Глен Купър
Покана за задгробен живот (44)

43.

15 дни

— Добре ли си? — попита тя. Той чуваше чайника да свири някъде отдалеч.

Емили се обаждаше на Сайръс всяка сутрин и вечер.

— Все още нищо — отговори той. — Никакви следи.

— Съжалявам? Нови снимки?

— Само онази. Значи преди два дни е била добре.

— Сигурна съм, че е добре. Успя ли да поспиш?

— Няколко часа.

— Днес ще можеш ли да почиваш?

— В момента съм в колата на път за летището. Има извънредна среща на спецотряда.

— Заради Г-8?

— Как позна?

— Какво толкова има да се познава — отговори тя. — Ще ми звъннеш ли по-късно?

— Знаеш, че ще го направя.

Последствията от произшествието по време на Г-8 бяха разтърсващи. Епидемията от „блаженство“ и отброяващият часовник на Кръстоносния поход за вътрешен мир вече бяха във всички новини. Обаче сега не остана нищо друго, все едно всяка молекула беше изсмукана от новото произшествие и единственото, което остана, беше „блаженството“. А часовникът на Кръстоносния поход за вътрешен мир можеше да бъде видян на всеки телевизионен екран да отброява.

Когато Сайръс влезе в зала „Рузвелт“ в Белия дом, другите членове на спецотряда се здрависаха с него, изразявайки шепнешком съчувствието си за случилото се с неговата дъщеря, но той беше решен да не излага на показ мъката си, затова отговори колкото можа по-кратко.

Боб Кучио изнасяше информацията за провала по време на Г-8. Член на императорското домакинство, старши икономът на име Шунджи Мураками, беше сипал в чайника с вода наркотика, а след това се беше самоубил. Според показанията на жена му Мураками използвал наркотика от появата му в Япония и постепенно се вманиачил по него. Проверката на компютъра му показа, че е изпращал съобщения на сайта на Кръстоносен поход за вътрешен мир и е предложил услугите си за едно „велико дело“.

Независимо от казаното на обществеността, президентът Редланд не се беше върнал в своето обикновено аз. След като излезе от Военноморската болница в Бетезда, го закараха в Кемп Дейвид, където остана относително изолиран. Беше работоспособен, но в състояние на тревожно вълнение. Главният прокурор и председателят на Върховния съд провеждаха консултации с вицепрезидента и министрите, но в момента никой не беше склонен да се възползва от Двайсет и петата поправка на Конституцията. Редланд все още владееше своя разсъдък, поне от правна гледна точка, затова преобладаващото мнение беше, че в средата на една криза предаването на властта може само да влоши положението.

Същото обаче не можеше да се каже за други двама участници в Г-8. Канадският премиер си подаде оставката, изтъквайки като причина психическото напрежение, а френският премиер, щом се върна в Париж, направи опит да се самоубие. Правителството успя да потули станалото. Останалите държавни ръководители изглеждаха по-малко засегнати, което според специалистите по психическо здраве отразяваше много добре разнообразието от преживявания с наркотика сред обществото като цяло.

Спецгрупата отново подчерта колко е важно да бъде намерен Алекс Уелър, после официално изрази възмущението си заради отвличането на дъщерята на О’Мали. Сайръс кимна в знак на благодарност за тази проява на солидарност, след това стана, за да изнесе доклада си: сайтът на Кръстоносния поход за вътрешен мир се мести толкова бързо от сървър на сървър, че проследяването на неговото местоположение е невъзможно. Горещата линия на ФБР всеки ден се задръства от обаждания на хора, които уж са видели Алекс Уелър, обаче никое от тези донесения не се беше потвърдило. Той завърши с думите:

— Трудно е да се предположи, че в страната може да има хора, които още не са видели снимките на Алекс и Джоузеф Уелър. — После добави с по-тих глас: — Или тази на дъщеря ми.

Групата се зае да обсъжда планове за защита на държавните служители в извънредни случаи и нуждата от разработване на техники за бързо откриване на наркотика, за да може ефикасно да се проверяват водата и храната на градовете. Центровете за контрол и превенция на заболявания и Агенцията за храните и лекарствата разследваха избухване на епидемия от нови предполагаемо непреднамерени отравяния с „блаженство“ в Нова Англия, а първата новина тази сутрин беше, че причината може да е в бирата от пивоварната на „Мийчам“ в щата. Екип инспектори беше на път към пивоварната в Меримак, Ню Хемпшир, с намерението да спрат работата й и за всеки случай да изземат вече разнесената продукция. Агенцията за борба с наркотиците използваше всички свои налични ресурси за установяването на основните доставчици на наркотика и чрез спирането им да обезглави епидемията. В края на срещата заместник финансовия министър съобщи за ново заплашително развитие: растящото финансово въздействие от използването на „блаженството“. Някои от основните икономически индикатори за производителност и доверие на потребителите бяха започнали да падат, а пазарите реагираха нервно на тази новина. Министерството на финансите и Федералният резерв следяха случващото се отблизо и заместник-министърът обеща да предостави на специалния отряд още данни, когато бъдат достъпни. След тази информация срещата завърши.

 

 

Алекс надникна през вратата в спалнята на Тара.

— Как е моето момиче? — попита той.

Тя беше прегърнала мечето Фреди и гледаше видео на преносимия дивиди плейър. Стаята беше осеяна с нови играчки, които Ерика и Джеси й бяха купували по време на пазаруването в Елсуърт. Ерика седеше в едно кресло и четеше книга.

— Добре — отговори Тара равнодушно.

— Прекрасно. Дай да погледна. — Той премери пулса й, огледа зениците и провери движението на очите.

— Кога ще мога да си ида? — попита тя.

— Скоро — отговори Алекс. — Много скоро.

— Мога ли да говоря с мама?

Долната устна на Ерика започна да потрепва.

— Не днес, може би утре — обеща Алекс.

— А с татко?

— Сега доктор Алекс трябва да тръгва. Ерика, ще се погрижиш на нашата пациентка нищо да не липсва, нали?

Ерика преглътна и кимна.

 

 

Пътуването с кола до Ню Хейвън беше дълго, но Алекс беше доволен, че може отново да излезе от къщата. Нападението срещу пивоварната беше вълнуващо и той искаше още „преки действия“. Беше събрал същия екип като преди: Сам и Стив отпред, а той и Джеси на задната седалка. Пристигнаха до склада на фабриката за бутилиране на вода „Бивър Брук“ след мръкване. Фирмата осигуряваше охладители и петнайсетлитрови бутилки с вода за домакинствата и предприятията в Кънектикът и Ню Йорк.

Паркингът беше почти празен. Стив слезе от буса, протегна се и бавно закрачи към единствената кола, паркирана наблизо. От нея слезе мъж.

— Ти ли си Джейсън? — подвикна му Стив.

— Да — отговори той припряно. — С тях ли си?

Стив кимна.

— Всичко наред ли е?

— Да. Вкарай буса в гаража зад колата ми. Там съм паркирал пикапа си. Ще го видя ли? Ще видя ли Алекс?

— Със сигурност. Той иска да ти стисне ръката, човече!

Джейсън Харис, шофьор във фабриката за бутилиране, затвори вратата, след като Сам вкара буса. Стив слезе първи и огледа мястото с ръка върху пистолета в джоба на якето. Когато се увери, че са сами, даде сигнал на останалите да слязат. При появата на Алекс Джейсън се парализира като пред рокзвезда. Алекс го поздрави дружески и го прегърна силно.

— Благодаря ти — каза той. — Това много ще ни помогне.

— Каквото и да трябва да правите — отговори Джейси, — хайде да се залавяме, защото трябва да тръгна оттук в пет сутринта.

— Готови сме.

— Дадох свободен ден на екипа си. Ще успеете ли да ми помогнете с доставките?

— Мен могат да ме разпознаят — отговори Алекс, — затова ще остана с Джеси в буса, но Сам и Стив са на твое разположение. Лесно се поддават на обучение.

Джейсън се усмихна.

— Трябва единствено да бутат количка.

Тримата мъже се заловиха с работа. В склада имаше палети с няколкостотин петнайсетлитрови бутилки с вода. Използваха спринцовки, за да засмукват разтворен концентрат от наркотика от пластмасова манерка, след това вкарваха точно определено количество през пластмасовата запушалка на всяка от бутилките с помощта на широки игли. Веднага след това запечатваха отново шишето с капка бързо съхнещо лепило. След това бутилката биваше добре разтърсена, за да се разтворят кристалите хубаво.

Свършиха товаренето на камиона за доставки след полунощ и влязоха в буса, за да поспят. Джейсън се настани в кабината на своя камион и също дремна. Малко преди пет сутринта той ги събуди с голям плик закуски от ресторант за бързо хранене и поднос с кафета. След това на бледата утринна светлина изкара камиона си от гаража. Сам го следваше отблизо.

„Бийвър Брук“ обслужваше редица нюйоркски инвестиционни банки и хедж фондове. Джейсън достави първата вода за пиене в 6:30 в центъра на града на входа за доставки на „Спраут и съдружници“ — голяма фирма за търговия с облигации.

Алекс и Джеси останаха в буса, а Стив и Сам си сложиха фирмени кепета и помогнаха на Джейсън да разтовари и подреди правоъгълните шишета върху колички.

На всеки от етажите на „Спраут“, те издирваха автоматите за вода и подменяха шишетата в помещенията за почивка и етажните кухни. Когато свършиха, офисите и търговските помещения вече бяха заредени. На последното място, където трябваше да се отбият, стая за почивка на трийсет и осмия етаж, Сам сръчка Стив, за да му покаже един млад мъж, който току-що си беше налял вода от автомата и я сипваше в кафемашината.

Вън от сградата те се поздравиха с „дай ми пет“ и поеха към следващото си местоназначение — хедж — фонд на Шесто авеню.

Малко преди обедната почивка ръководството на „Спраут“ разбра, че е изправено пред проблем. Из цялата сграда десетки хора, които бяха използвали новодоставената вода за правенето на топли напитки или просто за пиене, потъваха в сън на бюрата си, а след известно време се събуждаха с различна степен на възбуда, объркване и замечтаност.

Обажданията за спешна помощ бяха десетки, линейките започнаха да пристигат и по обяд цялата търговия беше спряла. Фелдшерите на място и лекарите в претъпканите зали на спешните отделения бързо поставиха диагнозата — масова интоксикация с „блаженство“. Цяла армия полицаи и служители в общественото здравеопазване нахлуха в поставената под карантина сграда, обаче докато бутилираната вода бъде посочена като вероятен източник на наркотика, повече от двеста служители бяха засегнати, от които мнозина нямаше никога повече да се върнат на работа.

Точно когато властите решиха, че положението е овладяно, следващата вълна се стовари върху „Падингтън Венчърс“ на Шесто авеню. След това обаждания за помощ се получиха от „Бригс Асет Мениджмънт“ на Броуд Стрийт и накрая от банка „Кантуел“ на Уолстрийт.

По обратния път Алекс весело слушаше новините по радиостанциите. Предаваха се предупреждения да не се пие водата от автоматите в различните фирми. Поне хиляда души бяха хоспитализирани и паниката обхващаше града.

При всеки нов тревожен репортаж, Алекс закачливо скубеше косите на Сам и Стив на предната седалка и стискаше бедрото на Джесика. Направо умираше от нетърпение за мига, когато Сам щеше да извади лаптопа и да закачи съобщението на дъската на техния сайт.

— Днес е велик ден! — възкликна Алекс. — И той е само началото.

 

 

Рано тази сутрин Джим Байли подкара цистерната с дизел по дългата автомобилна алея и спря тежкото превозно средства пред „Хай Клифс“. Старият човек слезе от кабината и се заклатушка към входната врата. Океанският бриз носеше сладък намек за настъпващата пролет, но Байли, от рождението си жител на Бар Харбър, нищо не усещаше. За него това беше просто началото на поредния дълъг работен ден. Байли натисна бутона на звънеца с дебелия си пръст.

Когато чу звънеца на вратата, Джо Уелър се запита дали Дейвис Фокс не се е заключил навън след сутрешния си крос. Остави чашата с кафе на плота. Беше сам на приземния етаж. Останалите още не бяха станали. Отвори вратата, очаквайки да види Дейвис, но вместо него там стоеше човекът от петролната фирма.

— Здравей — поздрави възрастният мъж. — Аз съм от „Байлис петрол“. Ти част от семейство Парис ли си?

— Не, приятел на гости.

— Има ли някой от семейството?

— Мисля, че Ерика е на втория етаж.

— Във фирмата се получи автоматично съобщение за спад на петролния запас. Не бяхте планирани за допълване до края на месеца. Може би сте включили термостата по-високо от обичайното през пролетния сезон. Предполагам, че ще искате днес да допълня резервоара ви?

Джо се почувства неловко.

— Нека да повикам Ерика. Става ли? Тя вероятно ще знае какво да прави.

Той затвори вратата и наум се наруга, че излезе толкова небрежен, събуди Ерика, която спеше в леглото до Тара, и й каза да се оправи с доставчика. Тя му изшътка да не буди момичето, сложи си пеньоар и хукна надолу. Там си побъбри с възрастния човек и му позволи да допълни резервоара. Когато цистерната най-сетне си замина с потракване, Джо се отпусна и реши да излезе на разходка и да изпуши една цигара. Когато Дейвис Фокс се върна по автомобилната алея от кроса, той му разказа за дребното произшествие.

Вместо да поеме към следващия адрес за доставка Байли се върна в офиса, седна зад писалището си и се обади на полицейското управление в Бар Харбър.

— Да, обажда се Джим Байли от „Байлис петрол“. Мисля, че току-що видях един от тези типове с „блаженството“, когото всички издирват. Горе в „Хай Клифс“. Познах лицето му, защото го показаха по новините. Може би ме мислите за луд, но съм напълно сигурен.