Елио Виторини
Човеци и нечовеци (80)

LXXX.

Човекът, който бе убил кучката Грета, бе откаран в затвора „Сан Виторе“ към три и половина, след като капитан Клем бе телефонирал в казармата от префектурата.

„Сан Виторе“ гъмжеше с войска от републиканската гвардия: по площадките на оградните зидове, в дворовете, в караулното. Докато взимаха отпечатъци от пръстите на човека, един гвардеец, стар негов познат, го съзря.

— Хей, Джулай — викна му гвардеецът, — какво си откраднал?

— Нищо, Манера, ти знаеш, аз не крада — отвърна Джулай.

— Само удряш в кантара, а?

— Нищо не удрям.

— Е, тогава защо си тука?

— За политика.

— А! — възкликна Манера. — Че за каква политика?

Гвардейците попитаха Манера кой е този човек.

— Идваше понякога в приюта за бедни.

— Оттам ли го познаваш?

— Спеше в една стая с мене.

— Значи, сте били приятели?

— Не може да се каже. Учеше ме как да си стоплям краката, за да заспя.

— Сигурно ти е казвал да ги топлиш през устата?

— С вино? Не, друг трик знаеше.

— Какъв трик?

— Той знае два-три трика. Знае и един начин за лекуване на премръзнали крайници.

Насъбралите се гвардейци гледаха Джулай отдалече.

— Откъде е? От Бари? — попита един.

— Не, от Монца е.

— Такъв мургав, изглежда да е от Бари.

— Ама е от Монца.

— А защо ходи по домашни пантофи? — попита трети.

— Явно, не печели достатъчно, за да си купи обувки.

— Не можеше ли да постъпи в гвардията?

— Задържан е като политически.

— Така ли?

— Аз пък мислех, че е джебчия.

Гвардейците се вгледаха в Джулай, който сега отговаряше на въпросите на писаря.

— Баща?

— Винченцо.

— Майка?

— Паризина.

— Паризина чия?

Един от гвардейците се обади:

— Ето какво било! Той, значи, е против гвардията.