Глен Купър
Покана за задгробен живот (39)

38.

22 дни

Животът в Бар Харбър придоби ритъма на приливите и отливите, когато зимата разхлаби хватката си и снегът започна да отстъпва.

Сутринта готвеха и почистваха групово. После Сам събираше екипа на сайта за разпределение на задачите за деня и влизаше в безжичната мрежа в „Хай Клифс“. Вик и Дейвис трябваше да преглеждат таблото със съобщенията в сайта, десетките други сайтове, посветени на „блаженството“, които бяха изникнали в различни части на света, както и десетки линкове към новинарски и социални медии. По време на обяда Алекс с удоволствие получаваше резюме на новините, свързани с наркотика.

Лесли беше станала технически помощник на Сам и двамата дешифрираха личните съобщения, изпратени на Алекс от растящия брой сателитни групи към Кръстоносния поход за вътрешен мир, и шифроваха съобщенията, които Алекс им пращаше. Също така през деня прехвърляха сайта на различни адреси, за да скрият следите си и да не могат властите да го затворят.

Джеси и Ерика ходеха два пъти седмично в Елсуърт до супермаркетите на едро, защото не искаха да правят впечатление с покупките си в Бар Харбър или на някое друго място в околността.

Едрият Стив Махади се въртеше около Джо. Стив беше ловец и това улесняваше общуването им. Ерика знаеше къде крие баща й ключа от сейфа с оръжията. Шкафът се оказа добре зареден с пистолети, ловни пушки и голямо количество муниции. Двамата стояха навън с пъхнати в коланите пистолети и се разхождаха из парцела, за да държат под око автомобилната алея и околните гори. През това време Джо с кеф пафкаше цигарата си.

Алекс обичаше да седи в библиотеката, да пише в бележника си, докато гледа как в далечината се образуват вълните. Джеси прекарваше по-голямата част от времето си близо до него. Допълваше чашата му с кафе и беше винаги на разположение, когато му се приискваше да я помилва по главата. Той полагаше усилия да не му се замае главата от самонадеяност, ала с всеки изминал ден това ставаше все по-трудно. В неговия уебсайт влизанията вече брояха стотици милиони, Блаженство и Алекс Уелър бяха най-търсените неща в „Гугъл“, а новините всеки ден бяха доминирани от нарастващата „епидемия“ — термин, който Алекс беше започнал да ненавижда.

Въпреки усилията на Агенцията за борба с наркотиците и на емиграционните и митническите служби по границата потокът на наркотика беше достатъчен, за да задоволява непрекъснато нарастващото търсене. Всеки път, когато Алекс четеше за заловена пратка на границата с Мексико, той се сещаше за Мигел Сифуентес, усмихваше се и се питаше какво ли прави. Обаче по съвет на Сам той и всички останали бяха изключили мобилните си телефони. Съмняваше се, че ще може някога да говори отново с Мигел.

Във всеки случай съзнанието му беше насочено към по-големи неща: оставаха още само три седмици. Имаше толкова работа за вършене, че главата му се маеше. Пряко действие. Действие чрез пълномощник.

Светът трябваше да узрее за неговия план, иначе отброяването можеше да завърши и отмине без трясък. Щеше му се да не е бил толкова агресивен. Трийсет дни! Нали можеше да пренастрои часовника си… но какво щяха да си помислят хората?

Тази вечер, както и всяка вечер досега, групата вечеря заедно, след това хората се оттеглиха в спалните си, за да вземат „блаженството“. Преживяването беше по-бледо от това с „максималното блаженство“, което всички бяха опитали, но както винаги беше прекрасно. Бяха благодарни на Мелиса за нейната саможертва, за това, че им позволи да стигнат по-близо до истината. По-късно същата вечер, когато се събраха около огъня, за да поговорят за бъдещето на движението, Алекс огледа кръга от лица и се запита кой ли ще е следващият, готов да се пожертва за общото благо.

 

 

На Роуд Айлънд Дан Милър правеше обиколката си от къща на къща, проверявайки имотите за първи път през новата година. Плащаше му бреговата асоциация в Нарангасет, за да инспектира веднъж месечно ваканционните постройки, но през януари скъса менискус и беше принуден да си стои вкъщи, освен ако не искаше да изпълнява задълженията си с патерици. Вилите можеха спокойно да изчакат, докато оздравее.

Когато видя вила №6, изруга на глас. Задната врата беше разбита, а от дървото беше отчупена голяма треска, която лежеше на земята.

— Божичко — изръмжа той. — Проклети деца.

Разбитата врата не се нуждаеше от ключ. Той я бутна и надникна в сградата, очаквайки да види адска бъркотия, но всичко във всекидневната изглеждаше наред. Кухнята и банята също не бяха пострадали. Той се запъти към спалните, очаквайки да види купчини празни кутийки от бира и други следи от лудории, но всичко беше подредено и чисто. Тръгна да си върви, но нещо под леглото привлече вниманието му. Стъпвайки на крака със здравия глезен, той се отпусна на коляно, за да вижда по-добре.

Другият му крак обаче поддаде и изведнъж се намери на колене, сякаш се готвеше за молитва.

— Боже мили!

 

 

Патологът на Роуд Айлънд си спомни паметната бележка, която беше получил преди няколко месеца от бостънското бюро на ФБР: внимавайте за необичайни отвори в черепа, особено когато става дума за млади жени, жертва на убийство. Замръзналото момиче имаше многозначителна рана на слепоочната кост. Това събуди подозрението му.

Няколко часа след откриването на трупа Сайръс и Авакиян вече бяха на място.

— Колко време е престояла тук? — попита Авакиян, пъхнал ръце в джобовете, за да ги стопли.

— Не мога да кажа — отговори патологът. — Във фризера държах един ивичест костур от миналото лято — той беше по-мек от нея.

— Някакви други улики? — попита Сайръс. Опитваше се да не гледа момичето, защото беше много младо.

Началникът на полицията в Нарангасет присъстваше лично — в града му не ставаха много убийства.

— Само това — обади се той и извади найлоново пликче за улики от по-голяма кафява хартиена торба. — Под тялото й имаше монета — четвърт долар.

— Ще ми направиш ли една услуга? — помоли Сайръс. — Ако има отпечатъци по нея, веднага ми ги изпрати по мейла.

 

 

Следващата вечер Алекс дояде пилето с къри и остана да седи мълчаливо начело на масата, заслушан във веселите закачки на хората си. Телевизорът в кухнята работеше, звукът беше намален, но и така никой не му обръщаше внимание. Дните бяха започнала да стават по-дълги и сега вечерното небе грееше красиво. След час и нещо щяха да вземат „блаженство“ — неколцина вече му бяха споделили лично, че отчаяно искат да вземат отново „максималното блаженство“. Последният път, когато засегнаха темата пред цялата група, никой не предложи да се жертва. На Алекс му дойде една идея. Беше прекарал деня в обмислянето й, а сега беше време да я приложи на практика.

— Имам съобщение — обяви той.

Хората около масата замълчаха.

— Мисля, че е време отново да вземем „максимално блаженство“. — Той стана и отиде до кухненския шкаф, където по-рано беше оставил една стъклена купа. — За целта предлагам да разиграем лотария. Мисля, че това е най-добрият начин да го направим. Съгласни ли сте?

Всички го гледаха изненадано, но никой не възрази. Съгласиха се, че това е отлична идея, и щяха да се подчинят, щом Алекс иска така.

— Написал съм вашите имена на парченца хартия — обясни той, вдигнал високо купата. — Ще извадя едно. Ще го направя тази нощ и ще обработя течността. Утре ще можем да я вземем.

Джеси гледаше надолу, а устните й се гърчеха.

Няма защо да се тревожиш, помисли си Алекс. Беше сгънал така парчето хартия с нейното име, че да стане по-малко. Джо и Сам също нямаше защо да се притесняват. Бяха прекалено важни за него. Пъхна ръка в купата, зарови из нея и хвана едно от по-големите парчета.

Точно се готвеше да го разгъне, когато видя лице на екрана.

— Усилете звука — нареди Алекс.

Ерика стана и с дистанционното усили звука.

Сайръс О’Мали стоеше на подиум зад катедра, която носеше емблемата на ФБР, и говореше в цяла гора от микрофони.

— Днес ФБР издава заповед за арест на доктор Алекс Уелър. Доктор Уелър, който се сдоби с национална и световна известност с постингите си в сайта, посветен на наркотика, наречен „блаженство“, се издирва за убийството на Амбър Фей Ходж, седемнайсетгодишна, живяла в Разлиндейл, Масачузетс. Намерена е убита в Нарангасет на Роуд Айланд. — На белия екран до него се появи снимката на Алекс. — Това е доктор Уелър. Пръстовите му отпечатъци бяха открити на местопрестъплението. Днешното му местонахождение е неизвестно. Ако имате информация къде се намира, моля да се свържете с местното полицейско управление или местното бюро на ФБР.

Алекс стана и отиде да спре звука на телевизора. След това се върна на мястото си. В помещението цареше тишина. Всички бяха вперили погледи в него.

— Не съм изненадан — обяви той. — Допусках, че ще се стигне до нещо подобно. Този човек — Сайръс О’Мали, ме мрази. Джеси и Дейвис го знаят. Сега, когато „блаженството“ се превърна във феномен, се опитват да спрат нашето движение, като спрат мен. Не познавам тази жена. Сигурно са я подхвърлили. Сам, тази вечер трябва да пуснем изявление на сайта. Аз ще го напиша.

— А лотарията? — попита Джеси.

Алекс хвърли обратно изваденото парче хартия в купата, без да го разгъне. Беше се вторачил в телевизионния екран, където Сайръс О’Мали продължаваше да мърда устни, без да се чува звук.

— Забравете лотарията — каза той. — Имам по-добра идея.