Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (11)

Глава XI
Първият сблъсък

Още не е установено по какъв начин се случи това; но тъкмо по времето, когато фабричката на инженер Р. Марек (Бржевнов, Миксова 1651) беше окупирана от детективи и обкръжена от полицейски кордон, неизвестни злосторници откраднаха експерименталния Карбуратор на Марек. Въпреки старателното разследване, не бяха открити никакви следи от откраднатата машина. Не след дълго панаирджията Ян Биндер беше отишъл да купи нафтово моторче за въртележката и оркестриона си при вехтошаря на железария на Хащалския площад. Търговецът му предложи голям меден цилиндър с ексцентрик и му каза, че моторът е много икономичен: сипваш му само малко въглища и той работи с месеци. Изпълнен с особено и направо сляпо доверие към медния цилиндър, Ян Биндер го купи за триста. После самичък го закара с количката си до въртележката, която бездействуваше край Злихов заради повредения си мотор.

Ян Биндер съблече палтото си, свали медния цилиндър и като си подсвиркваше тихичко, се захвана за работа. Вместо ексцентрика той постави колело на оста, на колелото сложи трансмисионен ремък, надяна другия му край на друга ос, която с единия си край трябваше да привежда в движение оркестриона, а с другия въртележката. След това смаза различните части, побутна едното колело и застанал в напречно раираната си моряшка фланелка, с ръце в джобовете, издул устни и готов да си заподсвирква, зачака замислен. Колелото се завъртя три пъти и спря; след това потрепера, поклати се и лека-полека се завъртя тихичко и сериозно. Оркестрионът гръмна с всичките си барабанчета и пищялки, въртележката се отърси като след сън, заскърца по ставите си и бавно се завъртя; сребърните ресни заискриха, белите коне с покривалата и червените си юзди като че ли потеглиха княжеските си екипажи, еленът с диво опулените си очи се понесе в кръг, вдигнал предните си крака за скок, лебеди с благородни шии влачеха в кръг подире си белички и небесносини лодки — въртележката, блестяща, тресяща се от музиката, развихряше в кръг райската си красота пред неподвижните очи на трите Грации, изрисувани върху оркестриона, захласнат от собствената си музика.

Ян Биндер продължаваше да стои с издути за свирня устни и с ръце в джобовете; гледаше като насън въртележката си, очарован от нещо ново и прекрасно. И ето, че вече не беше сам. Разплакано, сополиво дете дърпаше насам младата си бавачка, спря се пред въртележката с огромни, широко разтворени очи и зинала уста, прехласнато и изумено. И бавачката изблещи очи застана като пред някакво чудо. Въртележката кръжеше странно пламтяща, величествена, тържествена като празник; ту се въртеше с шеметна бързина, ту се поклащаше бавно, като кораб, натежал от ароматите на Индия, ту се носеше като златен облак в небето: създаваше впечатление, че се възнася в небето, откъсната от земята, че пламти, че пее. Не, това беше Оркестрионът; ето, диковат женски гласове, обсипвани със сребърния дъжд от тонове на арфа; бучи девствена гора или орган, но от дълбините на гората свирят птичи флейти, а пернатите кацат по раменете ти; златни фанфари възвестяват идването на победител или може би на цяла армия, бляскаща с огнени мечове. И кой ли е запял този тържествен химн? Хилядно множество размахва клонки, небето се разтваря и сред барабанен бой долита песента на самия бог.

Ян Биндер вдига ръка, но ето че в този миг въртележката спира и накланя обятия към детето. Детето цапка с крачка към въртележката, като че ли влиза в отворените врати на рая, а бавачката като насън тръгва след него и го слага да седне в Лебедова лодка.

— Днес безплатно — рече Биндер хрипливо.

Оркестрионът заликува, а въртележката се завъртя, като че ли се отправяше към небето. Биндер се олюля: Какво става? Не се въртеше вече въртележката, а цялата земя се движеше в кръг. Църквата в Злихов описваше гигантски кръг, санаториумът в Подоли заедно с Вишехрад се мести нататък и свива към другия бряг на Вълтава. Да, цялата земя се върти около въртележката, кръжи все по-бързо, обръща се около оста си като турбина; само въртележката стои здраво в средата, леко поклащайки се като кораб, на чиято палуба се разхождат бели коне, елени и лебеди и малкото дете, което води за ръчичка бавачката си и гали животните, Ах, наистина, цялата земя диво се върти и само въртележката е гостоприемен остров на спокойствие и уют. И олюлявайки се, с разбунтуван стомах, Ян Биндер, когото въртенето се мъчи да хвърли на земята, препъващ се, се отправя с вдигнати ръце към въртележката, хваща се за една от железните пръчки и скача на спокойната палуба. Сега вижда как земята се върти, развълнувана като буйно море. И ето от къщичките изскачат ужасени хора, махат с ръце, олюляват се и падат, носени,като че ли от вихреното движение на някаква огромна въртележка. Биндер, който здраво се е хванал за железните пръти, се навежда към тях и реве:

— Насам, хора, насам!

И хората, съгледали спокойно носещата се въртележка, сияеща над развъртялата се земя, забързват, олюлявайки се към нея. Хванал се за железния прът, Биндер им подава свободната си ръка и ги измъква от вълните на земята: деца, бабички, чичковци, всички вече са на палубата на въртележката, отдъхват си от голямата уплаха и изумени гледат света да се върти наоколо. Биндер е качил вече всички на въртележката, но долу е останало да подтичва черно кученце, което скимти от страх и иска да скочи горе, а земята го носи все по-бързо и по-бързо около въртележката. Ето защо Биндер клекна и протегна ръка надолу, като хвана кучето за нашийника и го вдигна при себе си.

Оркестрионът засвири благодарствена песен. Звучеше като хор на корабокрушенци, в който грубите гласове на моряците се преплитат с детската молитва: над развихрилата се буря преметна свод мелодична дъга (в хаш-мол) и небето се разгърна с блажено блещукане на цигулково пицикато. Корабокрушенците на Биндеровата въртележка стояха мълчаливо, със свалени шапки; жените мърдаха устни в тиха молитва, а децата, вече позабравили за преживения ужас, се осмеляваха да погалят твърдата муцуна на елена и грациозните шии на лебедите. Белите коне търпеливо оставяха детските крака да се катерят по тях, за да се настанят в седлата; сегиз-тогиз някой изцвилваше и мъдро вдигаше копито. Земята наоколо се въртеше вече по-бавно и Ян Биндер, източил се в напречно раираната си моряшка фланелка, подхвана несръчно слово:

— Ето че се събрахме всички тук, измъкнахме се от вълните на живота и от светската бъркотия. Тук е божи мир сред бурята, тук сме при самия дядо Господ като в мека постеля. Това е знак, че трябва да бягаме от светския вихър и да търсим спасение в прегръдките на бога, амин.

Такива и подобни неща говореше Ян Биндер и хората на въртележката го слушаха като в църква. Най-сетне земята се спря, оркестрионът тихо и набожно засвири прелюдия и хората наскачаха от въртележката. Ян Биндер още веднъж каза, че всичко е безплатно, и ги пусна вярващи и възвисени. А когато към четири часа след обяд, между Злихов и Смихов майки с деца и старци тръгнаха на разходка, оркестрионът засвири отново и земята се завъртя, Ян Биндер отново спаси всички хора на палубата на въртележката и ги успокои с подходяща проповед; в шест часа работниците се връщаха от работа; в осем се появиха влюбени, а след десет дойдоха гуляйджиите от кръчмите и посетителите на кината; всички последователно биваха грабнати от въртенето на земята и спасявани в блажените обятия на въртележката и подкрепяни за бъдещия живот с напътствени думи от Ян Биндер.

След една седмица спасителна дейност, въртележката на Биндер напусна Злихов и пое нагоре по Вълтава, към Хухле и Збраслав и на края към Штеховице. В Штеховице работи четири дни с огромен успех за религията, но на края се случиха някои не съвсем ясни събития.

Ян Биндер току-що бе завършил проповедта и благославяйки новите си последователи, ги освобождаваше да си вървят по домовете, когато в този момент от мрака изникна и се приближи черна и тиха група хора; начело вървеше висок, брадясал човек, който се насочи право към Биндер.

— Хайде — рече той, като превъзмогваше гнева си, — обирайте си крушите или…

Последователите на Биндер чуха това и се върнаха при учителя си. Биндер, усетил зад гърба си свои хора, заяви твърдо:

— Откъде накъде!

— По-спокойно — каза друг мъж ядосано. — С вас говори господин Кузенда.

— Оставете го, господин Худец — рече брадясалият. — Аз сам ще се разбера с него. Повтарям: вдигайте си чуковете, защото, в името на бога, ще направя всичко на парчета.

— А пък вие — отвърна Биндер — си вървете по пътя, защото, в името на бога, ще ви избия зъбите.

— По дяволите! — извика механикът Брих, проправяйки си път напред. — Нека само да опита!

— Брате — рече спокойно Кузенда, — най-първо да опитаме с добро. Биндер, вие тук се занимавате с позорна магия и ние не можем да търпим това толкова близо до нашата светиня на дълбачката!

— Дълбачка — мошеничество! — рече Биндер твърдо.

— Какво каза? — извика Кузенда засегнат.

— Мошеничество.

Трудно е да се опише в подробности какво последва. Изглежда, че пръв започна пекарят от лагера на Кузенда, но Биндер го цапардоса с пестник по главата. Лесничеят удари с приклад Биндер в гърдите, но само миг след това пушката му беше отнета и някакъв младеж от Штеховице, от лагера на Биндер изби с нея предните зъби на Брих и смъкна шапката на Худец. Раздавачът от страна на Кузенда душеше някакво момче на Биндер. Биндер скочи да му помогне, но девойката от Штеховице се хвърли отзад върху него и го ухапа по рамото, точно където Биндер си беше татуирал чешкия лъв. Някой от хората на Биндер извади нож, групата на Кузенда привидно почна да отстъпва, но малка част от нея се нахвърли върху въртележката и счупи рогата на елена и благородната шия на един от лебедите. Тогава въртележката издаде въздишка, наведе се и покривът и захлупи биещите се. Кузенда, ударен от един прът, загуби съзнание. Всичко това ставаше тихомълком в тъмнината. Когато притичаха хора, намериха Биндер със счупена ключица, Кузенда лежеше в несвяст, Брих плюеше зъби и кръв, а момичето от Штеховице истерично хълцаше. Останалите се бяха разбягали.