Глен Купър
Покана за задгробен живот (42)

41.

17 дни

Натъпкаха се в доджа на Ерика — един бус, който трябваше да ги побере за петчасовото пътуване до Меримак, Ню Хемпшир. Шофираше Сам, а Стив седеше до него. Алекс и Джеси се настаниха отзад, тъй като лицето на Алекс беше станало твърде известно. Джо остана вкъщи, за да патрулира както обикновено, а Ерика, която се беше сприятелила с Тара, се грижеше за момиченцето. Опитваше се да й достави удоволствие — например излети на открито, и това донякъде действаше. Тара беше доволна, че някой й обръща толкова внимание, и се наслаждаваше на спусканията до скалистия бряг.

На обяд пристигнаха в Меримак и веднага подкараха към индустриалния район, където се намираше пивоварната „Мийчам“. Тя беше една от шестте регионални пивоварни на компанията. Помещаваше се в стара сграда от червени тухли и произвеждаше милиони кутийки и бутилки с луксозната бира на марката. Пивоварната беше опасана с висока тухлена стена, а главният сервизен път в комплекса беше препречен с желязна врата. От другата страна на улицата на огромен билборд се виждаше мъж, стиснал изстудена бутилка бира „Мийчам“, а отдолу пишеше: „Ако искаш една наистина студена…“.

Когато минаха покрай будката на охраната, къдрокосият мъж вътре ги поздрави с вдигнат палец.

— Това е нашият човек — обясни Сам.

— Сигурен ли си? — попита Алекс недоверчиво.

— След като паркирам, ще поговоря с него.

Сам слезе от буса и закрачи към будката на охраната. Не след дълго се появи отново с голяма пазарска чанта.

— Яко — обяви той. — Кевин е голям твой почитател. Разговарял съм с него десетина пъти, докато е бил на служба. Той и жена му си продадоха къщата и опразниха банковите си сметки. Виж.

В пазарската чанта лежаха десетина найлонови плика, пълни догоре с бели кристали.

Алекс подсвирна.

— Не съм виждал толкова много.

— А достъпът? — попита Стив.

— Ще изключи за трийсет минути охранителните камери на входа и вътре в сградата. Значи разполагаме с половин час.

По сигнал на пазача вратата се плъзна и отвори и Сам мина през нея. Единственото условие беше пазачът лично да се срещне с Алекс. Човекът пъхна къдравата си глава през задната врата, хвана и двете ръце на Алекс и му благодари от все сърце, че е променил напълно неговия живот.

— Не, аз ти благодаря — отговори Алекс. — Благодаря ти, защото заради теб светът ще обърне още повече внимание на нашето малко движение.

Пазачът показа на Сам къде да паркира и им посочи страничната врата на сграда №7, която вече беше отключил.

Тежките дървени врати се отваряха навътре. Четиримата нарушители се почувстваха смалени в приличното на пещера помещение — вътре цареше хаос от тръби, огромни двуетажни стоманени ферментационни резервоари и тесни метални пътеки във въздуха. Те прекараха няколко минути в крачене из пивоварната, докато се опитваха да проумеят предназначението на различните сложни машини.

— Как ще стигнем до вътрешността на тези цистерни? — изкрещя въпроса си Алекс.

— Ще се изкача по стълбите и по пътеките над цистерната — предложи Сам. — Може би от горната страна има капаци. Кевин каза, че трябва сами да се оправяме.

Той и Стив се качиха горе, за да огледат тръбите, които влизаха в съда.

— Няма капаци и ревизионни отвори. Не е както смятахме — извика Сам към хората долу. — Изглежда, резервоарите се пълнят от тези тръби тук, а се изпразват от онези там. Процесът е автоматизиран.

Стив посочи нещо на върха на цистерната.

— Мисля, че тук се открива известна възможност. Дай ми френския ключ.

Той разхлаби огромния винт около клапана за налягане и успя да го извади от гнездото му в цистерната. На мястото остана петсантиметров отвор. Стив го огледа на светлината на фенерче химикалка и извика надолу към останалите:

— Пълна е с бира. Този отвор ще свърши работа!

Сам се спусна долу, където Алекс и Джеси разопаковаха найлоновите пликове.

— Колко наркотик да слагаме в цистерните? — попита Сам.

Алекс извади молив и бележник, огледа цистерната и вдигна рамене.

— Дай ми минутка. По-големи са, отколкото смятах. Няма да е лесно да се вкара половин милиграм във всяка бутилка. — Той започна да прави някакви изчисления, после вдигна глава и каза: — Мамка му, не зная. Нека опитаме с по три плика на цистерна.

Сам и Стив се заеха да се качват на върха на всяка от ферментационните цистерни, за да отвият клапаните за налягане и да сипят внимателно кристалите на наркотика, след което да ги завият грижливо на мястото им. Бяха готови след по-малко от трийсет минути. Преди да излязат от сградата, огледаха внимателно мястото, за да се уверят, че присъствието им ще остане неоткрито. Товарната рампа беше пълна с каси бира „Мийчам“. Сам и Стив си намигнаха и веднага натовариха плячката си в задната част на буса.

Когато се озоваха отново при пропуска, Кевин попита как са се справили.

— Добре — отговори Алекс. — Колко време ще мине, преди тази партида да попадне в магазините?

— Не мога да кажа със сигурност — поклати глава пазачът. — Доколкото знам, продаваме я толкова бързо, колкото я произвеждаме.

Алекс се засмя.

— Да се надяваме, че скоро всички ще поискат по една студена. Вътрешен мир, братко.

По време на пътуването обратно Джеси се гушна в Алекс. След около час по магистралата тя му прошепна нещо, което явно я беше занимавало.

— Нали няма да нараниш момичето?

Той я помилва по главата.

— Ти за какъв ме смяташ? За убиец? Разбира се, че не. Джеси, тя е малко болно момиченце. Туморът й расте. Когато природата реши, аз ще бъда до нея, за да прибера реколтата. Тя ще отиде на едно по-добро място, а ние ще получим в дар най-доброто преживяване, което човек може да си представи: максимално блаженство от едно дете! Ще бъде удивително, обещавам ти. А междувременно Сайръс О’Мали ще трябва да се отдръпне и да ни остави да си довършим работата.

Тя се успокои и доволна спа на рамото му.

Телефонът на Сам иззвъня. Беше от онези предплатени, невъзможни за проследяване апарати, които беше купил в супера в Елсуърт.

— Да? А, Лесли, какво има? — Той послуша половин минута, после каза: — Ще уведомя Алекс. Той ще е доволен. Кажи на Джо, че сме му осигурили бира.

— Какво става? — попита Алекс от задната седалка.

— Получили сме шифровано съобщение от Япония. Това нещо започва да преминава в съвсем друго измерение.