Глен Купър
Покана за задгробен живот (14)

13.

Не беше достатъчно, изобщо не стигаше.

Алекс си беше мислил, че има достатъчно течност от момичето с тиквите, за да проведе необходимите структурни проучвания, но беше сбъркал.

Напредваше и това не можеше да се отрече. Тайнственият връх 854, 73 — отношението между масата и йонния заряд — бавно започна да отстъпва пред бруталната сила на неговите изследвания. Структурният анализ на непознати съединения не беше неговата област, но също така не можеше игриво да предостави проби от жертва на убийство на колегите от лабораторията. Той сам изучи техниките и вземаше назаем време за работа с машините, с които не разполагаше в своята собствена лаборатория.

Беше установил едно и то беше сигурно: фракцията е пептид, къса верига аминокиселини. Обаче кои и каква беше тяхната последователност и конфигурация? Трябваше му още от този тайнствен връх, още от тази скъпоценна течност, за да може да продължи. Отвъд надвисналите нужди от аналитична химия той искаше още от нея по други причини, които горяха във вътрешността му като огнени слитъци, като разтопен метал, който не може да пренебрегне.

И отново, като пленник на някакъв неспокоен сън, се озова в колата да обикаля празните градски улици, след като беше отминала една от първите вихрушки за сезона.

Косата и раменете на момичето бяха посипани със снежинки. Те започнаха да се топят една по една, след като се качи в неговата отоплена кола. Той не беше успял да я разгледа както трябва, докато не минаха почти една пряка. Беше най-хубавата досега и обезпокоително приличаше на неговата Джеси. Ако косата й беше рижа, вероятно щеше да се изкуши да я пусне да слезе на следващия светофар с двайсетачка заради причиненото безпокойство. Но косата й беше кестенява и беше много млада. Не повече от двайсет, помисли си той.

Беше приказлива, както сама се описа — дрънкало, и поддържаше поток от нервни шеги и закачки, докато той не паркира в своя кеймбриджки гараж и седна отново до нея. Тя заяви недвусмислено, че няма да се съобрази с желанието му първо да поговорят. Не й харесваше обстановката и му каза, че иска да започват. Когато той заекна, тя взе нещата в свои ръце, свали ципа на панталона му, смъкна боксерките и се наведе да му духа.

Не искаше и частица от своята ДНК в устата й!

Точно когато устните й се протегнаха напред, за да обхванат главата на мекия му пенис, той се паникьоса и я блъсна силно в раменете, запращайки я срещу пътническата врата.

— Ей — извика тя, бе разтревожена и я болеше. — Какъв ти е проблемът, бе?

Не можа да измисли какво да каже. Вместо това големите му ръце се стрелнаха като куршуми, но тя се оказа твърде далече за изненадващо нападение и той не успя да я стисне добре за гърлото. С извиване тя съумя да се освободи и се хвърли в словесна и физическа контраатака, която го смая със своята ярост. Ръце и нокти се движеха с трескавата бързина на миксер. Пронизителни писъци пробиваха тъпанчетата му заедно с поток от мръсотии, псувни и животински звуци.

— Тихо, тихо — молеше той слепешката. Очите му бяха затворени здраво, за да предпази роговиците си от нейните остри като бръсначи нокти. Наведе се над конзолата в средата, натискайки я към пътническата седалка за по-голяма устойчивост. След малко успя да я хване за шията, и то здраво. Усети плоските равнини на гръкляна — твърд и успокояващ под неговите палци, и започна да стиска. Тази нямаше да има история, с която да я изпрати. Беше твърде борбена и решителна. Нямаше да има приспивна песен за…

Не знаеше нейното име.

Мятането и ударите спряха изведнъж. Той усети вкуса на топла кръв. Неговата собствена. Скоро всичко щеше да свърши. Тогава щеше да провери часовника си за часа нула и да се заеме с работата си.

Най-накрая отвори очи, за да види как изглежда в последните си съзнателни мигове. Поне толкова й дължеше.

Тя се беше вторачила с омраза в него.

Паренето!

Изведнъж беше обгърнат от облак съскаща, изпепеляваща болка.

Очите му започнаха да тлеят с такава киселинна сила, че трябваше да я пусне, за да ги потърка.

Със замъглените си от сълзи очи видя нещо в ръката й, което приличаше на черен флакон за червило.

Лютив спрей!

Момичето лазеше към свободата си и преди да успее да реагира, тя се прехвърли на задната седалка с пъргавината на тигрица, която се измъква от своята клетка.

Като кашляше и мърмореше неразбрано, той се хвърли към нея. Лявата му ръка докопа запасания ниско колан с фалшиви скъпоценни камъни, който беше част от нейния инструментариум за прелъстяване, а сега се превърна в пречка. Кожата държеше здраво хълбоците й и той успя да я дръпне назад от дръжката на вратата.

Стискаше колана с всички сили и го използва, за да се изтегли на задната седалка и да се намести върху гърба й. Когато се озова там, шортите и джинсите му се смъкнаха до бедрата и ако някой ги беше видял, първото впечатление щеше да бъде, че една разгорещена двойка се готви да прави любов в мисионерската поза.

Но това не беше любов.

Алекс успя да прекара дясната си ръка около врата й и да намести вътрешната страна на лакътя под нейната брадичка, предавайки командата на някои примитивни части на своя мозък, които знаеха инстинктивно как да убиват.

Опъна врата й колкото можа по-назад и писъците, които издаваше, станаха гърлени. Силата на опъна тласна лицето му в меката тъкан на нейното яке и той се възползва от плата да избърше парещите си очи.

Тя започна да се извива като разгневен жребец, който се опитва да те хвърли. Не изпитваше чувството, че я убива. Прекалено мощна жизненост течеше из нейното силно тяло.

Той изви гръбнак, за да си осигури по-добра опора. Със свободната си ръка се пресегна над главата й и започна да спуска пръсти по челото, носа и стиснатата й уста, докато стигна до брадичката, опряна на неговия лакът. Три от пръстите му успяха да се промъкнат в празното пространство под нейната челюст и той задърпа с все сила. Съчетаната енергия на двете му ръце изви врата й под невъзможен ъгъл.

Не се чу пукот, а по-скоро глухо късане на сухожилия. Тялото й се загърчи в спазми. Топла урина плисна по бедрата му.

Той освободи хватката, но тя не помръдна.

Кашлянето и задавянето му се усилиха, докато мускулите на ръцете си почиваха. Отново изтри очите си в нейното яке, но спря по средата на движението, питайки се дали в сълзите има ДНК. Изведнъж се почувства ужасен, че задникът му е гол, и набързо вдигна боксерките и панталоните.

Надигна се на колене и задиша дълбоко с хрипове, докато не се сети да погледне часовника си.

Колко секунди бяха минали?

Трийсет?

Силно треперене го разтърсваше.

Разполагаше само с две и половина минути да вземе бормашината от лавицата и да събере пробите.

Искаше да повърне, да застане под душа. Искаше да е някъде много, много далече от задната седалка на колата.

За миг затвори очи.

Хайде, Алекс, стегни се човече!

Ако не го направиш, момичето ще е умряло напразно.