Елио Виторини
Човеци и нечовеци (114)

CXIV.

— Никакви. Бих искал да имам поне една.

— Господи боже! И аз нямам — завайка се работникът.

— Няма значение.

— А ти какво ще правиш?

— Все едно.

— Не е така; искаше ми се да ти дам — каза работникът.

— Все едно, не се притеснявай.

— Ами ако остана с теб? — каза работникът.

— С каква цел? Хайде, тръгвай!

— Ти оставаш, а аз да си ходя…

— Разбира се, един стига.

— Не смяташ ли, че ще е по-добре да сме двама?

— Не.

— Ако бях човек на място, щях да остана.

— Защо? Върви, приятелю.

— Иска ми се да бъда човек на място.

— Щом искаш, можеш да бъдеш. Искаш ли да бъдеш човек на място?

— Бих искал да се науча на това.

— При моите другари можеш да се научиш.

— Къде са те? Кои са?

— Можеш ли да запомниш една явка?

— Мога.

Ен-2 каза на работника адреса на Орацио.

— Запомни го добре — рече му той. — Ще кажеш, че те праща Ен-2.

— Да, Ен-2, запомних.

— Кажи му да ти предадат всичко за Навилио-2.

— Навилио-2.

— Навилио-2!

— Ще го запомня — рече работникът. — А ти препоръчваш ли ми го, бащице?

— Това е и добро лекарство — отвърна Ен-2.

— Кое е добро лекарство?

— Да бъдеш човек на място.

— Добро лекарство ли?

— Да, освен другото е и добро лекарство. Помага за всичко.

— А, ето какво било! — рече работникът.

— А сега вече трябва да си отиваш — каза Ен-2.