Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Uomini e no, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Божан Христов, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Драматизъм
- Европейска литература
- Неореализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елио Виторини
Заглавие: Човеци и нечовеци
Преводач: Божан Христов
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1972
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: април 1972
Редактор: Виолета Даскалова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Радка Пеловска
Рецензент: Виолета Даскалова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730
История
- —Добавяне
IV.
Мъжът се качи на велосипеда, а нея постави на рамката. Тръгнаха към площад Кавур.
— Къде ме водиш?
— Там, където спя.
— Далече ли е?
— На края на булевард Семпионе.
Тя усещаше дъха му зад себе си и се отпусна с целия си гръб на него.
— Какво има? — попита я той.
— Мислех си…
— За какво мислеше?
— За тази зима и за всички останали зими. Мислех си за всичкото онова време, през което сме били заедно.
— А нима това време не е още с нас? Не е загубено.
По яката на кожуха й, изпод шапката, бяха пръснати косите й. Той ги захапа със зъби и така изминаха улица Понтачо, сега се изравниха с Парка, където сред самотата на големите голи дървета зимата блестеше по избелялата земя.
— Каква зима! — възкликна той.
— Наистина ли е такава, каквато казват? — попита тя.
— Да — отвърна той. — От хилядо деветстотин и осма година.
— Откак съм се родила?
— От зимата, през която си се родила.
— Нима знаеш кога съм се родила?
— Нали ти сама ми каза.
— Съжалявам, че съм ти казала.
— Не бива да съжаляваш. Защо трябва да съжаляваш?
— Заради неудобството, което изпитвам сега.
— Не изпитваше ли същото неудобство, когато ми го каза?
— Тогава се чувствувах по-различно. Бях доволна, че съм по-стара от теб.
— Мене ми е приятно, че си по-възрастна от мен.
— Днес обаче ми се иска да съм по-млада.
— Нима не си? Разбира се, че си по-млада.
— Бих искала да съм десет години по-млада.
— Нима не е така? Дори си още по-млада, още си дете.
— Иска ми се да си много по-стар от мен.
— Аз съм си. Баща съм ти, пък и дядо, ако щеш.
— Не изглеждаш и един ден по-стар от годините си.
— Цял век съм по-стар.
— Ами, ами… — рече тя.
— Как да не съм? — каза той. — Аз помня зимата, в която си родена.
— Не — отвърна тя. — Аз съм тая, която те извиках за живот.
— Но аз помня зимата, през която се роди.
— Ти се роди, защото аз го пожелах — каза тя. — Аз се родих и пожелах веднага да те има и теб. Не исках да бъда на този свят без теб.
— Тогава ти си ми майка — рече той.
— А сега да побързаме — каза тя.
— Добре, Берта — отговори той.