Брандън Сандърсън
Легион: На една ръка разстояние (21)

21.

Заварихме госпожа Махерас все още в градината. Бе коленичила и продължаваше да засажда, да подхранва, да се грижи.

Запътих се към нея. От начина, по който ме погледна, разбрах — вече беше осъзнала, че тайната й е разкрита. Въпреки това коленичих до нея и й подадох един кашон, пълен с вече наболи стръкове цветя, когато махна с ръка към него.

В далечината се чуваха сирени.

— Необходимо ли беше това? — попита тя, без да поглежда към мен.

— Съжалявам — отговорих, — но да.

Бях изпратил съобщение на Йол — знаех, че федералните ще го прочетат първи. Зад мен се приближиха Одри, Тобиас, Айви и доста посърналият Джей Си. Бях единственият, който виждаше сенките, които хвърляха на светлината на залязващото слънце. Пречеха да видя Дион, който бе застанал точно зад тях. Бяхме ги заварили, докато вървяха по пътя на километри от къщата в покрайнините на града и се опитваха да ни настигнат.

Бях уморен. Господи, колко само бях уморен. Понякога, увлечен от събитията и поддържан от адреналина, човек забравя. Но когато нещата утихнат, изтощението отново се стоварва отгоре му.

— Трябваше да го предвидя — повтори Айви, скръстила ръце. — Трябваше. Повечето течения в православното християнство са твърдо против кремацията. Възприемат я като оскверняване на тялото, което трябва да чака възкресение.

Така се бяхме съсредоточили върху информацията, внедрена в клетките на Панос, че дори не се бяхме замислили за възможността да съществува напълно различна причина някой да иска да се добере до тялото. Толкова важна причина, че да е в състояние да накара една иначе почтена и уважаваща закона жена и нейния свещеник да извършат кражба.

В известен смисъл, бях дълбоко впечатлен.

— Била сте чистачка като по-млада — казах. — Трябваше да разпитам Дион по-подробно за живота ви, за местата, където сте работила. Той спомена, че сте вършила тежка работа, за да издържате него и брат му. Но не го попитах какво точно има предвид.

Тя продължи да засажда цветята на гроба на сина си, скрит в градината.

— Престорила сте се на чистачката от моргата — продължих. — Предполагам, че сте я подкупила, и тя ви е отстъпила мястото си за една вечер — след като свещеникът е залепил парчето тиксо на вратата. Това наистина е бил той, а не някакъв измамник. Решили сте да прибегнете до такава крайност заедно, за да спасите тялото на сина си от кремация.

— Какво ме издаде? — попита госпожа Махерас, докато сирените приближаваха насам.

— Имитирахте поведението на чистачката точно — отговорих аз. — Прекалено точно. Почистихте банята, а след това се подписахте на списъка, окачен на вратата, за да докажете, че работата е свършена.

— Упражнявах подписа на Лилия, докато вече можех да го пресъздавам съвършено! — каза госпожа Махерас, като ме погледна за пръв път от началото на разговора.

— Да — съгласих се аз и й показах едно от листчетата с номера на библейски стихове, които бе пъхнала в джобовете на сина си. — Но вписахте и времето, в което сте приключила с почистването, без да сте се упражнявала да имитирате цифрите на Лилия.

— Имате много характерна нула — обясни Одри с изражение на невероятно самодоволство.

В крайна сметка, случаят не бе решен от криптографията. Достатъчна ни беше добрата, стара графология.

Госпожа Махерас въздъхна, заби лопатката в рохката пръст и склони глава в тиха молитва. Аз също се наведох почтително. Айви последва примера ми, Джей Си — също. Тобиас се въздържа.

— Значи пак ще го вземете — прошепна тя, след като приключи.

Не откъсваше поглед от земята пред себе си, вече осеяна с цветя и домати.

— Да — отговорих аз, изправих се и изтупах колена. — Но смятам, че поне ще се отървете леко за това. Правителството не класифицира труповете като собственост, затова стореното от вас всъщност не се счита за кражба.

— Слаба утеха — промърмори тя. — Все пак ще го вземат, за да го изгорят.

— Вярно — отговорих аз с нехаен тон. — Но, от друга страна, как можем да сме сигурни какви тайни е скрил синът ви в тялото си? Внедрил е секретна информация в самото си ДНК. Кой знае какво може да съдържа тя. Един точен намек, направен по точното време, би подтикнал правителството да проведе много, много задълбочено проучване.

Тя вдигна поглед към мен.

— Учените още спорят за броя на клетките в човешкото тяло — обясних аз. — Напълно е възможно да са трилиони. А може би и много повече. Би отнело цели десетилетия да се претърсят до последната — занимание, с което силно се съмнявам правителството да се наеме. Но ако решат, че вътре може да има нещо важно, сигурно ще сложат трупа на съхранение за всеки случай — нали може да им се наложи да го претърсят по-обстойно в някакъв момент. Няма да е същото като погребалната церемония, която искате — но няма да бъде и кремация. Мисля, че църквата прави изключения за посмъртните донори на органи? Може би би било добре да погледнете въпроса от тази гледна точка.

Госпожа Махерас се замисли. Оттеглих се и оставих Дион да отиде до нея и да я успокои. Предложението ми явно й беше направило впечатление, което доста ме изненада. Лично аз бих предпочел близките ми да бъдат кремирани, вместо да прекарат вечността дълбоко замразени. Но когато се обърнах да проверя какво се случва, преди да вляза в къщата, установих, че госпожа Махерас изглежда доста обнадеждена.

— Права беше — обърнах се към Айви.

— Кога не съм била?

— Не знам дали е имало такъв случай — обади се Джей Си, — но по отношение на романтичните си връзки си допускала доста груби грешки.

Обърнахме се към него като един човек, а той моментално се изчерви.

— Имах предвид онзи път, когато ме заряза — уточни той възмутено. — А не, че изобщо тръгна с мен!

Усмихнах се и закрачих на чело на групичката. Радвах се, че отново бяхме заедно. Тръгнахме по тясното коридорче, украсено със снимки, към входната врата. Исках да посрещна представителите на ФБР, когато пристигнеха.

Изведнъж спрях.

— На стената има празно петно. Изглежда толкова странно. Всяка повърхност, плот и стена в къщата са покрити с какъв ли не кич — освен това място.

Посочих снимките на семейството и двете икони. Имаше две празни места, на които се виждаха само пирони. Айви бе споменала, че госпожа Махерас сигурно е свалила снимката на светеца-покровител на Панос, за да се подготви за погребалната церемония.

— Айви, смяташ ли, че е вероятно Панос да е знаел, че ако умре, иконата ще бъде свалена и погребана заедно с тялото му? — попитах аз.

Спогледахме се за секунда. После протегнах ръка нагоре и дръпнах пирона. Беше непривично труден за изтегляне. Дръпнах по-силно и той най-после изскочи. На върха му имаше топче и конец, завързан зад него.

Нещо изщрака зад стената.

Погледнах към аспектите обезпокоено, но в следващия момент близкият ключ за лампа се подаде напред — заедно с таблото и всичко останало — като скрита поставка за чаша от таблото на кола. От двете страни на частта, която досега бе скрита в стената, проблясваха светодиодни лампички.

— Дяволите да го вземат — обади се Джей Си. — Право било хлапето.

— Внимавай с приказките — промърмори Айви и се наведе да огледа джаджата по-добре.

— Какво стана с ругатните от бъдещето? — попита Одри. — Не бяха никак лоши, всъщност.

— Осъзнах нещо — обясни Джей Си. — Не е възможно да бъда междупространствен времеви рейнджър, защото ако съм, значи всички вие също сте. А това ми е малко прекалено абсурдно, че да го приема.

Пъхнах ръка в чекмеджето на стената и извадих флашпаметта, върху която бе залепен етикет.

— 1 Царе, 19:11-12 — прочетох аз надписа.

— „И Словото му каза“ — изрецитира Айви тихо, — „излез та застани на планината пред Господа. И ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; и подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.“

Погледнах към аспектите. Някой потропа силно на входната врата с юмрук. Прибрах флашката в джоба си, бутнах поставката обратно в стената и отидох да посрещна ФБР.