Елио Виторини
Човеци и нечовеци (29)

XXIX.

В къщата на булеварда, който от Порта Романа води към полето, между заводи и сточни железопътни разтоварища, се намираше Ен-2 със Сципион и Фопа.

Сципион и Фопа също бяха обикновени, мирни хора. Сципион имаше жена и деца, Фопа навярно си имаше момиче; едно време той обичаше да ходи всяка вечер на кино. И двамата имаха добри лица. И двамата имаха спокойни и добри, но решителни лица. Тези лица сега бяха обърнати към Ен-2, който ядеше.

До девет часа той бе обикалял за подготовка на акцията и не бе успял да се нахрани. Щом пристигна, усети, че е много гладен, и попита дали има нещо за ядене.

Квартирата не беше нито на Сципион, нито на Фопа, а на една другарка — едра и дебела; тя беше учителка в едно училище от покрайнините; и веднага извади всичко, което имаше: две яйца.

— Ех — затюхка се тя, — нямала съм хляб.

Изпържи двете яйца и ги поднесе на Ен-2 без хляб.

— Можеш ли да ги ядеш без хляб? — попита го Сципион.

Той и Фопа гледаха ту тиганчето, ту лицето на Ен-2, после се поглеждаха един друг.

— По-добре хляб без яйца, отколкото яйца без хляб — добави Сципион.

— Защо? — попита Ен-2^[1]. — Аз бих предпочел яйца без хляб пред гол хляб.

— Аз пък бих избрал само яйца — заяви Фопа.

— Между хляб и каквото и да е друго без хляб бих предпочел винаги хляба — рече Сципион.

— Аз пък съм тъкмо обратното — каза Фопа.

— Как, ще предпочетеш каквото и да било друго? — запита Сципион.

— Вместо хляб ли? Разбира се, че ще предпочета каквото и да било друго — отвърна Фопа.

— Дори печена херинга?

— Дори и печена херинга.

— И сирене „Горгонцола“^[2] би ял без хляб, така ли?

— И сирене „Горгонцола“.

— Странен вкус имаш! — възкликна Сципион.

— Не — отвърна Фопа, — аз просто предпочитам онова, което е по-хранително.

Сципион дигна очи към дебелото момиче и видя, че то се смееше, погледна Ен-2 и видя, че и той се смее.

— Боже господи! — викна той. — Има ли нещо по-хранително от хляба?

— Има — отвърна Фопа. — Всичко друго е по-хранително от хляба.

Сципион се обърна към дебеланата.

— Чуваш ли го? — викна той.

— Ха, ха, ха — смееше се дебеланата.

— Казва, че всичко друго било по-хранително от хляба!

— Разбира се — настоя Фопа, — каквото и да е друго.

— И печената херинга ли? — упорствуваше Сципион.

— И още как! — отвърна Фопа.

— Тогава и сиренето „Горгонцола“?

— Разбира се, че и сиренето „Горгонцола“.

— А защо тогава не кажеш, че и копринените буби са по-хранителни от хляба? — кресна Сципион.

— Мислиш, че не мога да го кажа ли? И това мога да кажа — отговори Фопа.

— Ха, ха, ха! И това щял да каже — смееше се дебеланата.

— Разбира се, че мога да го кажа — продължи Фопа. — За тоя, който ги яде са по-хранителни от хляба. Не е ли така?

— Но тях никой не ги яде и това доказва, че не са полезни — каза Сципион.

— Как никой? — провикна се Фопа. — Ядат ги в Китай, в много страни ги ядат.

— Това са измислици — рече Сципион.

— Не са измислици. Виждал съм как един китаец ги яде, на кино.

— Аз пък съм виждал китаец, който ядеше хляб и нищо друго.

— Може, но тук, в Милано. Китайците, които живеят в Китай, дори не познават хляба.

— Ха, ха! — смееше се дебеланата.

— Би трябвало да кажеш китайците от киното.

Дебеланата продължаваше да се залива от смях.

— На кино човек може да види китайците такива, каквито са в Китай.

— Наистина ли? — рече Сципион. — Може би и киното е по-хранително от хляба, а?

— Разбира се — отвърна Фопа. — Ако трябва да избирам между киното и хляба, бих избрал винаги киното.