Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Uomini e no, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- Божан Христов, 1971 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Драматизъм
- Европейска литература
- Неореализъм
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елио Виторини
Заглавие: Човеци и нечовеци
Преводач: Божан Христов
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1972
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: април 1972
Редактор: Виолета Даскалова
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Радка Пеловска
Рецензент: Виолета Даскалова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5730
История
- —Добавяне
II.
Човекът, който се беше спрял да гледа книгите, дигна глава към небето, видя слънцето и отраженията му по трамваите, видя трамвай № 27, току-що потеглил от спирката на Порта Венеция, и сред изпълващата го тълпа видя, опрени на стъклото, лакътя и рамото на една жена.
Тогава нещо в него се надигна; той се затича, тласкайки велосипеда, пресече трамвайните линии и стигна до площада. Трамваят беше вече далеч, отминавайки с пискливо скърцане и следващата спирка, но той се метна на колелото и бързо го настигна. Известно време караше редом с трамвая, ала не можа да види сред черната тълпа, затворена вътре, лакътя и рамото на жената, заради която бе хукнал. И все пак знаеше, че не е сбъркал, надигналото се в него чувство бушуваше все още, а споменът за миналите дни през септември и октомври, ноември и декември го потапяше в светлина, която се сливаше със слънчевото сияние.
На площад Скала жената слезе.
— Знаех, че си ти — каза й той.
Тя се опря на велосипеда му.
— Усещах, че си тук — каза й той.
Тя взе ръката му и я целуна, като го остави да говори.
— Тичах след трамвая и усещах, че си тук: трамваят бързаше, но вътре беше ти, все същата.
Те стояха на площад Скала.
Но той не знаеше какво иска да й каже. Посочи й къщите, слънцето, театъра в развалини и рече:
— Виждала ли си някога подобна зима? Винаги е така, когато ти си тук.
Измъкна я от тълпата и я отведе до тротоара на улица Мандзони, не откъм страната на кафене „Кова“, а от другата.
— Това е най-слънчевата зима, която сме имали от доста години — каза й той. После добави: — А знаеш ли откога, знаеш ли откога?
Спря я и я загледа отново:
— От хилядо деветстотин и осма. Откакто си се родила.
Тя стоеше бледа, без да проговори.
— Прощавай — каза й той, — но аз бях с тебе, когато се роди. Не бях ли с тебе?
— Да — отговори тя.
— Винаги съм бил с теб — каза й той. — Нали съм бил винаги с теб?
— Да — отговори тя.