Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Uomini e no, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Божан Христов, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Драматизъм
- Европейска литература
- Неореализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елио Виторини
Заглавие: Човеци и нечовеци
Преводач: Божан Христов
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1972
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: април 1972
Редактор: Виолета Даскалова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Радка Пеловска
Рецензент: Виолета Даскалова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730
История
- —Добавяне
XXV.
Тримата мъже и старият познат на Ен-2 бяха вперили очи в него; от момента, когато той запита къде се събира военният съд, те чакаха и не сваляха поглед от него; сега за трети път се спогледаха. Котешките очи зададе въпрос:
— Не е ли по-рисковано?
— Рискът е еднакъв — отговори Ен-2. — Но е по-лесно, защото не очакват удара. Ще ги изненадаме, ще ги унищожим, а и загубите ни може би ще бъдат по-малко.
— Да — каза старият му познат.
— Как смяташ да действуваш? — попита го Котешките очи.
— Ще отидем с две коли — рече Ен-2. — Съдът ще бъде в залата на първия етаж. По двама души в кола ще бъдат достатъчни, за да държим улицата и входа, двама ще държат стълбището, а останалите ще се качим горе.
— Всичко колко хора?
— Най-много дванадесет. Не вярвам да имаме загуби преди нападението. Ако има такива, то ще ги дадем при оттеглянето.
— Да — каза отново старият познат.
Бръснатата глава изяви желание да участвува в акцията с едного от най-добрите си хора, но старият познат каза, че той иска тези две места за себе си и за един свой другар.
— Как? Ти? — викна Сивите мустаци.
— Ти, Гракх? — обади се Котешките очи.
Човекът Гракх ги спря, преди да могат да продължат.
— Това момче и аз сме стари приятели — рече той. — Искаме да си говорим за годините на нашето заточение. Нали Ен-2?
Обсъдиха техническите подробности на акцията, определиха мястото и часа на срещата за колите и се сбогуваха; започнаха да си отиват един по един.
— Ще видиш какъв другар ще доведа с мене — каза Гракх на Ен-2. — Казва се Ел Пасо.
— Ел Пасо ли?
— Испанец. Беше в моята бригада.