Глен Купър
Покана за задгробен живот (45)

44.

14 дни

Бяха започнали да подготвят тържество. Ерика печеше агнешко бутче и всички помагаха в приготовленията, включително Джо Уелър, който обикновено се измъкваше от кухненските задължения. Алекс щеше да се прибере след няколко часа и те искаха да го посрещнат с хубава вечеря и бутилка добро вино. Кухненският телевизор беше пуснат само толкова високо, колкото да могат да следят с едно ухо задъханите новини от Ню Йорк, където масовата интоксикация с наркотика предизвикваше хаос.

Преди обяд Джо беше разговарял с Алекс по предплатените им телефони. Мисията беше минала безупречно и Алекс беше весел и пълен с енергия. Те не бързаха да се приберат в Мейн и се движеха с по-ниска от разрешената скорост.

— Готов ли си за ендшпила? — попита Алекс.

— Знаеш, че съм готов.

— Остават само две седмици. Скоро ще напуснем Мейн.

— Знаеш ли къде ще отидем след това?

— Сам получи доста предложения по пощата. Ще ги прегледаме и ще вземем решение. Как е момичето?

— Според Ерика сънлива, но нацупена — отговори Джо.

— Довечера е нейният голям ден — тихо каза Алекс, за да не събуди Джеси. — Ще го направя след вечеря и ще обработя пробата й.

— Очаквам го с нетърпение — призна Джо.

— Направо няма да повярваш. Преживяването е уникално.

През по-голямата част от деня беше слънчево, но към пет се спусна мъгла и небето побеля. В кухнята врящите тенджери караха прозорците да се потят.

— Ще повикам Ерика да провери месото — каза Лесли.

— Не можеш ли да отвориш вратичката на фурната и сама да го провериш? — закачи я Дейвис.

— Моите гени са математически, не кухненски — озъби се тя.

Някой позвъни на външната врата.

Джо остави бирата си и извади пистолета от джоба.

— Мамка му, какво искат сега? Вик, я надникни през прозорците на трапезарията.

Вик се втурна и след няколко секунди се върна.

— Онзи чичка с нафтата е.

— Божичко! Иди да видиш какво иска.

— Не трябва ли да направим нещо? — попита Дейвис.

— Вероятно е нещо маловажно — каза Джо, но свали предпазителя на оръжието.

Вик отвори вратата. Цистерната на „Байлис петрол“ стоеше на автомобилната алея. За миг Джим Байли се вторачи в него като подплашен заек и без да каже и дума, се хвърли настрана.

За част от секундата Питър Авакиян, в пълна защитна екипировка, се показа в рамката на вратата. Екипът за освобождаване на заложници, докаран набързо тази сутрин от Куантико, започна да се излива от двете страни на цистерната.

Авакиян издърпа за пуловера Вик навън. Друг агент незабавно го обезвреди с електрошоковото оръжие и той рухна на земята, преди да успее да каже и дума. Трима мъже повлякоха лекото му тяло настрана. Две колони агенти влязоха в къщата и Авакиян предаде по радиостанцията:

— Вътре сме!

От кухнята Джо чу някакъв шум и се провикна:

— Вик, всичко наред ли е? — след това предпазливо тръгна към входното фоайе.

Чу се шум от чупене на стъкло и след миг в голямото помещение се чу оглушителен трясък и блесна ослепителна светлина от взривената звуковосветлинна граната. Вторият екип на ФБР, който се беше добрал до брега с моторници и се беше изкатерил по скалите, нахлу в сградата.

През кухненския прозорец Джо зърна в задния двор агент с бронежилетка и изруга на глас. Втурна се нагоре по задната стълба секунди, преди в кухнята да нахлуят агенти с насочени оръжия и викове:

— ФБР! Вдигнете ръце и не мърдайте!

Лесли и Дейвис бяха парализирани от ужас, когато агентите ги хвърлиха на земята и им сложиха белезници.

— Къде е Тара О’Мали? — кресна Авакиян.

— Нищо не казвай — предизвикателно каза Дейвис, но Лесли заплака и кимна към вратата.

— На горния етаж.

Авакиян извика в микрофона на станцията.

— Тя е на горния етаж. Ние тръгваме по задното стълбище.

Сайръс стоеше до Майнът на чакълестата автомобилна алея. И двамата бяха без бронежилетки. Когато чу казаното от Авакиян, Сайръс се втурна напред, без да обръща внимание на виковете на Майнът.

— За бога, Сай! Обеща да не предприемаш нищо, преди да я освободим!

Той обаче вече беше профучал през входната врата.

Джо нахлу в спалнята на Тара. Момиченцето се беше събудило току-що и изглеждаше още замаяно. Ерика стоеше безпомощна в средата на помещението.

— Джо, какво става?

— Избутай този шкаф пред вратата! — Тя не помръдна. — Направи го! — кресна й той и размаха диво пистолета, докато с другата ръка вадеше мобилния телефон от джоба. Когато Алекс вдигна, той изкрещя в микрофона: — ФБР е тук! Обръщай!

— Проклетият О’Мали — въздъхна Алекс. — Къде се намираш?

— В стаята на момичето.

— Направи каквото трябва да направиш. Така, както го обсъдихме. Джо, братко мой, ще се видим от другата страна.

— Ще пристигна там с фанфари.

— Обичам те — каза Алекс.

— И аз — отговори Джо и прекъсна линията.

Ерика не беше помръднала и сега стоеше между него и Тара. Долната й устна потрепваше.

— Махни се от пътя ми.

— Джо, не го прави. Остави я на мира.

— Казах, махай се!

— Няма.

Джо дръпна спусъка. Куршумът мина право през сърцето на Ерика и се заби в стената зад нея. Докато се смъкваше на колене, тя сякаш въздъхна. Сега пред Джо имаше чиста стрелкова линия към Тара. Момичето изпищя и започна да слиза от леглото си.

Джо се прицели в челото й.

В този миг Авакиян с шут изби вратата. Заедно с него в спалнята нахлу и втори агент. Никой от двамата не си направи труда да извика предупреждение. В мига, когато вратата се отвори, те забиха шест куршума в торса на Джо, а когато падна напред, Авакиян пусна още два в главата, за да е сигурен, че работата е свършена.

Сайръс стигна до вратата. Тара пищеше, цялата опръскана с кръв. Той се втурна към нея, взе я в обятията си и на бегом я изнесе от стаята.

— Татко е тук, скъпа. Татко е тук!

— Двама заподозрени са елиминирани в предната спалня — извика Авакиян в микрофона на станцията.

— Момичето е в безопасност! Повтарям, Тара е в безопасност!

От фоайето Сайръс се провикна към Авакиян.

— Това Алекс Уелър ли беше? — Арменецът обърна тялото с крак по гръб.

— Не, мисля, че е неговият брат.

От долу по станцията се обади един от агентите.

— Тук има един заподозрян, който твърди, че Алекс Уелър не е тук и никога няма да го намерим.

„Не, ще намерим това копеле — закани се Сайръс, притискайки Тара към гърдите си. — Аз ще го пипна!“