Брандън Сандърсън
Легион: На една ръка разстояние (5)

5.

— Всяка клетка в тялото ви съдържа седемстотин и петдесет мегабайта информация — каза инженерът. — Или, за по-нагледно, един от пръстите ви съдържа същото количество данни, колкото целия интернет. Тези данни, разбира се, се повтарят и са до голяма степен без пряко приложение, но така или иначе, органичните клетки разполагат с огромно пространство за съхранение на информация.

Казваше се Гарвас и беше приветлив на вид мъж, облечен в риза с чифт черни очила, закачени на джобчето. Не може да се каже, че беше дебел, но бе закръглен по начина, характерен за хората, свикнали да работят в офис. Докато говореше, строеше динозавър от кубчетата „Лего“, пръснати по масата. Йол пък беше излязъл да говори по телефона.

— Имате ли представа за какъв потенциал става дума тук? — продължи Гарвас и прикрепи главата към тялото на динозавъра. — С течение на времето, технологиите стават все по-малки на размер, а на хората им омръзва да мъкнат неудобни, едри лаптопи, телефони и таблети. Целта ни е да намерим начин да ги направим ненужни, като ги заместим с части от самото тяло.

Хвърлих бърз поглед към аспектите ми. Айви и Тобиас седяха на масата до мен. Джей Си стоеше прав до вратата и се прозяваше.

— Човешкото тяло е невероятно ефективна машина — намеси се друг инженер — кльощав мъж, явно изпълнен с ентусиазъм към темата, на име Ларами. Кубчетата пред него оформяха все по-висока и по-висока кула. — Изобилие от пространство за съхранение на данни, самовъзобновяващи се клетки, собствен генератор на енергия. Освен това има дълъг срок на живот — поне според днешните стандарти на производство.

— Значи превръщате човешки тела в компютри — изясних си аз.

— Те вече са компютри — поправи ме Гарвас. — Ние само добавяме няколко нови функции.

— Представете си го — заговори третият инженер, слаба жена с издължено лице на име Лорали. — Какво би станало, ако вместо да носите със себе си лаптоп, можехте да използвате органичния компютър, който вече е вграден във вас? Палецът ви се превръща в база данни. Очите ви са монитор. И няма нужда от тежка батерия — достатъчно е просто да изядете още един сандвич сутринта.

— Това — изкоментира Джей Си — е ненормално.

— Склонен съм да се съглася — отвърнах.

— Какво? — попита Гарвас.

— Просто израз — казах. — Значи палецът ви е база данни. Тоест като… какво… флашпамет?

— Щеше да каже „палец-памет“ — каза Ларами. — Трябва да се отучим да използваме палците за пример.

— Но звучи толкова добре! — възкликна Лорали.

— Така или иначе, органът си остава същият на вид — завърши Гарвас и вдигна палеца си.

— Вече сте се подложили на процедурата? — попитах. — Изпробвате я върху самите себе си?

— Ненормалници — обади се Джей Си, като се размърда неспокойно. — Накрая ще стане зомби нашествие. Отсега го виждам.

— Проведохме някои опити, на много начален етап — каза Гарвас. — Повечето от онова, което току-що ви разказахме, е една мечта, крайна цел. Засега работим изключително върху аспекта със съхранението на информация, и вече напреднахме доста. Можем да запаметяваме данни в органични клетки, и то — трайно. Тялото я възпроизвежда в новите клетки. Палецът ми вече е и бекъп за лаптопа ми. И както виждате, няма странични ефекти.

— Съхраняваме всичко в ДНК-то на мускулите — обясни Ларами въодушевено. — Генетичният ви материал и без това е пълен с тонове странична, допълнителна информация. Имитираме този принцип — всичко, което е необходимо, е да прибавим един допълнителен компонент от данни, снабден с маркировка, която дава на тялото да разбере, че просто не бива да му обръща внимание. Като редове коментари към кода на някоя програма.

— Извинете — намеси се Джей Си, — но не говоря зубърски. Какво каза той?

— Когато вписваш „коментари“ в някоя програма — обясни му Айви, — редовете са там, но програмата ги игнорира, докато работи. По този начин можеш да оставяш съобщения до другите програмисти относно кода.

— Аха — заяви Джей Си. — Врели-некипели. Питай го за зомбитата.

— Стив — обърна се към мен Айви, като подчертано подмина забележката на Джей Си, — тези хора говорят сериозно и са много надъхани. Очите им светват всеки път, когато заговорят. Но има и друго. Говорят честно, но наистина ги е страх.

— Твърдите, че процедурата е напълно безопасна, така ли? — попитах инженерите.

— Разбира се — отговори Гарвас. — Хората правят същото с бактериите от години насам.

— Проблемът не е съхранението на информация — намеси се Лорали, — а в достъпа до нея. Да, можем да запаметим всичко това в клетките, но записването и четенето са много трудни. Трябва да инжектираме информацията физически, за да я внедрим, а за да стигнем до нея отново, трябва да я извадим.

— Един от останалите членове на екипа, Панос Махерас, работеше върху прототип на система за вкарване на информацията с помощта на вирус — каза Гарвас. — Вирусът е натоварен с генетична информация и се разпространява сред клетките, след което я снажда към вече съществуващото ДНК.

— О, просто прекрасно — обади се Айви.

Направих изразителна гримаса.

— Съвършено безопасно е — настоя Гарвас леко нервно. — Вирусът на Панос имаше вградени механизми, които да предотвратят евентуалното му превъзпроизвеждане. Опитите, които проведохме, са силно ограничени, и внимавахме много. Забележете, освен това, че вирусът беше само един от методите, които проучвахме.

— Светът скоро ще се промени — каза Ларами развълнувано. — След време ще бъдем способни да вписваме информация в генетичния твърд диск на всеки човешки организъм и да използваме собствените си хормони, за да…

Вдигнах длан, за да го прекъсна.

— На какво е способен вирусът, който сте създали, в момента?

— В най-лошия случай ли? — попита Лорали.

— Не съм дошъл да си говорим за еднорози и цветенца.

— В най-лошия случай — отговори тя, като хвърли поглед към останалите, — може да бъде използван да внедри огромни количества безполезни данни в ДНК-то на хората — или да изреже части от собственото им ДНК.

— Значи… зомбита? — обади се пак Джей Си.

Айви направи физиономия.

— При нормални обстоятелства бих го нарекла „идиот“, но… Да, това ми звучи точно като зомбита.

„Само не пак“, помислих си.

— Мразя зомбита.

Инженерите ме изгледаха объркано.

— Зомбита ли? — попита Лорали.

— Натам отиват нещата, нали? — попитах. — Превърнали сте хората в зомбита по погрешка?

— Уау — възкликна Гарвас. — Това би било толкова по-готино от онова, което направихме в действителност.

Другите двама впериха поглед в него, но той сви рамене.

— Господин Лийдс — каза Ларами, като насочи отново вниманието си към мен. — Това не е научна фантастика. Отстраняването на части от нечие ДНК не превръща човека в зомби. Просто създава анормална клетка. Но такава, каквато, според изследванията ни, има склонност да се размножава неконтролируемо.

— Не зомбита — произнесох аз и усетих, че изстивам. — А рак. Създали сте вирус, който причинява рак.

Гарвас трепна.

— Може да се каже?

— Това беше нежелан ефект, който е напълно отстраним — каза Ларами, — и е опасен, само ако умишлено бъде злоупотребено с него. А защо му е на някого да прави такова нещо?

Всички го изгледахме.

— Хайде да го застреляме — обади се пръв Джей Си.

— Слава Богу — намеси се и Тобиас. — Не беше предлагал да застреляме някого от цял час, Джей Си. Бях започнал да се притеснявам.

— Не, слушайте какво — упорстваше Джей Си. — Ако застреляме господин Гениален-но-малоумен, ще преподадем на останалите изключително важен житейски урок. А именно, че трябва много да внимаваш да не се превърнеш в луд учен като от филмчетата заради собствената си тъпотия.

Въздъхнах, без да обръщам внимание на аспектите.

— Казахте, че вирусът е бил създаден от мъж на име Панос, нали така? Искам да говоря с него.

— Не можете — отговори Гарвас. — Той е… малко нещо мъртъв.

— Каква изненада — каза Тобиас, а Айви отрони въздишка и опря пръсти в слепоочията си.

— Какво? — обърнах се към нея аз.

— Йол спомена, че е замесен някакъв труп — обясни тя. — А тяхната фирма се занимава със съхранение на информация в човешки клетки, та…

Погледнах отново Гарвас.

— Носел го е в себе си, нали? Начина да бъде създаден вирусът? Съхранявал е информацията в собственото си тяло.

— Да — потвърди Гарвас. — И някой открадна трупа.