Брандън Сандърсън
Легион: На една ръка разстояние (2)

2.

— Зен Ригби — обясни Джей Си, докато се изнасяхме от ресторанта колкото можехме по-бързо. — Частна охрана — като в нейния случай това е просто изискан израз за „убиец на каишка“. Списъкът с лица, които е очистила, е по-дълъг от психологическата ти епикриза, кльощав. Но никога не успяват да докажат вината й. Бива я.

— Почакай — обади се Айви от другата ми страна. — Твърдиш, че в ресторанта наистина се е появил наемен убиец?

— Така изглежда — отговорих аз.

Джей Си знаеше само онова, което и аз, така че нещата, които току-що ни бе казал, трябва да бяха извлечени от дълбините на собствената ми памет. От време на време преглеждах списъци с шпиони, агенти и наемни убийци във връзка с изпълнението на някои задачи.

— Страхотно — отбеляза Айви, без да поглежда към Джей Си. — Сега вече ще стане напълно непоносим.

На излизане от ресторанта прегледах списъка с резервациите по настояване на Джей Си. Един поглед бе достатъчен да го запаметя и да дам на аспектите си достъп до информацията.

— Каръл Уестминстър — отбеляза Джей Си едно от имената. — Използвала е тази самоличност и преди. Със сигурност е била Зен.

Зачакахме отпред — колата ни още беше в паркинга на ресторанта. Гумите на колите сякаш шумоляха по измокрения от дъжда асфалт. Времето притъпяваше обичайните силни миризми на града и вместо да мирише на неумит бездомник, сега той ухаеше на прясно изкъпан бездомник. Пиколото поиска билета ми за паркинга, но аз не му обърнах внимание и започнах да пиша на Уилсън съобщение да изкара колата.

— Каза, че е на каишка — обърнах се към Джей Си, докато изпращах съобщението. — За кого работи?

— Не съм сигурен — отговори той. — Последно чух, че си е намерила нов стопанин. Зен не е от убийците, които работят на парче. Фирмите, с които си има работа, я наемат дългосрочно — използват я да върши черната им работа, да решава проблемите им със съмнителни от законова гледна точка средства.

Дълбоко в себе си знаех всичко това, но Джей Си все пак трябваше да ми го каже. Не съм луд, а разпределен. За съжаление, аспектите ми… е, те самите понякога не са особено стабилни. Тобиас бе застанал леко встрани и мърмореше как Стан — гласът, който чуваше понякога — не го е предупредил за дъжда. Айви подчертано избягваше да поглежда към проядените от червеи дупчици, осеяли близкия стълб. Нима положението бе така тежко и в началото?

— Може да е просто съвпадение — обърна се към мен Тобиас, като поклати глава и отклони вниманието си от небето. — Наемните убийци също ходят на ресторант.

— Предполагам, че е възможно — съгласи се Джей Си. — Но ако е съвпадение, би било доста досадно.

— Сърбят те ръцете да застреляш някого? — попита го Айви.

— Е, да, естествено. Но не е там работата. Мразя съвпаденията. Животът става много по-простичък, когато приемеш, че всички се опитват да те убият.

Уилсън отговори на съобщението ми: „Обади се ваш стар приятел. Иска да поговорите. В колата е. Съгласен ли сте?“

„Кой?“, изпратих аз отговор.

„Йол Чей.“

Намръщих се. Йол? Наемничката негов човек ли беше? „Добре“, написах.

„След няколко минути ще сме там“, съобщи Уилсън.

— Ей — посочи Джей Си. — Я виж.

Силвия тъкмо се качваше в една кола заедно с мъж, облечен в костюм. Глен, репортер от „Свят“. Затвори вратата след Силвия, хвърли ми поглед, сви рамене и докосна с пръсти старомодната си федора, преди да влезе от другата страна.

— Знаех си, че иска нещо! — възкликна Айви. — Било е постановка! На бас, че е записвала с някакво устройство през цялото време.

Простенах. „Свят“ беше от най-лошия вид таблоиди — този, който публикуваше достатъчно истини, примесени с лъжите, така че хората му имаха доверие донякъде. През по-голямата част от живота си бях успял да избегна вниманието на масовите медии, но напоследък вестниците и новинарските сайтове ме бяха взели на мушка.

Джей Си поклати глава раздразнено и се отправи с бърза крачка да огледа периметъра, докато чакахме колата.

— Предупредих те, че нещо не е наред — скръсти Айви ръце, докато двамата чакахме под навеса, по който барабаняха дъждовните капки.

— Знам.

— Обикновено си по-подозрителен. Безпокоя се, че развиваш някаква наивност по отношение на жените.

— Ще го имам предвид.

— А Джей Си отново започва да прави, каквото си иска. Да дойде по собствена инициатива, след като ти изрично му заръча да си остане вкъщи? Така и не обсъдихме случилото се в Израел.

— Разрешихме случая. Това е всичко, което се случи.

— Джей Си стреля с пистолета ти, Стив. Той — един от аспектите ти — стреля по истински хора.

— Той само движеше ръката ми — поправих я аз. — Аз натисках спусъка.

— Това е размиване на границите помежду ни, което не се е случвало досега — погледна ме тя право в очите. — И отново се опитваш да откриеш къде е Сандра. Мисля, че умишлено саботира тази среща, за да имаш извинение да избягваш такива неща в бъдеще.

— Вадиш си прибързани заключения.

— Дано е така — отговори тя. — Бяхме постигнали равновесие, Стив, бяхме се сработили. Не искам отново да се тревожа, че някой аспект може да изчезне.

Лимузината най-после спря до тротоара. На волана беше Уилсън, икономът ми. Вече беше късно, а шофьорът, когото наемах обикновено, работеше на осемчасови смени.

— Кой седи отзад? — попита Джей Си, докато подтичваше към нас и се опитваше да различи фигурата зад тъмните стъкла на прозорците.

— Йол Чей — отговорих.

— Хм — потри брадичка той.

— Мислиш ли, че има нещо общо?

— Бих заложил живота ти на това.

Великолепно. Е, ако не друго, срещите с Йол поне винаги протичаха интересно. Пиколото на ресторанта ми отвори вратата на лимузината. Понечих да вляза, но Джей Си опря длан на гърдите ми, за да ме спре, извади пистолета си и надникна вътре.

Хвърлих поглед на Айви и подбелих очи, но тя не ме гледаше. Вместо това наблюдаваше Джей Си с разнежена усмивка. Какъв, по дяволите, им беше случаят на тези двамата?

Джей Си се отдръпна, свали ръка и кимна. Йол Чей се бе настанил удобно на задната седалка. Носеше снежнобял костюм, сребриста папийонка и лъснат чифт обувки, модел „Оксфорд“, в бяло и черно. Бе завършил ансамбъла с чифт черни очила, инкрустирани с диаманти по рамката — извънредно странен тоалет като за петдесетгодишен бизнесмен от корейски произход. Като за Йол, обаче, това беше направо консервативно.

— Стив! — възкликна той и протегна юмрук, за да го чукна с моя. Говореше с доста тежък корейски акцент; произнесе името като „Стий-въ“. — Как си, лудо куче?

— Зарязан — отговорих аз и оставих аспектите да се качат първи, за да не затвори пиколото вратата под носа им. — Срещата ми не продължи и час.

— Какво? Какъв им е проблемът на днешните жени?

— Не знам — казах и седнах на мястото си, докато аспектите ми се настаняваха наоколо. — Май им се иска връзка с мъж, който да не им напомня на сериен убиец.

— Скука — заяви Йол. — Кой не би искал връзка с теб? Виж се каква находка си! Едно тяло, четиридесет души. Безкрайно разнообразие.

Не схващаше съвсем ясно как стояха нещата с аспектите ми, но му бях простил. Самият аз не винаги схващах какво се случва.

Оставих го да ми сипе чаша лимонада. Проблемът, който му помогнах да разреши преди няколко години, се бе оказал един от най-забавните и най-малко натоварващи проекти, с които се бях захващал някога — дори като вземем под внимание факта, че ми се бе наложило да се науча да свиря на саксофон.

— Колко са днес? — попита той и кимна към купето пред нас.

— Само трима.

— Агентчето тук ли е?

— Не съм от ЦРУ — озъби се Джей Си. — От Специалните служби съм, задръстеняко.

— Дразня ли го? — продължи Йол и се ухили под кичозните си очила.

— Може да се каже — отвърнах.

Усмивката му стана още по-широка. После извади телефона си и натисна няколко копчета.

— Джей Си, току-що дарих десет бона от твое име на кампанията на Брейди^[1] за предотвратяване на насилието с огнестрелни оръжия. Просто исках да те осведомя.

Джей Си изръмжа. Наистина — буквално изръмжа.

Облегнах се на седалката, загледан в Йол, докато лимузината си проправяше път през улиците. Отзад ни следваше втора, в която се возеха хората му. Явно бе дал на Уилсън някакви специални указания, тъй като не се движехме към имението ми.

— Приемаш аспектите ми много сериозно, Йол — отбелязах. — С повечето други хора не е така. Защо?

— За теб те не са преструвка, нали така? — запита той, удобно излегнат назад.

— Да.

— Е, значи и за мен не са.

От телефона му се разнесе някакъв звук като от подсвирване на птица.

— Всъщност, това е орел — обясни Тобиас. — Повечето хора се изненадват, като чуят гласа му, понеже американските медии използват зова на червеноопашатия ястреб, когато показват орли. Не смятат, че орелът звучи достатъчно внушително. И така, символът на нацията ни е всъщност до голяма степен една фабрикация…

А Йол си беше сложил такъв рингтон. Интересно. Той натисна копчето и заговори на корейски.

— Нужно ли е да го търпим тоя смешник? — осведоми се Джей Си.

— На мен ми допада — обади се Айви, която бе седнала до Йол. — Пък и сам каза, че сигурно има нещо общо с наемницата.

— Е, хубаво — съгласи се Джей Си. — Лесно можем да измъкнем истината от него по стария метод на юмручната школа.

Той сви пестник и го удари в другата си длан.

— Ужасен си — каза Айви.

— Какво? Толкова е странен, че може и да му хареса.

— Проблеми? — попитах аз Йол.

— Новини за последния ми албум.

— Добри новини ли?

Йол сви рамене. Бе издал общо пет музикални албума. И петте се бяха провалили с гръм и трясък. Но щом вече си натрупал 1,2 милиарда долара благодарение на острите си инвестиционни инстинкти, дребните детайли като катастрофалните продажби на рап-албумите ти не те спират да пускаш нови.

— И така… — започна той. — Имам проблем, за който вероятно ще се нуждая от помощ.

— Най-после! — възкликна Джей Си. — И дано да няма нищо общо с принуждаването на невинни хора да слушат отвратителната му музика.

Позамисли се малко и добави:

— Всъщност, ако ни потрябва някаква нова форма на мъчение…

— Задачата има ли нещо общо с една жена на име Зен? — попитах.

— Кой? — смръщи вежди Йол.

— Професионален наемен убиец — отговорих. — Наблюдаваше ме, докато вечерях.

— Може просто да ти е хвърлила око като на кавалер — заяви Йол ведро.

Вдигнах една вежда.

— Проблемът ни — продължи той — вероятно ще включва известна доза опасност, а съперниците ни са хора, които не биха се посвенили да наемат такива… индивиди. Но не работи за мен, това мога да ти обещая.

— Та този проект… Интересен ли е? — попитах.

Йол се ухили.

— Трябва да откриеш един труп.

— Оооо… — проточи Джей Си.

— Далеч не смятам, че си заслужава — намеси се Тобиас.

— Има и друго — добави Айви, която изучаваше лицето на Йол внимателно.

— Каква е уловката? — попитах го аз.

— Не е важен трупът — обясни Йол и се приведе напред. — Важно е онова, което той знае.