Елио Виторини
Човеци и нечовеци (15)

XV.

В този момент трите момчета пресякоха пътя му. Те разговаряха помежду си, бавно въртяха педалите и не го поглеждаха; черните им коси блестяха на зимното слънце като тъмна животинска козина. Тогава Ен-2 се извърна, за да се качи на колелото. Видя на стълбището русия младеж, застанал мирно като вкаменен, видя колата с отворена врата и човека, облечен в черно, който държеше вратата, видя четиримата с дълги шинели, които прекрачваха последното стъпало на стълбището.

Тримата с немски физиономии се сбогуваха, оня с италианското лице стоеше малко по-напред с наведена глава, но ето че изведнъж взе неочаквано решение — влезе и зае място в колата.

Трите момчета с велосипедите вече се изравниха с колата, а немците все още се сбогуваха. Ен-2 видя, че трите момчета продължават пътя си.

— Добре — рече си той. — Така е по-добре.

Двама от немците влязоха в колата, човекът в черно затвори вратата, и на свой ред се качи отпред, а немецът, останал навън, все още отдаваше чест и се покланяше. Ен-2 погледна русия младеж на върха на стълбището и офицера, който отдаваше чест от най-долното стъпало.

Колата тръгна.

Трите момчета на велосипеди изведнъж се пръснаха пред колата, стрелнаха се всички към едната й страна и тогава Ен-2 видя вдигнатите им във въздуха ръце и чу три последователни взрива.

— Готово — каза той, качи се на велосипеда и извади револвера си.

Русият младеж отгоре се целеше с черното си оръжие в тримата, които бягаха с велосипедите, а в долния край на стълбището офицерът, който до този момент се кланяше, вдигаше предпазителя на своя револвер и крещеше на немски.

— Ти пък какво искаш — каза Ен-2. — Защо си търсиш белята?

Стреля два пъти и русият младеж се свлече върху шмайзера си, а офицерът се обърна и стреля срещу него. И сякаш изведнъж нарасна, нарастваше все повече и повече, Ен-2 изпразни пълнителя си в това тяло, което нарастваше, и видя зад него на улицата черната кола, обвита в черен дим, превърната в черни развалини.