Джейн Фалън
Моето сладко отмъщение (48)

48.
Пола

— Какво говориш, по дяволите? Аз и Саския?

Следва почти комичен момент, в който той примигва. Кимам бавно. Искам да се насладя на мига.

— Знам от месеци. Джош също.

Той буквално пребледнява.

— Нямам представа за какво говориш, но няма нищо между мен и Саския. Наистина ли смяташ така да се измъкнеш от това, което стори? От онова, което видях с очите си?

Очаквах да отрича. Признанията не са му силна страна. Освен това защо да ми казва истината сега, когато с Джош тъкмо му осигурихме карта за пълна амнистия?

— Знам за сърцето, което ти е подарила, за бикините в гримьорната ти и за това, че те нарича Роби.

Говоря глупости. Опитвам се да се върна към важното.

— Знам, че възнамерявахте да се изнесете заедно. Знам и за апартамента.

Това вече попадна в целта. Виждам как ръката му трепери. Стоварва чашата с вино на масата.

Не съм приключила.

— Затова не ми говори как щяла да се почувства Джорджия. Ти смяташ да се изнесеш и да заживееш със Саския в Чилтърн Меншънс, без дори да помислиш за Джорджия. Две стаи, балкон, гледка към парка. Знам всичко. Така че спри да ме лъжеш, Робърт.

Не може да го скрие. Виждам го на лицето му. Разгромен е.

Опира ръце на масата и става.

— Нямам представа за какво говориш. Късно е. Лягам си.

Оставам там смаяна. Това беше. Нямам повече муниции. Без признание не разполагаме с нищо. Объркана съм от факта, че той просто отрече най-безсрамно. Ще припише разпадането на брака ни на мен, защото съм имала връзка с Джош. Той има свидетели. Аз имам един апартамент, който не доказва нищо, защото всичко е на името на Саския. Освен това разполагам с гравирано сърце и слухове за някакви забравени гащи.

Седя си там напълно победена.

Телефонът ми започва да писука, имам съобщение. От Джош.

Боже господи, каква нощ! Дано си добре. Сас ми каза всичко. Ще говорим утре. ХХХ

Алилуя!