Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tovarna na absolutno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 11гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Издание:

Карел Чапек. Фабрика за Абсолют

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981

Библиотека „Галактика“, №25

Преводачи: Светомир и Ясен Иванчеви

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Чешка, I издание

Дадена за набор на 30.I.1981 г. Подписана за печат на 7.IV.1981 г.

Излязла от печат месец април 1981 г. Формат 32/70×100 Изд. №1442

Цена 1,50 лв. Печ. коли 13,50. Изд. коли 8,74. УИК 8,62

Страници: 216. ЕКП 95364 21331/5544–17–81

08 Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 885

© Karel Čapek. Továrna na absolutno

Aventinum, Praha, 1926

© Светомир Иванчев, преводач, 1981

© Ясен Иванчев, преводач, 1981

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1981

c/o Jusautor, Sofia

История

  1. —Корекция
  2. —Оправяне на кавички (Мандор)
  3. —Добавяне

Глава IX
Тържеството

Журналистът Цирил Кевал, местният дописник на пражкия вестник „Лидове новини“, се облече този път в официален, черен костюм и непосредствено след шест часа вечерта забърза към Штванице, за да отрази тържественото откриване на новата централна Карбураторна електростанция за Голяма Прага. Той си проби път през тълпата любопитни, които бяха наводнили целия Петърски квартал, и се промъкна през тройния кордон от охрана чак до малката бетонна постройка, обкичена със знамена. Отвътре се чуваха ругатните на монтьорите, които, верни на себе си, все още не бяха свършили всичко докрай и сега бързаха да наваксат. Цялата централа бе не по-голяма от обществен клозет. А ето и замислената фигура на стария журналист Чванчара от вестник „Венков“, наподобяваща философствуваща чапла.

Чванчара любезно заговори младия си колега:

— Готов съм да се обзаложа, колега, че днес ще се случи нещо. Не съм виждал досега тържество с големи церемонии, което да мине без някоя глупост. През цялата си четиридесетгодишна практика!

— Но трябва да се признае — подхвана Кевал, — голяма работа, а? Тази барака ще осветлява цяла Прага и ще задвижва влакове и трамваи с бързина до шестдесет километра в час, и хиляди фабрики, и… и…

Чванчара скептично поклати глава:

— Ще видим, колега, ще видим. Нас, старата гвардия, вече нищо не може да ни учуди; но — тук Чванчара понижи гласа си до шепот — забележете, колега, че тук няма даже и резервен Карбуратор. Ако този се повреди или пък, да допуснем, че го вдигнат във въздуха, тогава — тогава, разбирате ли?

На Кевал му стана досадно, че сам не се беше сетил за това. Ето защо се зае да възразява:

— Това е абсолютно изключено. Имам сигурна информация. Тази централа е построена само проформа. Истинската електростанция е на друго място; тя е… тя е — зашепна той, като сочеше с пръст дълбоко под земята. — Нямам право да ви кажа къде. Обърнали ли сте внимание, колега, че непрекъснато разкопават Прага?

— Вече четиридесет години — каза Чванчара замислено.

— Точно така — продължи да съчинява победоносно Цирил Кевал. — Разбирате ли, важни военни съображения. Колосална система от подземни ходове. Складове, барутни погреби и тем подобни. Имам съвсем точна информация. Шестнайсет карбураторни подземни укрепени пункта около Прага. Отгоре нищо не личи, футболно игрище, павилион за закуски или патриотичен монумент, ха-ха, сещате ли се? Затова строим толкова паметници.

— Млади момко — подкачи Чванчара, — какво знае днешното поколение за войната! Нас питайте! Но, ето го вече и кмета.

— И новият министър на войната. Виждате ли, аз казах ли ви?! Ректорът на Техниката, Централният директор на МЕАД. Върховният равин.

— Френският посланик. Министърът на обществените работи. Да влезем вътре, колега. Архиепископът. Италианският посланик. Председателят на сената. Началникът на Соколската община. Ще видите, колега, че са забравили да поканят някого.

В този момент Цирил Кевал отстъпи мястото си на някаква дама, благодарение на което беше откъснат от доайена на журналистите и от входа, към който непрекъснато напираше поток от поканени лица. Откъм почетната рота се разнесоха звуците на националния химн, екнаха военни команди и държавният глава влезе по червена пътека в бетонната постройка, придружен от господа в цилиндри и униформени. Кевал се надигаше на пръсти и проклинаше кавалерството си; сега вече, каза си той, няма да мога да влезна. Чванчара беше прав, продължи да си мисли той, винаги ще направят някоя идиотщина; може ли да се построи такава малка барака за такова тържествено освещаване! Впрочем, много важно, речите ще ни ги достави ЧТК[1] гарнитурата ще я доизмислим: дълбоко вълнение, небивал прогрес, спонтанни овации за държавния глава…

Шумотевицата вътре внезапно утихна, някой произнасяше тържествена реч. Кевал се прозя и с ръце в джобовете се зае да обикаля постройката. Здрачаваше се. Полицаите бяха с бели ръкавици и празнични палки. Крайбрежните булеварди гъмжаха от народ. Тържествената реч, както винаги, е прекалено дълга. Но кой всъщност говореше?

Изведнъж Кевал забеляза в бетонната стена, на около два метра височина малко прозорче. Огледа се, и хоп, хвана се за решетката и мушна умната си глава в прозорчето. Аха, говореше, целият зачервен, кметът на Голяма Прага; до него стоеше и си хапеше устните Г. Х. Бонди — президентът на МЕАД, в качеството си на представител на предприятието. Държавният глава е сложил ръка върху ръкохватката на машината, за да може, по даден знак, да я натисне; в този момент цяла Прага тържествено ще се освети, ще гръмне музика и към небето ще излетят фойерверки. Министърът на обществените работи неспокойно се върти; изглежда, ще вземе думата, щом свърши кметът. Някакъв млад офицер си подръпва мустачките, посланиците се правят на изцяло погълнати от речта, от която не са разбрали нито думичка, двамата представители на работничеството стоят като истукани, с две думи, всичко се развива, както му е редът, рече си Кевал и скочи долу.

След това той обиколи пет пъти цяла Штванице, върна се отново при централата и хоп, отново се залепи на прозорчето. Кметът още говореше. Кевал напрегна до крайност слуха си и дочу следното: „…наближаваше белогорската трагедия.“ Той скочи долу, поседна встрани и запуши. Почти се беше стъмнило. Горе между клоните на дърветата проблеснаха звезди; странно, рече си Кевал, защо не изчакаха държавния глава да натисне лоста? Но Прага тънеше в мрак. Вълтава течеше черна, неразлюляна от отражението на лампите; всичко чакаше с нетърпение тържествения миг на светлината. След като Кевал допуши цялата си виржинка, той се върна при централата и отново се покатери на прозорчето. Кметът все още продължаваше да говори, и сега вече беше черноморав; държавният глава стоеше с ръка върху лоста, присъствуващите официални лица тихичко разговаряха помежду си, само чуждите дипломатически представители слушаха неподвижно. Съвсем отзад, някъде се поклащаше главата на Чванчара.

Кметът прекрати речта си поради пълно изтощение; думата взе министърът на обществените работи; виждаше се как отсича изреченията си, за да съкрати колкото се може повече речта си. Държавният глава вече бе сложил лявата си ръка върху лоста. Старият Билингтон — доайенът на дипломатическото тяло, умря изправен, запазвайки изражението си на внимателен слушател. В този миг министърът най-неочаквано свърши речта си.

Г. Х. Бонди вдигна глава, огледа се с тежък поглед и произнесе няколко думи; явно нещо в смисъл, че МЕАД предава създанието си на обществеността, за благото и ползата на столицата, и толкова. Държавният глава се изпъна и натисна лоста. В същия миг Прага засвети с небивало сияние, тълпата нададе вик, разлюляха се камбаните по всички кули, от Марианската крепост екна първият топовен гърмеж. Вкопчен в решетката, Кевал обърна поглед към града. От Острова на стрелците[2] излетяха разноцветни ракети, Храдчани, Петршин и Летна[3] заискриха с гирлянди от лампи, няколко далечни духови оркестъра се надсвирваха, над Штванице закръжиха осветени биплани, откъм Вишехрад се носеше огромен V-16, окичен с лампиони; тълпите снеха шапки, полицаите вдигнаха ръце към каските си, неподвижни като статуи; от крепостта сега бумтяха две батареи, на които отвръщаха мониторите в Карлин. Кевал отново притисна лице към решетката, за да види края на церемонията, там вътре, над Карбуратора. В същия миг той извика, изблещи очи и като че се залепи за прозореца; след което каза нещо като „О, боже“ пусна решетката и тежко се свлече на земята. Още преди да успее да се стовари както трябва на земята, в него се блъсна един бясно препускащ човек. Кевал го хвана за палтото и човекът се обърна. Беше президентът Бонди, пребледнял като смъртник.

— Какво стана, господине? — заекна Кевал. — Какво правят там?

— Пуснете ме — процеди Бонди, — за бога, пуснете ме! Бягайте оттук!

— Но какво става там с тях?

— Пуснете — извика Бонди и като отхвърли с юмрук Кевал, изчезна между дърветата.

Разтреперан, Кевал се опря о ствола на дървото. От вътрешността на постройката се чуваше нещо като варварско пеене.

След няколко дни ЧТК пусна за публикуване следния неясен текст: „Опровергавайки твърденията на един местен вестник, който биде цитиран и в чужбина, позовавайки се на най-меродавни източници, принудени сме да заявим, че при тържественото откриване на Карбураторната централа не е имало никакви недостойни прояви. Във връзка с тях кметът на Голяма Прага е подал оставка и е заминал на лечение. Противно на твърденията, доайенът Билингтон е здрав и читав. Истината е, че всички присъствуващи заявяват, че никога не са изпитвали по-силни чувства. Право на всеки гражданин е да падне на колене и да се моли на бога, а да се правят чудеса не противоречи на изпълнението на каквито и да било служебни обязаности в една демократична държава. И съвсем неуместно е да се забърква държавният глава в достойните за съжаление събития, настъпили в резултат само на недостатъчната вентилация и на нервната преумора.“

Бележки

[1] Чехословашка телеграфна агенция (Ceskoslovenska telegrafni kancela.) — Б.пр.

[2] Остров на р. Вълтава в Прага — Б.пр.

[3] Високо разположени квартали в Прага — Б.пр.