Джейн Фалън
Моето сладко отмъщение (46)

46.
Пола

Когато се прибирам у дома, Робърт седи до кухненската маса и пие огромна чаша червено вино.

— Е — казва, без да ме поглежда. — Ще обясняваш ли?

— Не съвсем — отвръщам. — Не трябваше да се случва, нямаме връзка.

— Само това ли ще кажеш? Не трябваше да се случва? Какво? Извънземните са те отвлекли за няколко минути и ти нямаш представа какви си ги вършила?

— Очевидно не.

— Тогава не ми пробутвай тези глупости. Откога продължава това?

— Нищо не продължава. Целунахме се два пъти. Е, три пъти, ако трябва да съм точна. Това е. Не сме правили секс.

Робърт ме поглежда така, сякаш не вярва и на една моя дума. Е, хубаво. Сега ще разбере как се чувствам.

— Значи всичко е наред, така ли? Не сте правили секс, само сте се натискали като разгонени тийнейджъри?

— Не сме се натискали преди.

Виждам, че се опитва да разбере защо съм толкова войнствена и не го моля за прошка.

— Чудесно. Явно ти е забавно.

— Всъщност не — казвам и сядам срещу него. Посягам да си сваля обувките, защото краката страшно ме болят. — Просто се опитвам да кажа истината. Мисля, че всеки я заслужава.

— Дори не съжаляваш. Унизи ме пред всичките ми приятели и колеги…

— За това наистина съжалявам. Не съм искала да се случва.

— По дяволите, как ще се появя на работа в понеделник?

А как Джош щеше да се появи на работа, след като всичките ви приятели и колеги разберат за теб и Саския, иска ми се да го попитам, но не го правя. Все още.

— Това е гадно. Съжалявам.

Той обаче дори не ме слуша.

— И как така си го целувала и преди? Къде? Кога?

Не искам да издавам твърде много все още, но не искам и да го лъжа, затова избягвам въпроса.

— Не се гордея с това. Но ти казвам истината, че не сме имали връзка. Просто се срещнахме няколко пъти и се случи.

Той си играе със солницата на масата — порцеланово прасенце, което имаме още откакто Джордж беше малка и което отдавна изгуби своето приятелче за черния пипер — и се тревожа, че Робърт неволно може да му отчупи опашката.

— Как сте се срещали? Ти дори не го познаваше.

— Беше грешка. Не се опитвам да оправдая случилото се, но ти не си ли правил грешки?

Той издува гърди като жабок. Заема високоморална позиция.

— Купих стоватови крушки вместо от четирийсет вата, ако това имаш предвид. Веднъж хванах метрото за Морнигтън Кресънт вместо за Камдън. Да съм се срещал с шефката ти за малко тийнейджърско опипване? Не, не съм.

Той е направо наежен от праведно възмущение. Опитвам се да остана спокойна, разумна. Питам се как ли се справя Джош със Саския. Представям си го как й казва, че я обича и я моли за прошка, и това направо ме съсипва. Така че продължавам:

— Е, не с шефката ми, разбира се… — Да не забравя да кажа на Майра тази подробност. Когато всичко свърши. Тя ще е ужасена, че подобна мисъл изобщо се е зародила във вселената. — Но с никоя ли? Никога?

Той дори не трепва.

— Не, защото си мислех, че сме семейство. Мислех си, че това е част от сделката. За бога, как можа да го причиниш на Джордж?

Ама наистина ли?

— Не е нужно Джорджия да научава за това.

— Да се надаваме, че някой от онези задници няма да реши да го каже на пресата.

По дяволите, не се бях сетила за това. Винаги има изтичане на информация към пресата, която със сигурност идва от екипа на сериала. Напълно възможно е някой от гостите да реши да спечели малко пари или пък няколко услуги, като подшушне на вестниците, че жената на Робърт Уестмор има връзка със съпруга на Саския Шърборн. Изчервявам се при тази мисъл. За секунда губя кураж.

— Господи, дано не стане така. Мислиш ли, че ще го направят? Те и без това не биха отпечатали всичко, нали? Не и без потвърждение.

Той свива рамене. Не иска да ме пусне лесно от кукичката.

— Добре де, да предположим, че няма да го направят. Няма причина Джордж да разбира.

Той ме поглежда право в очите. Искам да извърна поглед, но не мога.

— Да се надаваме. Това ще я съсипе. Да разбере, че майка й се е натискала с някакъв мъж… Как можа?

Добре. Това беше. Стига ми толкова.

Зареждам голямата пушка.

— Кое е по-лошо според теб? Да целунеш някого общо четири пъти и да не стигнеш по-далеч, или да имаш извънбрачна връзка от години — не съм сигурна колко точно, — но истинска, тайна любовна връзка? — Усмихвам се насила и, предполагам, доста зловещо. — За една приятелка питам.

— За какво говориш, по дяволите? Искаш да те поздравя, защото с Джош не сте правили секс все още?

— Аз знам — казвам и сега аз се опитвам да задържа погледа му. — За теб и Саския.