Елио Виторини
Човеци и нечовеци (23)

XXIII.

Ен-2 започна да ходи напред-назад из стаята.

— Видя ли? — рече му човекът с бръснатата глава.

— Питам се, какво ли бих си мислил, ако съм на тяхното място — рече Ен-2.

— На чие място? На немците? На фашистите?

— Ако съм на мястото на ония четиридесет, които утре ще бъдат разстреляни.

Тримата се спогледаха, след това обърнаха погледи към него.

— Ние нямаме право да си задаваме такива въпроси.

— Но ако аз бих бил един от тях? Ако бях един от четиридесетте, които ще бъдат разстреляни утре? Как ли бих се чувствувал, ако трябва да бъда разстрелян с други тридесет и девет души заради четирима негодници, ликвидирани от патриотите?

Сивите мустаци се изправи.

— Искаш да кажеш — рече той, — че не заслужава да жертвуваме десет души от нашите за всеки удар, който нанасяме на противника?

Старият познат на Ен-2, който се бе отделил в ъгъла на стаята, се приближи до масата.

— Не си ли спомняш времето — каза той на Ен-2, — когато нямаше по кого да стреляме? Всеки от нас би дал тогава собствения си живот, за да може да унищожи една хилядна част от някой фашист. Мислехме, че заслужава да се пролее кръвта на хиляда от нас, за да удавим в нея едно фашистко куче. Търсехме борбата. Сега вече имаме тази борба.

— Която ни струва десет към едно, а не хиляда към едно — каза Котешките очи.

— С тази разлика, че от едната страна застават десет души, а от другата — едно куче. Трябва да направим нещо повече — рече Ен-2.

— Това ли искаше да кажеш, да направим нещо повече? — запита Сивите мустаци.

— Да, да нанасяме повече удари — отвърна Ен-2. — Да ги бием до зашеметяване, да не им оставяме време за репресии. Как може да допуснем утре да бъдат разстреляни четиридесет души?

— Никой не иска да допуска това — каза човекът с бръснатата глава.

— Защо да не попречим на съда да се събере тази нощ — продължи Ен-2.

Тримата отново се спогледаха.

— Тъкмо затова сме се събрали, за да видим как можем да им попречим — поде Сивите мустаци.

— Дори мислехме да ликвидираме новия председател — каза Бръснатата глава. — Ти какво мислиш? — попита го той.

— Добре — каза Ен-2. — Добре.