Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (12)

Глава XII
Частният доцент

Доктор Блахоуш, едва петдесет и петгодишен млад учен, частен доцент по сравнителни богословски науки в Карловия университет, потри ръце, като се наведе над равномерно нарязаните листове хартия. Без да се замисли, написа заглавието „Религиозни прояви от последно време“, след което започна статията си с изречението „Спорът за дефиницията на понятието «религия» води началото си още от Цицероново време“, и се замисли. Ще изпратя статията на „Час 11“, рече си той; ще видите, господа колеги, каква бомба ще бъде! Имал си щастие, че точно сега се е разразила тази религиозна треска. Изключително актуална статия ще бъде. Вестниците ще пишат: „Нашият млад учен д-р Блахоуш току-що обнародва една ярка студия“ и т.н. След това ще ме назначат извънреден професор и Регнер ще се пукне от яд.

Младият учен потърка сбръчканите си ръце така, че те радостно изпукаха, и се зае да пише. Вечерта, когато хазайката влезе да попита какво иска за вечеря, той беше стигнал вече до шестдесетата страница, до църковните отци. В двайсет и три часа (на страница 115) той достигна до собствената дефиниция на понятието религия, което се различаваше само по една дума от дефиницията на предшественика му; след това накратко се спря (с няколко полемически реплики) на методите на екзактната религиозна наука, с което завърши краткият увод на статията си.

Малко след полунощ нашият доцент пишеше следното: „Именно в последно време се появиха различни религиозни и култови прояви, които заслужават вниманието на екзактната религиозна наука. Независимо от това, че главната й задача е да изследва религиозните прояви у отдавна изчезнали народи, все пак и живата ни съвременност може да даде на модерния (д-р Блахоуш подчерта тая дума) изследовател на различни факти, които мутатисмутандис^[1] ще хвърлят светлина върху предисторическите култове, достъпни само за догадки.“

След това той по данни от вестниците и устни сведения описа кузендизма, в който откри следи от фетишизъм и тотемизъм (дълбачката като бог-тотем на Штеховице). У биндеровците той констатира култово родство с танцуващите дервиши и със старите оргиастически култове. Спря се и на явленията при откриването на електростанцията и прозорливо ги постави във връзка с парския култ към огъня. В религиозната община на Махат откри черти на аскетизъм и факирство; цитира различни случаи на ясновидство и чудотворно изцеряване, които сравни много сполучливо с магьосничеството н а старите вътрешноафрикански негърски племена. Засегна по-нашироко въпроса за психическата зараза и за масовата хипноза; като факти от историята той приведе шествията на флагелантите, кръстоносните походи, хилаизма и малайския амок. Религиозното движение от последните пет дни определи от две психологични гледища: като патологични прояви на дегенерирали истерици и като колективна психическа епидемия на суеверните и интелектуално малоценни маси; и в двата случая той продемонстрира атавистични случаи на примитивни култови форми, анимистично-пантеистични и шаманистични тенденции, религиозен комунизъм, напомнящ на анабаптистите, и въобще отслабване на рационалните дейности за сметка на най-груби суеверия, магьоснически, окултни, мистични и идолопоклоннически инстинкти. „Не е наша работа да преценяваме — продължаваше да пише д-р Блахоуш — до каква степен в случая имаме работа с индивидуално шарлатанство и мошеничество, което разчита на народната лековерност; при научно третиране на фактите безсъмнено ще се окаже, че мнимите «чудеса» на днешните тауматурзи^[2] са само прастарите, известни открай време, номера на баламосване и внушение. От тази гледна точка ние препоръчваме новите, никнещи всекидневно, религиозни общини, секта и кръжоци на вниманието на органите на сигурността и на психиатрите. Екзактната религиозна наука се ограничава в констатациите, че всички тия религиозни прояви представляват по същество варварски атавизъм и конгломерат от най-стари култови елементи, живеещи подсъзнателно в народната фантазия; достатъчни бяха само няколко фанатици, шарлатани, и прононсирани маниаци, за да събудят в човечеството на европейския континент, под лустрото на цивилизацията, онези предисторически моменти на религиозната вяра…“

Д-р Блахоуш стана от бюрото; току-що беше дописал 346-а страница на своята статийка, но още не се чувствуваше изморен. Краят трябва да бъде ефектен, каза си той; няколко мисли за прогреса и науката, за съмнителното снизхождение, което проявява правителството към религиозното мракобесие, за необходимостта да се изгради фронт за борба против реакцията и т.н.

Окрилен и вдъхновен, младият учен се приближи до прозореца и се наведе навън в тихата нощ. Беше четири и половина сутринта. Д-р Блахоуш гледаше тъмната улица и потръпваше от студ. Навсякъде беше мъртвило, нито една светлинка в прозорците на хората. Частният доцент вдигна очи към небето; беше поизбледняло, но искреше от звезди в безкрайното си величие. Колко отдавна не съм гледал небето, помисли си ученият; боже мой, има повече от трийсет години!

Приятна хладина погали челото му, като че ли някой беше поел главата му в пречистите си, прохладни ръце. Толкова съм самотен, изохка старият човек, все така сам! Да, погали ми косата; ех, вече трийсет години никой не е слагал длан на челото ми!

Тръпнейки, д-р Блахоуш стоеше разтреперан на прозореца. Тук има нещо, усети той внезапно, обзет от сладко безпокойство, о господи, та аз не съм сам! Някой ме държи в обятията си, някой е тук, до мен; дано остане.

Ако в този момент хазайката беше влязла в стаята на доцента, тя щеше да го види изправен до прозореца с високо вдигнати ръце и с извърната глава, с изражение на краен захлас. Той трепна, отвори очи и като насън се върна при бюрото си.

„От друга страна обаче не може да има съмнение — записа той бързо, без да се интересува от това, което беше написал преди това, — че сега бог не може да се прояви по друг начин освен чрез примитивни култови форми. Съвременният упадък на религията наруши връзката със стария религиозен живот; бог трябва да започне отначало, като ни обръща към себе си, както някога е правил това с диваците; най-първо той е идол и фетиш; той е божеството на групата, на клана или на племето; съживява природата и действува чрез магьосниците. Пред очите ни по този начин се повтаря развитието на религията, като се започне от предисторическите форми и се отива към по-висшите степени. Възможно е днешната религиозна вълна да се разбие в няколко потока, всеки от които ще се стреми да спечели надмощие за сметка на другите. Можем да очакваме период на религиозни войни, които по фанатизъм и сила ще надминат кръстоносните походи, а по своя обхват ще надхвърлят размерите на последните световни войни. В нашия безбожен свят царството божие няма да може да се изгради без големи жертви и догматичен хаос. И все пак казвам ви: отдайте се на Абсолюта с цялото си същество, вярвайте в бога, независимо от това по кой начин ще ви проговори. Знайте, че той идва вече, за да превърне нашата земя, а може би и други планети от нашата система във вечна империя на бога, в царство на Абсолюта, И още веднъж ви повтарям: смирете се!“

Статията на частния доцент д-р Блахоуш излезе. Не цялата наистина; редакцията отпечата само част от изложението му върху новите секти и цялото заключение с предпазливата забележка, че статията на младия учен е наистина показателна за духа на епохата.

Статията на Блахоуш не предизвика сензация, тъй като беше изместена от други събития. Само младият учен, частният доцент по философия д-р Регнер прочете статията на Блахоуш с огромен интерес, след което се зае да твърди на различни места:

„Блахоуш е луд. Съвсем луд. Моля ви се, как може да се осмели да говори квалифицирано за религията един човек, който сам вярва в бога?“