Елио Виторини
Човеци и нечовеци (110)

CX.

За миг замълчаха и двамата; Ен-2 като че ли размишляваше, а Барка Тартаро стоеше над него, висок и дебел, с леко наведена глава, и пръстите на дългите му ръце докосваха ръба на леглото.

— Това нищо не променя — измърмори Ен-2.

— Какво казваш, командирю?

— Може би е добър човек.

— За будкаджията ли говориш?

— Говоря за него и за всеки друг. Може би всеки човек е добър.

— Това не е вярно, командирю.

— Не се знае дали е така, или не.

— Знае се. Знаеш ли, че са дали един човек на кучетата да го изядат?

— Какво говориш!

— Капитан Клем и неговите хора. И днес Син божи убил кучетата.

— А Син божи жив ли е? — попита Ен-2.

— Поставил двете кучета в хладилника на Клем — каза Барка Тартаро.

— Голям шегаджия е тоя Син божи.

— И испанецът е голям шегаджия.

— Какво е направил испанецът?

— Ликвидирал Клем, командирю.

— Това е хубаво — каза Ен-2.

— Хубаво е — потвърди Барка Тартаро.

— Сега ни предстои да ликвидираме Черното куче.

— И него ще ликвидираме.

— Всичките ще ги ликвидираме!

— Но ако останеш в тази къща, тебе ще ликвидират — каза Барка Тартаро.

— Утре идвам при тебе.

— Ела още тази вечер, докато не е късно.

— Тази вечер трябва да остана тук. Нищо няма да ми се случи.

— А ако те сполети нещастие, какво да мислим?

— Никакво нещастие няма да ме сполети, Барка.

— Но ако те сполети? Трябва ли да мислим, че си го пожелал сам?

— Нищо не желая аз — каза Ен-2, — защото ти не можеш да знаеш какво ме задържа.

— Ех, не се сърди, командирю.

— Не се сърдя и не желая нищо.

Барка Тартаро се сбогува, но преди да излезе, каза:

— Обаче испанецът плати с живота си.

— Убиха ли го?

— Хванали го още докато бил при Клем.

— Аха! Значи, са го хванали…

— И Син божи хванали.

— И Син божи?