бъде повече куче на човека, приятел на човека.

Какво означава това? Не е ли Блут част от човека? Не е ли част от света на човека.

Но аз бих искал да видя другите — самия Хитлер например при същите условия, ако имаше един Син божи и за него, и ако можеше да си даде сметка какво върши, да вие, да се крие и да скимти под леглото. Или кой и да е от германците на Хитлер, от гвардейците на Мусолини — всички ония, които вършеха безчинства по света и се надсмиваха: в Испания и в Русия, в Гърция и във Франция, в Сицилия, Словения и Ломбардия, да се скрият и да скимтят под леглото! Бих искал да видя Пепино, полковник Джузепе-Мария, капитан Клем! Щяха ли да тичат да се скрият под леглото? Щяха ли да скимтят?

Но не е тук отговорът, който търсим. Може би и те биха завили, защото са кучета. Може би и те биха се скрили под леглото да скимтят. Ние искаме да узнаем друго нещо. Не дали кучият вой е присъщ на човека и как се обяснява това, а дали е човешка черта това, което те вършат, когато мъчат и обиждат човека.