Елио Виторини
Човеци и нечовеци (103)

CIII.

Нима гибелта не е заплашвала винаги хората? Загивали са и нашите бащи. Винаги със сведена глава, със скъсани обуща. Те или са загивали в началото, или са се борили и после пак са загивали. И защо сега трябваше да свърши всичко това? Защо трябваше да дойде освобождението?

Сега мнозина се бореха в името на освобождението, което трябваше да дойде. И той се бе борил и се бореше в името на свободата и беше уверен, че тя ще дойде, но тъкмо затова му се струваше, че да се бориш, не е проста работа.

— Няма да напусна Милано — каза той.

— Не спиш ли? — попита го Лорена.

— Толкова ли е важно дали спя, или не? Не спя.

— Беше уморен. Хубаво би било да поспиш.

— Ще поспя, имам много време за това.

— Вече удари шест.

— Какво от това? Ще имам предостатъчно време за спане.

— Скоро ще настъпи денят.

— Ще спя целия ден, така и така няма да напусна Милано.

— Как, няма ли да заминеш?

— Имам си друга работа, няма да замина.

— Трябва да предупредя другарите, че няма да тръгнеш.

— Кажи им, че днес не мога да тръгна.

— Кога, утре ли?

— Може и утре да не замина. Все някога ще замина, ти недей се ангажира да ми уреждаш работите. Ще тръгна с влака.