Елио Виторини
Човеци и нечовеци (42)

XLII.

В голямата зала на първия етаж избираха измежду триста души, изброени на списък, имената на четиридесет, които трябваше да изкарат още същата тази нощ от килиите, да ги натоварят на два камиона и разстрелят на игрището „Арена“. Щяха да ги разстрелят без разпит, без защита, без дори едно конкретно обвинение, просто само въз основа на книжата, представени от полицейските офицери, един от които беше капитан Клем от хотел „Реджина“. Решаваше се животът на четиридесет от всичко триста живи хора, за които заседаващите не знаеха друго освен имената, написани на списъка. Никой от тях не познаваше нито очите, нито лицата им, нито самите хора; и никой от ония долу от охраната, бил той рус германец или мургав италианец, нито за момент не се замисли за това какво означаваше заседанието на горния етаж, както и за последиците, които малко след това щяха да настъпят в затвора „Сан Виторе“. Помислил ли бе някой какво ще откара камионът, който щеше да профучи в нощта през пустия град и да спре на посивелия терен на „Арена“, където някога радостно подскачаше към небето футболната топка?

Ония руси момчета бяха напълно заети със своите шоколадени блокчета, гвардеецът зад масата беше напълно зает с русите момчета, гвардейците около кучето бяха напълно заети с кучето и въпреки това всичко, което се случваше горе, беше по тяхна вина и въобще нямаше да се случи, ако всички те не стояха там да ядат шоколад и да си играят с кучето.

Когато гвардеецът произнесе „фюф“, кучето не тръсна глава, не подхвърли във въздуха парчето сирене, поставено на муцуната му, и не го глътна; то гледаше търпеливо, ръмжеше и гледаше и дори сиволикият немец се усмихна, а останалите избухнаха в гръмогласен смях.

Сякаш стреснати от този смях, русите момчета се обърнаха, но продължиха пак играта си. Вече бяха изяли шоколадените блокчета, но вътре в тях бяха намерили картинки и сега разглеждаха картинките, караха се за тях, смееха се; ниският с кръглия задник взе една картинка и тръгна към момчето, което стоеше настрана. Предложи му картинката, но другият отказа, клатейки глава. Той се върна отново при групата и всички се разсмяха. После повтори играта още няколко пъти. И още веднъж немецът изкомандува на кучето: „Ein, zwei, drei, vier, fünf!“, и още веднъж кучето подхвърли във въздуха и нагълта късчето, което беше поставено на муцуната му.