Елио Виторини
Човеци и нечовеци (21)

XXI.

Веднага след това той поиска да пуши.

— Хубаво е да знаеш, че си мъж.

— Също и жена — отговори Лорена.

— Това достатъчно ли ти е? — попита Ен-2.

— Да, това ми стига — каза Лорена. — Няма да те отнема от никоя жена. — После се усмихна и продължи: — А когато поискаш отново да се почувствуваш мъж, не се усуквай толкова.

— Прощавай, Лорена — каза й Ен-2. — Това повече няма да се случи.

— Жалко, ако не се случи — каза тя.

— Не, повече няма да се случи.

— Надявам се, че пак ще се случи.

— Не, няма, защото не искам да се случва, Лорена.

Тя се облече и Ен-2 също започна да се облича. Лорена седна отново да кърпи.

— Моля те, престани да кърпиш — каза й Ен-2, но тя продължи и само дигна глава към него.

— Не искаш ли да ти закърпя чорапите?

— Захвърли всичко.

— Но защо? — попита го тя.

— Не искам да те гледам отсреща си, като че си моята другарка.

— О! — възкликна Лорена.

— Остави всичко, моля те, Лорена!

— Като свърша да кърпя, ще го оставя.

— Не, веднага.

Тя остави чорапите на перваза на прозореца и взе палтото си. Ен-2 го пое от ръката й, за да й държи.

— Значи, в пет — каза Лорена.

— В пет — отвърна Ен-2.