Елио Виторини
Човеци и нечовеци (81)

LXXXI.

Джулай изчезна от погледа на гвардейците, защото го откараха през една желязна врата по някакъв коридор.

— Къде го водите? — викна един подофицер на тъмничарите.

— На преглед.

— Не е нужно — рече подофицерът. — Трябва да го държим отделно, за капитан Клем.

— Вече го регистрирахме.

Подофицерът изпсува:

— Кой ви каза да го регистрирате? Нямаше нужда. — И той пак изпсува и пак обясни, че трябва да се задържи отделно няколко часа, докато дойде капитанът.

— Все пак трябва да го поставим някъде, нали? — каза един от тъмничарите.

Решиха да го държат в противовъздушното скривалище.

Разделено на клетки, противовъздушното скривалище беше пълно с нерегистрирани арестанти, повечето работници, задържани при последната стачка.

— Оттук — каза тъмничарят.

Затвориха го в първата клетка. На слабата електрическа светлина Джулай видя хора, седнали по земята и опрени на стените, а други се движеха някъде в дъното.

Всички бяха в синьо работно облекло. Един-единствен, с исполинско телосложение, седнал на земята близо до вратата, повдигна глава да го погледне.

— И вие ли чакате капитана? — обърна се Джулай към арестантите.

Отговори му оня с гигантското телосложение.

— Ние чакаме началник-влака.

— А аз чакам капитана — отвърна Джулай. — До един-два часа ще ме пуснат. Дори не искаха да ме регистрират.

Великанът се обърна към другите, така че да го чуят и тия, дето бяха в дъното.

— Абе тоя да не е луд?

Някои от тях дигнаха глава да го погледнат и тогава Джулай видя лицата им. Къде ги беше виждал? Стори му се, че е виждал всички тези лица, и то при някакви страхотни обстоятелства, и изведнъж се сети, че те му приличат на лицата на мъртъвците, които тази сутрин бе гледал на тротоара. Бяха същите, само очите им бяха живи. Обля го огън и той се опря на стената, поставяйки краката си в пантофи един връз друг.

— Помислих, че и вас са ви арестували днес — рече той.

Извади от джобовете си двете шепи кестени, които още пазеше, и им ги предложи:

— Искате ли? Не желаете ли?