Глен Купър
Покана за задгробен живот (36)

35.

30 дни

Авакиян се опитваше да изчовърка леке от доматен сос от вратовръзката си, когато Сайръс нахлу в кабинета.

— Искаш ли хапка? — попита го арменецът, сочейки към сандвича си с кюфтенца.

— Уелър е изчезнал — обяви Сайръс.

— Не знаех, че го търсиш.

— Опитвах се да го държа в напрежение, да му задавам въпроси, за да се подхлъзне. Никой обаче не го е виждал в лабораторията. Казал е в неврологичното отделение на Детската болница да не запазват часове за консултации. Пред къщата му в Кеймбридж пощата се трупа. Приятелката му също я няма. Плюл си е на петите.

— Сайръс, за бога, човече, нямаме ли си достатъчно работа? Убийствата с бургия престанаха, не разполагаме с почти нищо сигурно срещу този тип и ако не си забелязал, до шия сме затънали в лайна. — Той кимна към днешния брой на „Хералд“, който лежеше на бюрото му.

Заглавието крещеше:

ВОЙНАТА ЗА „БЛАЖЕНСТВОТО“ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ИЗ НОВА АНГЛИЯ И ОТ ТАМ ИЗ ЦЯЛАТА СТРАНА.

Сайръс го знаеше много добре. Наркотикът се превръщаше в епидемия. Имаше в изобилие от него и цената му започна да пада. Никой не знаеше откъде идва, но можеше да се намери навсякъде. Нова Англия беше епицентърът, Ню Йорк, Нюарк, Маями, Финикс, Сан Диего и Лос Анджелис бяха разклоненията, където употребата също растеше. И където се появяваше, веднага се чувстваха последствията: децата отпадаха от училище, хората преставаха да ходят на работа, имаше спорадични убийства. „Блаженството“ бързо се беше превърнало в един от онези културни феномени, които изникват сякаш от нищото, влизат в интернет и се разпростират като горски пожар. Беше навсякъде: в токшоутата, на семейните вечери, сред паствата, в неделните служби.

— Пит, ако не мислиш, че Уелър ръководи всичко това, значи си много назад — отбеляза Сайръс.

Авакиян отхапа голям залък от сандвича си и Сайръс трябваше да изчака, докато го сдъвче.

— Не е важно какво мисля аз… важното е какво мислят Стенли и щатският прокурор. Първо, нямаме нищо друго, освен косвени улики, които свързват Уелър с убийството на Куин и останалите пробити черепи. Като оставим настрана признанието на Уелър, че е изобретил наркотика, разполагаме ли с нещо друго? Знаем, че Франк Сако го е задигнал. Знаем, че Франк е бил убит от Абруци, знаем, че той и хората му са накарали химика от Уобърн да направи още. А щом този човек може да го направи, сигурно и други могат. Как се свързва това с Уелър?

Сайръс се потупа два пъти по гърдите.

— Сърцето ми знае и аз съм сигурен, че не бърка.

— Това обикновено не минава в съдилищата — поклати глава Авакиян и продължи да дъвче.

Мобилният телефон на Сайръс започна да звъни. Самоличността на обаждащия се го озадачи. Емили Фрост. Никога преди не му се беше обаждала. Той се отпусна безмълвен на конферентната маса на Авакиян.

— Емили, здравей. Как си?

— Добре, а ти?

Обхвана го страх.

— Заради Тара ли се обаждаш?

— О, не, не. Как е тя?

Той отново започна да диша нормално.

— Добре е. Няма нищо ново.

— Всъщност се обаждам за сайта. Видя ли го?

— Какъв сайт?

— Появи се тази сутрин. Всички в болницата говорят за това. Алекс Уелър е на него.

Докато я слушаше, той махна на Авакиян да стане, за да може да стигне до неговия компютър. Името беше Кръстоносен поход за вътрешен мир и когато щракна на адреса, тръгна видеозапис на усмихнатия Алекс Уелър, застанал пред пурпурна завеса.

— Добре, намерих го. Остави ме да го разгледам и ще ти се обадя.

— Какво е това? — попита Авакиян.

— Пит, нали помниш — сърцето знае. — Той се потупа по гърдите, за да подчертае думите си, после увеличи силата на звука.

„Казвам се Алекс Уелър. Аз съм лекар и учен. Открих наркотика, който по-късно стана известен като «блаженството». Искам да поговорим за него. Искам да поговорим какво означава той за вас, вашите приятели, семейството ви и всички ваши любими хора — живи или мъртви. Ние сме на прага на удивителна нова ера. Пътували ли сте през облак мъгла, опитвайки се да проникнете с поглед през нея, за да видите къде ви отвежда пътят? Изведнъж мъглата се вдига и вие може ясно да съзрете къде отивате. Точно това прави «блаженството». Вдига мъглата от обикновените съществувания на земята и разкрива ярък и удивителен път към нещо много по-важно. Един щастлив живот след смъртта, сигурен прекрасен задгробен живот, населен с любими хора, които вече се минали през тунела. И нещо повече — Бог!“

Авакиян се извисяваше над Сайръс и буквално му дишаше във врата.

— Мамка му, Сайръс. Излезе прав за това копеле.

Във видеозаписа Алекс продължи да говори още пет пълни минути, излагайки своята голяма визия за света след „блаженството“ — трактата, който беше изнесъл пред своите последователи. Завърши със следните думи: „Каня ви да се присъедините към мен в новото движение Кръстоносен поход за вътрешен мир, за да тласнем човечеството по един по-щастлив, по-значим и да, по-благословен път. По него ще спрем завинаги с обичайната си практика да правим себе си и нашите съграждани нещастни; ще спрем конфликтите; ще спрем войните; ще прекратим страданието. Престанете да се тревожите и започнете да живеете с абсолютното познание, че този живот е само преход към нещо наистина магично, наистина прекрасно — наистина блажено и благословено. Днес Кръстоносният поход за вътрешен мир започва отброяването до ден, който аз нарекох Ден на максималното блаженство. Скъпи приятели, нека започнем отброяването.“

Екранът потъмня и на него се появи дигитален часовник с червени цифри: 29 ДНИ, 22 ЧАСА, 18 МИНУТИ, 44 СЕКУНДИ…

Те се бяха вторачили в отлитащите секунди, когато чуха Стенли Майнът да тича надолу по коридора, викайки техните имена.