Брандън Сандърсън
Легион: На една ръка разстояние (11)

11.

На шофьорското място седеше тъмнокосо хлапе на около осемнадесет години, облечено в суичър с качулка. Момчето извика и изпусна бинокъла, с който бе следило джипа, а лицето му пребледня като платно, когато забеляза пистолета в ръката ми.

Това определено не беше Зен Ригби.

— В колата, кльощав — насочи ме Джей Си, който се оглеждаше наоколо. — На задната седалка, за да няма възможност да започне борба с теб. И му кажи да пази тишина. Да не буди подозрения.

— Ръцете там, където мога да ги виждам — заповядах на хлапето с надеждата, че няма да забележи как пистолетът трепери в ръката ми. — И нито дума.

Отворих задната врата, влязох и седнах, но не отклоних пистолета от него.

Момчето не отрони звук, като се изключи тихото хленчене на уплаха. Или беше искрено ужасѐн, или много добър актьор.

— Къде е Зен? — попитах го и вдигнах пистолета до главата му.

— Кой? — попита той.

— Не си играй с мен. Къде е?

— Не знам… Не знам нищо — отговори хлапето и направо се разхлипа.

— По дяволите — възкликна Джей Си, застанал до предния прозорец. — Мислиш ли, че се преструва?

— Нямам представа — казах.

— Трябва да доведа Айви.

— Не — спрях го аз, защото предпочитах да не оставам сам.

Вгледах се в отражението на разплаканото лице на момчето в огледалото за обратно виждане. Средиземноморски цвят на кожата… Същия нос…

— Не ме убивай — прошепна той. — Исках само да разбера какво сте направили с него.

— Ти си братът на Панос — досетих се аз.

Той кимна, все още подсмърчайки.

— О, да му се не види — каза Джей Си. — Нищо чудно, че му личеше толкова много, че е опашка. Следили са ни двама души: един аматьор и един професионалист. Аз съм идиот.

Усетих как изстивам. Щом бях чул клаксона на Уилсън по телефона, докато говорех със Зен, значи наистина е била наблизо — но все пак не я бях видял. Беше останала невидима за нас през цялото време.

Лошо.

— Как се казваш? — попитах аз младежа.

— Дион.

— Е, Дион, ще прибера пистолета. Ако наистина си този, който твърдиш, значи няма защо да се страхуваш. Ще се наложи да дойдеш с мен, и ако понечиш да избягаш, или да се развикаш, или нещо такова… е, ще трябва да те накарам да спреш.

Младежът кимна.

Излязох от колата, прибрах пистолета в кобура и извлякох момчето отвътре за рамото. След една бърза проверка установих, че не е въоръжен, макар че явно се смяташе за голям шпионин. Фенерче, скиорска маска, бинокъл, мобилен телефон — който взех у себе си и изключих. Подкарах го пред себе си през паркинга с ясното съзнание, че цялата случка би се видяла много подозрителна на един евентуален наблюдател. Но с помощта на няколко напътствия от Джей Си успях да си придам вид на човек, който знае какво прави — обвих ръка около рамената на момчето, уж приятелски, и се постарах да вървя бързо и уверено. Намирахме се на територията на правителствена институция; надявах се, че ако някой ме забележи, ще ме помисли за ченге.

А ако не — е, нямаше да бъде първият път, в който са викали полицията да се разправя с мен. Мисля, че бяха на път да ми посветят цял отдел, ако се съдеше по честотата на тези случаи.

Тикнах Дион в джипа и го последвах вътре. Тъмните стъкла и присъствието на повече аспекти ме поуспокоиха малко. Дион се сви на задната седалка, с което принуди Одри да се покатери в скута на Тобиас — едно толкова неочаквано събитие, че застаряващият аспект почти се задави.

— Уилсън, предупреди ме, ако някой тръгне насам, ако обичаш — помолих аз и се обърнах към Дион. — Е, разказвай. Защо ме следиш?

— Откраднаха тялото на Панос — каза той.

— А „те“ са…

— „ИЗ“.

— А защо, за Бога, биха направили такова нещо?

— Заради информацията. Той я беше вкарал в клетките си, нали знаете? Всичките им тайни. Всички ужасни неща, които са искали да направят.

Спогледах се с Джей Си, който скри лице в шепи театрално. Панос явно беше разказал на семейството си за проучванията си. Просто чудесно. Джей Си свали ръце и ми прошепна:

— Награда за най-лоша охрана на годината.

— И какви точно ужасни неща — попитах момчето — смяташ, че са искали да направят „ИЗ“?

— Като… — Дион отклони поглед. — Ами, знаете. Корпоративни неща.

— Като например по-строг дрескод — предположи Одри.

Значи Панос не бе споделил всичко с брат си. Потупах с пръсти по облегалката. Семейството му смяташе, че Йол и хората му са взели трупа, за да скрият данните, съхранени в него — и, честно казано, това не беше толкова далеч от истината. Все пак наистина планираха да го изгорят. Просто някой друг се беше добрал до него пръв.

— А ти ме следиш — обърнах се отново към младежа. — Защо?

— Тази сутрин публикуваха сума статии за теб — обясни Дион. — Снимки как се качваш в лимузината на оня странен азиатец, който купи „ИЗ“. Предположих, че са те помолили да разбиеш шифъра на информацията. Очевидно е. Ти си някакъв супершпионин и хакер, нали така?

— Точно такива сме — потвърди Одри. — Стивски, кажи му, че сме точно такива.

Когато не го направих, тя сръга Тобиас, в чийто скут продължаваше да седи.

— Кажи му, дядка.

— Стивън — обади се Тобиас с известно неудобство. — Този младеж изглежда доста искрен.

— Говори честно — потвърди Айви, загледана внимателно в Дион. — Поне доколкото мога да разбера.

— Успокой го — каза Тобиас. — Погледни само бедния момък. Изглежда така, сякаш още очаква да го застреляш.

Дион действително седеше, стиснал здраво ръце, с наведени очи, и продължаваше да трепери.

Подех с по-мек тон:

— Не ме наеха да дешифрирам данните. „ИЗ“ разполагат с предостатъчно копия от информацията. Задачата ми е да открия трупа.

Дион вдигна поглед.

— Точно така — продължих аз, — не са го откраднали от „ИЗ“. Те искаха просто да бъде кремиран.

— Не мисля, че ти вярва, Стив — предупреди ме Айви.

— Виж — казах аз на Дион, — не ме вълнува какво ще стане с „ИЗ“. Искам само да се уверя, че знаем в чии ръце е информацията от тялото, разбираш ли? И засега ще те помоля да изчакаш тук.

— Защо…

— Защото не знам какво да правя с теб — отвърнах и погледнах към Уилсън, който кимна в знак на съгласие, че ще го наглежда. — Мини между предните седалки и седни до шофьора. Когато се върна, ще си поговорим доста по-подробно за всичко това. Сега обаче ще трябва да се разбера с една много кисела следователка.