Глен Купър
Покана за задгробен живот (22)

21.

На Върджиния Тинли й беше трудно да извади ключовете от чантата си — ръцете й трепереха просто неудържимо. След като най-накрая успя да отключи двете брави, тя запали лампите и се насочи направо към спалнята. Обичаше да оправя леглото си безупречно: съвършено опъната кувертюра в прасковен цвят, три редици декоративни възглавници с волани и един плюшен лос, който някога беше любимата играчка на нейната сестра близначка.

Не се притесняваше какво би си помислил някой мъж за трийсет и пет годишна жена с плюшена играчка в леглото, защото никога не беше водила някого тук. Не че й липсваше желание — в адвокатската кантора имаше двама партньори, които доста харесваше — по-скоро мъжете май не бяха привлечени от нея. Отдавна беше престанала да се притеснява от тази мисъл. Вместо това изпълваше живота си с неща, които я правеха щастлива: книги, филми, годишната й ваканция в Сейнт Бартс и това странно и хубаво сдружение „Уроборос“, което й посочи пътя как да проучва своята духовност.

Беше изненадала сама себе си, когато се съгласи да вземе веществото на Алекс. Всеки път, когато беше предлагал някое химическо вещество на групата, тя беше отказвала. Беше отказвала дори марихуана. Не обичаше да се чувства надрусана и изпитваше направо параноичен страх да не се забърка в неприятности, които можеха да й струват адвокатския лиценз и работата в кантората.

Въпреки това дивото вълнение в очите на Алекс я беше накарало тази нощ да зареже всякаква предпазливост. Изпита особено усещане заради тези негови кристали и макар съвсем да не беше в неин стил, накрая отвори уста и ги изсипа вътре.

Сега изрита обувките от краката си, плъзна се на леглото, зарови глава във възглавниците и придърпа върху гърдите си плюшения лос. Той миришеше на старост и детинство — миризмите, с които помнеше сестра си. Още беше с очила. Свали ги и небрежно ги хвърли до крака на леглото. Те отскочиха от него, но тя не обърна внимание.

Щом затвореше очи, озоваваше се отново там, излизаше от тунела на зелената равнина и пълна с очакване, крачеше към шума от реката. Радостта от случващото се! Екстазът! Тялото й потрепери. И докато преглеждаше наново филма с нейната съвършена малка сестра, ето там наблизо, от другата страна на реката, изпитваното удоволствие ставаше толкова силно, че започваше да боли.

Пати!

Ето я там! Едно щастливо десетгодишно момиченце, което подскачаше нагоре-надолу покрай речния бряг все едно беше сутринта на Коледа, и махаше буйно на Джини с двете си ръце. Изглеждаше толкова свежа и красива, както през онзи ден, когато падна под леда и никога повече не се върна.

Върджиния отвори очи и отново се озова в спалнята си. Имаше чувството, че ще заплаче отново, но не го направи. Вместо това седна в леглото и започна да се съблича, и щом остана гола, започна да пълни ваната. Добави пяна и се загледа как се образуват мехурчета.

Никога преди не беше се разхождала гола из апартамента, дори когато беше сама, но сега го направи и отиде да си приготви билков чай, докато ваната се пълнеше.

Стъпи внимателно във ваната и се потопи до шията, преди да вдигне ръка и да я протегне за чашата чай, оставена на ръба.

Усмихна се. Съвършено наслаждение: гореща сапунена вода, пикантен портокалов чай, образът на нейната сияеща сестра. За пръв път в живота си се почувства напълно щастлива.

До чашата с чай лежеше кухненски нож за белене. Тя го взе и без никакво колебание направи дълбок разрез на китката, докато кръвта не започна да блика на тласъци. Остави ръката си да потъне и скоро мехурчетата станаха розови.

Не болеше.

Напротив, чувстваше се великолепно.

— Пати, идвам — каза тя. — Идвам, скъпа.