Елио Виторини
Човеци и нечовеци (39)

XXXIX.

Колата тръгна, а поручикът нареди на хората си да се качат всички в камиона.

— Къде да карам? — попита шофьорът.

— Знам ли… — отвърна поручикът. — Карай да обиколим из булевардите.

На площад Петте дни, до Порта Витория, един мъж на мотоциклет, с широка фуражка, видя камиона да навлиза в булеварда откъм Монфорте, спусна се след него и го настигна.

— Къде отивате?

Друга голяма кола, която идваше от противоположната страна, пресече трамвайната линия и спря недалеч от камиона.

— Кой ви изпрати тук? — викна някой от колата.

— Полицейският началник! Струва ми се, че беше полицейският началник — отговори поручикът.

В колата заговориха на немски на висок глас:

— Sag ihnen, dass es keinen Questore gibt… Und frage von welcher Seite es weggefahren ist.^[1]

— Полицейски началник ли? — викна първият глас. — Какъв ти началник! Пребиха един немски офицер и сега бягат. Накъде отиде колата?

От другата страна на трамвайната линия един камион, пълен с хора, летеше по посока на Порта Романа и макар че им извикаха да спрат, те отминаха.

— Колата отиваше към Порта Романа — каза човекът на мотоциклета. — Самият аз я срещнах.

— Dann weiter!^[2] — викна немският глас от колата.

— След тях! — извика италианският глас. — Дайте ни двама човека и карайте все по булеварда. Ние ще минем край крепостната стена.

Двама гвардейци слязоха от камиона, а човекът с мотоциклета вече бе потеглил.

— Качете се на стъпенката — викнаха от колата, — единият от едната, другият от другата страна!

Колата се понесе бясно и когато срещаха патрулите между Монфорте и Порта Витория, единият или другият от гвардейците, които висеха на стъпенката, питаше:

— Мина ли оттук такава и такава кола? Убили са един немски офицер и сега бягат. Отивайте всички към Порта Романа!