Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Sweet Revenge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 20гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan(2019)

Издание:

Автор: Джейн Фалън

Заглавие: Моето сладко отмъщение

Преводач: Боряна Даракчиева

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-278-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8959

История

  1. —Добавяне

45.
Саския

Каквото и да сме правили с Роби, направихме го насаме. Положихме големи усилия, за да не унижим никого. И това ли е благодарността, която получаваме?

Пола! Точно Пола, моля ви се. Джош трябва да е бил пиян. Или тя е започнала. Някакъв отчаян опит да докаже, че е привлекателна. И той просто се е поддал. Но да ги хванат! И то в собствената ми къща! На моето парти! Това е като сценарий за фарс.

Направо кипя от гняв. Всички тези хора да гледат как съпругът ми е бръкнал под роклята на някаква жена. Поне така ми казаха. Накарах Гери и Федерико от гримьорите да ми разкажат всички неприятни подробности. Те се озовали първи там. Заедно с Шарън, третата асистентка. Казаха, че търсели изхода за градината, но са идвали тук много пъти, така че лъжат. Вероятно са искали да смръкнат няколко линии насаме. Радвам се, че не ми казват. На нашите партита има алкохол, но не и дрога. Аз съм я забранила.

Както и да е, те били в разгара на страстна целувка — Джоши и Пола, не Гери, Федерико и Шарън, хаха! Той я бил стиснал за гърдата. А нейните не са малки, както се досещате. Тя пък го държала, сещате се. Но през джинсите, слава богу.

Федерико казва, че не знаели какво да направят, били толкова шокирани. Затова просто останали там за минута и през това време половината от гостите видели всичко. Хората казват, че пищенето им привлякло вниманието. Но дори да не беше така, те са най-големите клюкари на света, така че всички щяха да разберат за нула време.

Естествено, всички се притеснили първо за мен. Много народ се събра да ме пита дали съм добре. Но усетих и вълнението им, ако това е правилната дума. Сякаш искаха да участват в драмата, но всъщност нямаха търпение да си тръгнат и да разкажат какво се е случило. Да се смеят зад гърба ми. Не съм толкова наивна да си мисля, че всички тези хора са загрижени за мен. Просто искаха да могат да кажат, че са били на първия ред.

А през цялото това време аз си мислех: „Къде е Роби? Видял ли е? Пука ли му?“ Завладя ме абсолютният страх, че може да е съсипан и да осъзнае, че я е обичал през цялото време. Не спирах да оглеждам стаята за него, но го нямаше. Дали беше с нея?

Накрая чух някой да казва: „Къде е Робърт?“ и друг да отговаря: „Май си тръгна.“ А в следващия момент видях, че Джош е до мен.

— Как можа? — изкрещях му с всички сили. За да извлека всичко от ситуацията.

Тълпата около мен притихна, очевидно се надяваха на второ действие. Джош се опита да ме отведе, но аз не се дадох.

— Къде отиде тя?

— Не знам — каза той. — Сигурно търси Робърт.

Стегнах се. Сложих възможно най-стоманената си физиономия и казах:

— Нямам за какво да говоря с теб.

Това го сложи на място.

 

 

Скоро ще останем сами. Последните двама гости се сбогуваха забързано. Джош почти ги изхвърли, като им каза, че ще се видят в понеделник. Държеше се съвсем приятелски, сякаш нищо не се е случило. Така че скоро ще останем само двамата.

Докато той ги подкарва към вратата, аз си намирам мобилния и набирам номера на Робърт. Той вдига почти веднага.

— Какво искаш?

— Добре ли си? — питам аз, като имам предвид: „Това няма да промени намеренията ти, нали?“, но той го възприема буквално.

— Ти знаеше ли? — съска той.

— Господи, не! Изобщо.

— Пред всичките ни приятели.

— Къде си сега? — питам. Чувам как Джош се сбогува.

— Карам към дома.

— Къде е Пола?

— Не знам. Майната й, да ме унизи така!

— Обади ми се утре. Или аз ще ти се обадя. Става ли? И шофирай внимателно.

— Добре — казва той, звучи малко по-спокоен. — Знаеш, че те обичам, нали?

Огромна тежест се вдига от раменете ми.

— И аз теб. Слушай — вече шепна, — не й казвай нищо. Можем да се измъкнем от всичко това напълно невинни.

Той се смее.

— Може и да си права. Те ще са мръсниците. А всички нас ще съжаляват. Гениално.

— Мразя хората да ме съжаляват — казвам. Вярно е, така е. Не мога да понасям да ме съжаляват. — Но в този случай ще направя изключение.

Прекъсвам точно когато се затваря входната врата и Джош влиза в кухнята със смутено изражение.

Ставам и го поглеждам право в очите.

— Нямам търпение да чуя какво ще ми кажеш.