Елио Виторини
Човеци и нечовеци (106)

CVI.

Същия ден следобед вестниците публикуваха една стара снимка на Ен-2, а наградата за залавянето му бе нараснала с още много хиляди лири.

Будкаджията от ъгъла на улицата, на която живееше Ен-2, позна в снимката човека, който си купуваше от него дажбата цигари.

— Дявол го взел! — възкликна будкаджията. — Кой би повярвал?

В своето павилионче той продаваше не само цигари, а и вино. В този момент пет души пиеха вино при него. Трима от тях бяха работници, които се връщаха от работа, а другите двама, непознати на никого от присъствуващите, играеха на чаша вино на автоматичния билярд.

— Какво? — попита един от работниците.

— Дявол го взел! — викна будкаджията. — Не виждате ли тук?

Тия работници идваха всеки ден при него по този час. Той им подаде вестника и посочи снимката:

— Не го ли познавате?

Тримата работника се спогледаха.

— Ние ли? — попитаха те.

— Аз не — рече единият.

— Не съм го виждал никога — обади се другият.

— Аз обаче съм го виждал — рече будкаджията. — Знам кой е, знам и къде живее.

— Наистина ли? — казаха работниците. След това платиха и си отидоха.

Но другите двама, които играеха на автоматичния билярд, се приближиха към тезгяха.

— Кой е? — попита първият.

— Къде живее? — попита вторият.

— Грешите — рече будкаджията, — не говорех за него.

— Така ли? — казаха двамата.