Елио Виторини
Човеци и нечовеци (72)

LXXII.

Но какво се случи на човека с домашните пантофи, когато побягна от паметника право към танка?

Син божи беше между тези, които видяха това. Гвардейците не стреляха, само викнаха на русите момчета, които се удряха по задниците, и те от своя страна също се развикаха. Човекът мина между тях, сякаш и той вземаше участие в играта. Той си играеше на гоненица с тях, шмугна се, залъга ту тоя, ту оня, като изкусен футболист, стрелна се през булеварда направо към трамвая, но след него вече тичаше куче. Това беше кучката Грета, Син божи я видя, докато войниците й сваляха намордника. Тя скочи от танка, където си играеше, настигна човека на булеварда и го повали. От трамвая някои видяха как човекът се защищава с една пила. Русите момчета се затичаха и сякаш още си играеха, смееха се и викнаха нещо на кучето на немски. Кучката Грета нададе вой. Хората от трамвая видяха, че тя се опитва да извади от тялото си пилата със зъби, а през това време човекът се надигна; но русите момчета и гвардейците връхлетяха отгоре му, хванаха го и го помъкнаха назад. Син божи видя как гвардейците и русите войници го мъкнеха обратно; всички крещяха, а един гвардеец го блъскаше напред, като стоварваше ритмично юмрука си между ухото и тила му, все на едно и също място. Син божи видя уплашеното му лице, изпито и тъмно, а под ухото му — да се стича струя кръв; видя и краката му, обути в домашни пантофи, и тутакси се метна на велосипеда си.

Един от офицерите на русите момчета каза на гвардейците, че трябва да го заведат при капитан Клем.

— Ще го закараме в казармата — отвърнаха гвардейците. — Ще го държим там, докато дойде капитан Клем.

Офицерът на русите момчета каза, че убитото куче е на капитан Клем и този, който го е убил, следва да бъде предаден на капитана.

— Тогава какво, в хотел „Реджина“ ли да го изпратим? — попитаха гвардейците.

— Не, не в хотел „Реджина“ — отвърна офицерът.

— Тогава да го закараме в казармата — повториха пак гвардейците.

Двама от тях облизваха устните си. Постигнато бе съгласие човекът с пантофите да бъде закаран в най-близката казарма и да го държат там до идването на капитан Клем. Син божи видя как човекът пресичаше площада накуцвайки, съпроводен от двамата гвардейци, които си облизваха устните.