Глен Купър
Покана за задгробен живот (27)

26.

Сайръс се намираше на „Мас Пайк“ и пътуваше към работата, а съзнанието му беше затънало в скуката на всекидневното шофиране. По радиото даваха репортаж за случая на Уилям Требълхорн. Макар станалото да беше още прясно, вече изпитваше умора от него. Богатите деца се държат лошо… наркотици… после смърт. Самоубийство? Нещастен случай? Убийство? Стигаше му, че това не е негов проблем.

Уилям Требълхорн беше арестуван, задържан през нощта, а на следващия ден освободен. Баща му, Требълхорн старши, беше голям специалист в корпоративното право. Семейството имаше сериозни връзки и още преди да съмне, татенцето беше събрало най-добрите сред най-добрите, за да представляват детето. Разследващите детективи веднага намразиха русокосия красавец и таяха подозрения, но не успяха да намерят някакви неоспорими доказателства, за да отхвърлят твърдението на Требълхорн, че Дженифър Шеридан се е самоубила по време на някакво кофти пътуване.

Требълхорн беше замаян, но въпреки това доброволно призна, че й е дал една доза от нещо, което се наричало „блаженство“. Заместник — окръжният прокурор, комуто бяха възложили случая, имаше проблем. Тя не беше чувала за наркотика, нито можа да намери в официалните и неофициалните бази данни за наркотични вещества нещо за него. Значи не беше контролирано вещество и съответно — незаконно. Обмисляше да повдигне обвинение в безразсъдно излагане на опасност, но отложи идеята си за по-подходящо време, в очакване на нови доказателства.

На следващата сутрин Требълхорн, предшестван от цяла рота адвокати, излезе през главния вход на полицейското управление, закривайки лице с длани от напора на медиите, които се юрнаха към него. Той не обърна внимание на техните въпроси и се съсредоточи върху единственото нещо, което го интересуваше.

Как да намери още „блаженство“?

„Глоуб“, „Хералд“ и всички местни телевизионни станции отразиха случая и неговите сензационни ракурси: известно семейство, красиво, талантливо, вече мъртво момиче, секс, наркотици и накрая — смърт! Това обаче не беше някой от продаваните по улиците наркотици. Историята щеше да е достатъчно унищожителна, ако младежите бяха взели нещо обикновено, например амфетамини или ЛСД, но какво, по дяволите, беше „блаженство“?

Когато беше публикуван докладът на полицая, извършил ареста, написан на измъчения език на полицейските документи, обществеността прочете описанието на Требълхорн за дълбоко духовно преживяване, срещата му с неговия дядо „от другата страна“ и после неохотното завръщане в „действителния свят“.

Всичко това звучеше побъркано, достойно за насмешка, докато не се обади местен специалист по наркоманиите, психолог в Медицинското училище „Тъфт“, с описание на кулминацията при „блаженството“, за която му били разказали неколцина негови пациенти.

Сайръс увеличи звука на интервюто с Винсънт Дисжордайнс. Той говореше на пресекулки като човек, несвикнал да говори с микрофон пред устата.

— Докторе, значи искате да ни кажете — попита журналистката, — че всички хора, взели наркотика, са имали едно и също видение или халюцинация, или както искате го наречете?

— Точно така.

— Може ли да ни опишете тази халюцинация?

— Употребилите описват, че са изпитали усещането да се реят над собствените си тела, след това са пътували през тунел към ярка светлина до река с камъни за стъпване в коритото. Те винаги виждат някого на другия речен бряг и описват оживената среща с починал приятел или любим човек. Освен това изпитват усещането за божествено присъствие от другата страна на реката.

— Божествено?

— Да, но нищо по-определено. Също така всеки от осемте пациенти, с които разговарях, изпитва непреодолимо желание да използва отново наркотика и да преживее всичко отново.

— И описанията на всички си приличаха?

— Да. Забележителна прилика при толкова участници.

— Друг път попадали ли сте на наркотик, който предизвиква едни и същи халюцинации у хората?

— Понякога опиати като ЛСД или мескалин, или псилоцибин предизвикват стереотипни или сходни модели на преживявания сред потребителите. В случая обаче, изглежда, си имаме работа с нещо твърде необичайно.

— Има ли обяснение за този феномен?

— Аз лично нямам. Трябва да се поработи още в тази посока.

— Докторе, надяваме се в близко бъдеще да поговорим отново за този наркотик.

— С най-голямо удоволствие.

Сайръс точно се готвеше да смени станцията, когато едно име в останалата част от новинарския бюлетин привлече вниманието му.

Франк Сако.

— Двайсет и шест годишният Франк Сако е намерен застрелян като при екзекуция в ранните часове тази сутрин в своя апартамент в Ревиър. Полицията разследва случая. Когато има нещо ново, ще ви съобщим.

Сайръс натисна бутона за бързо набиране на номера на Авакиян.

— В офиса ли си вече?

— Току-що пристигнах. Какво има?

— Провери бележките ни за пробитите глави. Мъжът, който работи за Алекс Уелър — Франк Сако, — кажи ми на колко е години и какъв е адресът му.

— Защо?

— Просто го направи.

След минутка Авакиян се върна и докладва:

— На двайсет и шест, живее на улица „Дихон“ в Ревиър.

Сайръс се премести в лентата за изпреварване и даде газ.

— Пит, ще се срещнем там. Бил е убит.

 

 

Сайръс и Авакиян пристигнаха последни в апартамента на Сако за криминологичното проучване на местопрестъплението. Детективите от Ревиър чакаха патолога и неговия екип да свършат и да търкулнат трупа на носилка, за да могат да си вървят.

Старшият детектив беше ветеран на име Ломбарди с вълнисти коси и преливащо шкембе, скрито под екстра дълга вратовръзка. Поиска да узнае защо ФБР се интересува от неговия случай и трябваше с неохота да приеме уклончивия отговор на Сайръс, че може да има връзка с друго разследване на бюрото. Ломбарди услужливо предаде онова, което знаеше.

Възрастната жена, която живее на втория етаж, се събудила около един от шумни стъпки надолу по стълбището. Погледнала от прозореца на спалнята и видяла двама мъже, които се качили на кола и потеглили с висока скорост. Легнала си отново, но се събудила отново в четири, разтревожена, че може би е трябвало да се обади в полицията. Сложила си пеньоара, качила се на горния етаж, за да провери дали всичко е наред, и видяла вратата на апартамента на Сако широко отворена. Върнала се в своето жилище и се обадила на 911.

Сако бил мъртъв, лежал по корем, с една-единствена дупка от куршум в тила. През късата му коса кожата се виждала лесно: раната била с формата на звезда, чиито краища били почернели — контактна рана, тоест оръжието е било допряно до черепа като при организираните от китайската държава екзекуции. Куршумът излязъл през устата му, избивайки няколко зъба. Забил се в пода близо до масичката за кафе — 38-и калибър с метална обвивка.

Нямало следи от влизане с взлом. На масичката за кафе имало шише със спрей за почистване на стъкла и няколко парцала. Ломбарди предполагаше, че убийците са проявили достатъчно хладнокръвие да почистят всички отпечатъци. Не са били глупаци — дори шишето със спрея било избърсано. Вероятно мотивът не е бил грабеж. Портфейлът на мъжа бил в спалнята. Мястото не било претърсено. И нещо интересно, при това много, лежало в скрина — пачка банкноти, почти осем хиляди долара.

— Това е голяма пачка за един лабораторен техник — отбеляза Сайръс.

Ломбарди вдигна глава от бележника си.

— Значи познавате този тип?

— Да — потвърди Сайръс. — Работи в „Харвард“.

— Прилича на провалена наркосделка. Така мисля — обяви Ломбарди. — Заради наркотиците ли сте тук?

Авакиян сви рамене.

— Не, дори не знаехме за тях.

— Както и да е — каза детективът. — Това е моята работна теория. Ще видим дали ще издържи.

Патологът заяви, че трупът може да бъде обърнат. Тази чест се падна на неговия помощник.

Всички в помещението ги видяха едновременно.

— Мамка му, какво е това? — възкликна Ломбарди.

Три тънки цилиндърчета от червена хартия се показваха от джоба на Франк.

— Докторе, моля те, провери го — помоли Ломбарди патолога.

Медикът използва форцепс, за да извади едно от цилиндърчетата, после леко го разклати.

— Има нещо вътре — докладва той.

— Отвори го — нареди Ломбарди.

С нови ръкавици патологът разви единия край на цилиндърчето върху разтворения край на пликче за доказателства. Изсипа малко количество снежнобели кристали.

— Нали ви казах, че става дума за наркотици! — триумфално отбеляза Ломбарди.

— Какво според вас е това? — попита Авакиян.

Патологът извади лупа от кутията с оборудването си и погледна през нея.

— Съмнявам се, че е кокаин или амфети, защото количеството е твърде малко. Не мисля, че е ЛСД. Честно казано, представа нямам. Ще го изпратя на отдела за наркотици в Съдбъри и ще научите, когато и аз науча.

Сайръс имаше молба.

— Моля ви, докторе, преди да го отнесете, проверете главата му за още една рана.

— Каква рана? — попита патологът, докато прибираше кристалите.

— Дупка от 4,76-милиметрова бургия в някое от слепоочията.

Патологът изгледа Сайръс все едно е ненормален, но въпреки това коленичи до тялото, за да огледа по-внимателно черепа на Сако.

— Не, няма такова нещо.

На тротоара Сайръс и Авакиян трябваше да си пробиват път през нарастващата навалица от репортери и зяпачи. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не могат да бъдат подслушвани, Авакиян попита:

— Нали не подозираш Уелър?

— Напълно различно е от останалите. Не мога да направя връзката.

— Ще говориш ли отново с Уелър?

— Да, но не веднага. Нека видим какво ще изрови полицията за Сако. От онова, с което разполагаме досега, не виждам как бихме могли да получим юрисдикция върху случая.

Авакиян се съгласи с него.

— Момчето сигурно се е набъркало в наркотърговия и затова са му духнали свещичката.

— Да — кимна Сайръс. — Въпросът е с какъв вид наркотици.

 

 

Алекс рядко гледаше телевизия, но тази вечер седна до Джеси и изгледа местните новини, защото пряко го засягаха.

В мига щом чу за случая с Требълхорн, Алекс започна да се измъчва. Екстатично наркопътуване довело до възможно самоубийство — толкова скоро, след като шишенцето му изчезна? После, когато започнаха да съобщават подробности, веднага разбра: сигурно беше неговият пентапептид.

По улиците.

Той беше наистина много зает и работеше до изтощение, но това не можеше да бъде пренебрегнато. Предната вечер беше репетирал как ще притисне Франк, как няма да му позволи да се измъкне, докато не признае стореното.

Франк обаче така и не дойде на работа. След това започнаха безбройните телефонни обаждания от хора, чули за убийството — включително от членове на дружеството „Уроборос“, които повтаряха, сякаш се бяха наговорили, едно и също: кога ще получим още от наркотика?

По телевизията течеше интервю с възрастната съседка на Франк. Той беше добър младеж, каза тя на репортерката. Тя познавала неговия дядо. Кой би направил подобно нещо?

— Да, наистина. Кой? — мрачно повтори Алекс.

Джеси сложи ръка на рамото му.

— Не бива да сме тъжни. Би трябвало да се радваме за него.

— Да, със сигурност е на по-добро място — потвърди Алекс. — Но кой го прати там?

— Смяташ ли, че е откраднал веществото?

— Да, смятам.

Новините по телевизията се заеха отново със случая „Требълхорн“. Екранът се изпълни със снимката на Дженифър Шеридан от гимназиалния годишник. Погребението беше определено за утре в нейния роден град в Кънектикът. После се появи адвокатът на Требълхорн, уверявайки, че неговият клиент е невинен.

Последваха кадри на репортерка, застанала на Харисън авеню пред Медицинския център „Тъфт“. По-рано тя беше разговаряла със специалиста по наркотици доктор Винсънт Дисжордайнс за тайнствения наркотик, довел до смъртта на Дженифър Шеридан.

Приличащият на пор мъж с безволна брадичка беше около петдесетака и гледаше сковано в камерата иззад бюрото си.

— Всеки ден виждам нови случаи — заяви той и вдигна ръка с тънко хартиено цилиндърче между пръстите. — Получих го от един пациент. Това е наркотикът, наречен „блаженство“.

— Докторе, какво представлява той? — попита репортерката.

— Още не знаем. Дали сме го за анализ.

Джеси зяпна и посочи с пръст.

— Алекс! Това е твоят!

Алекс скочи нервно от дивана, приглади с две ръце дългата си коса назад и нервно закрачи из стаята.

— Франк, за бога… какво си направил?

В това време Сайръс също крачеше из апартамента си, докато водеше обезсърчителен разговор с бившата си жена. Беше помолил да говори с Тара, но Мериън каза, че спи. Обясни му, че дремките на Тара са станали по-дълги, защото губи енергия. Той я помоли все пак да провери. Тя изпухтя демонстративно и неохотно се подчини. Чувстваше се зле, че не се бе обадил през деня, но беше имал твърде много работа. Телевизорът монотонно бучеше зад гърба му, Винсънт Дисжордайнс зад бюрото си вдигна ръка и показа червено хартиено цилиндърче като онова, което бяха намерили в джоба на Франк Сако.

— Исусе — прошепна Сайръс.

Когато Мериън се върна при телефона да потвърди, че Тара е заспала, линията бе прекъсната.