Елио Виторини
Човеци и нечовеци (107)

CVII.

На улицата тримата работника се разделиха и всеки се запъти към къщи. Единият от тях живееше в същата къща, където живееше и Ен-2. Той се качи с колелото си на рамо до последната площадка на стълбището, остави колелото и каза на жена си:

— След малко ще се върна.

Един етаж по-долу Ен-2 пушеше последната от цигарите, които Орацио и Метастазио му бяха оставили, когато чу да се чука.

— Влез! — каза той.

В стаята влезе смутен и уплашен оня работник, когото той понякога срещаше по стълбите с колело на рамо.

— Извинете, не искам да ви безпокоя — рече работникът.

Ен-2 се опита да се надигне на лакти.

— Моля, не се безпокойте.

— Какво ви е? Болен ли сте?

— Само умора, почивам си.

— Може би настинка. Лежете си. Добре е да се завиете с нещо.

— Ще се завия. Мене ли търсехте?

— Не, не, господине. Никога не съм ви виждал.

— Друг ли търсите?

— Не. Нищо и никого не търся.

Дребният работник се оглеждаше.

— Разбирам — рече Ен-2, — просто искате да размените две-три приказки.

— Точно така — рече работникът. — Простете за постъпката ми. Не ви ли досаждам?

— Оказвате ми чест.

— Не, вие ми оказвате чест, господине.

— Бях сам, сега ще ми правите малко компания. Заповядайте, седнете.

— Не мога да остана — отвърна работникът, като гледаше Ен-2. После каза: — Тук човек може ли да остане?

— В опасност ли сте?

— Аз ли, господине? Не, не съм. Но по-добре е да не се застоявам. Можете ли да се движите?

— За мен ли става дума?

— За вас? Никога, не съм ви виждал. Говоря за будкаджията.

— Кой будкаджия? Оня от ъгъла ли?

— Именно, но той не е само будкаджия, а и дърдорко.

— Всеки обича да си побъбри.

— Само че не всеки бърбори по един и същ начин. Той дрънка за онова, което е видял във вестника.

— Как така във вестника?

— Ами така, взима вестника и казва: „Знам го тоя, знам го и къде живее.“

— Наистина ли? — рече Ен-2.

Двамата се спогледаха.

— Той не е лош човек — добави Ен-2, — не е способен да стори никому зло.