Глен Купър
Покана за задгробен живот (40)

39.

19 дни

Този следобед детегледачката на Тара не беше истинска детегледачка, а една от добрите приятелки на майка й. Казваше се Джейн и живееше в същия квартал, само че три къщи по-надолу от тяхната. Няколко пъти седмично идваше у тях, за да може Мериън да си почине, като отиде да си направи прическа или да прекара час във фитнес студиото.

Докато Тара спеше следобедния си сън, Джейн седеше на тапициран люлеещ се стол до леглото й и четеше списание. Чу се звънецът на вратата.

Това не беше квартал, в който хората са подозрителни при отварянето на вратата посред бял ден. На пръв поглед мъжете изглеждаха приятни и любезни: единият бе едър мъж с весели очи и кестенява брада, другият, с по-атлетично телосложение, стрелкаше погледи насам-натам.

— Здрасти — поздрави едрият мъжага. — Ти ли си Мериън?

— Не, аз съм нейната приятелка Джейн. Мога ли да ви помогна?

— Мериън вкъщи ли е? Или нейният съпруг?

— Съжалявам, няма ги. Имате ли среща?

По-дребният мъж извади пистолет от джоба, насочи го към главата й и я избута навътре. Когато тя се разпищя, я заплаши с чуждестранен акцент.

— Млъквай или аз ще те накарам да онемееш. Къде е момичето?

Джейн се опита да овладее истерията си и едва успяваше да крачи нагоре по стълбата, защото краката й се подгъваха. Когато риданията й додеяха на по-нисичкия от двамата, той заби дулото на оръжието в ребрата й.

Пред вратата на Тарината спалня тя заекна:

— Кккакво искате?

Наредиха й да седне на мястото си на люлеещия стол. Докато момичето продължаваше да спи, грубият държеше пистолета си насочен към Джейн, а едрият извади от джоба си марля и широка лепенка. Покри устата на Джейн, след това направи няколко лупинга с лепенките около устата й, за да я запуши. После повтори същата процедура, за да застопори главата й към стола. Другият мъж се отпусна и прибра оръжието. Джейн гледаше с широко отворени от ужас очи как едрият се наведе и вдигна Тара от леглото заедно със завивките. Момичето се събуди и попита объркано:

— Кой си ти?

— Аз съм приятел на татко ти и на твоя лекар. Доктор Алекс, помниш ли го? Онзи с конската опашка.

Момичето кимна.

— Искат да те видят, скъпа.

— Защо не дойдат тук?

— Защото искат ти да отидеш при тях.

— Защо залепихте леля Джейн с лепенки?

— Скъпа, задаваш твърде много въпроси. Вече е време да вървим.

После погледна към Джейн и я инструктира.

— Кажи на Сайръс О’Мали, че дъщеря му е при Алекс Уелър. Чувала си за него, нали?

Тя се опита да кимне, но лепенките попречиха.

— Кажи му да се разкара… да остави Алекс на мира. Кажи му, че алтернативата не е много приятна. — Забеляза набора шишенца и тубички върху нощното шкафче. — Нейни ли са?

Джейн измуча и брадатият ги прибра.

На вратата Тара се развика и започна да сочи към леглото си.

— Фреди! Дай ми Фреди!

Джо Уелър посочи с брадичката си.

— Стив, за бога, човече, вземи мечето й!