Елио Виторини
Човеци и нечовеци (113)

CXIII.

— Хитър си ти, другарю, досетил си се — каза Ен-2.

— Нали това искаш да направиш?

— Добре ще е някой да го стори. Благодаря ти, приятелю!

— За какво ми благодариш?

— Защото си можал да разбереш.

— Всички ще го разберат.

— Ще разберат, но късно, а ти разбра преди.

— Как преди?

— Преди всички, дори преди мен.

— Как преди теб?

— Може би самият аз не знаех, че искам да постъпя така.

— Имаш желание да се шегуваш, разбирам.

— Може и така да е, ти всичко разбираш, но е време вече да си ходиш — рече Ен-2.

— Отивам си — каза работникът, ала не тръгваше.

— Довиждане — рече му Ен-2.

— Довиждане — отвърна работникът, но не си отиваше. — Иска ми се да направя нещо. Какво мога да направя? — каза той.

Ен-2 му каза да развие крушката и да я отнесе със себе си.

— Готово — рече работникът. — Ами не ти ли трябва още оръжие?

— Имам си хубав пистолет.

— И моят е добър.

— Моят ми стига.

— Вземи и моя. Ще претрепеш повече.

Ен-2 взе пистолета, който работникът му подаваше.

— Благодаря — рече.

— Друго не ти ли трябва? — попита работникът.

— Ако имаш, дай ми една цигара.

— Никакви цигари ли нямаш? — запита работникът.