Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Sweet Revenge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 22гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan(2019)

Издание:

Автор: Джейн Фалън

Заглавие: Моето сладко отмъщение

Преводач: Боряна Даракчиева

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: британска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-278-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8959

История

  1. —Добавяне

39.
Пола

Разбира се, Алис и новият й любим закъсняват. Няма да е тя, ако пропусне шанса за зрелищна поява. На нас с Робърт ни предложиха места на бара или да отидем направо на масата, което всъщност правим. Все пак не сме на среща и не искаме да удължим вечерта повече от необходимото.

— Тук е хубаво — казвам, като се оглеждам. Това е най-голямото усилие, на което съм способна, за да започна разговор.

— Аха. Така е.

Сервитьорът се появява и ние поръчваме вино и газирана вода.

— Господи, надявам се да не е някой задник. Дано не ни разказва цяла вечер колко е богат.

Робърт се смее.

— Определено ще го направи.

— Мислиш ли, че тя ги пита за банковите им сметки, преди да се съгласи да излезе с тях?

— Не, защото повечето са мошеници, ако питаш мен. Тя е твърде доверчива.

— Горката Алис. Защо обаче е така решена да излиза с богати мъже? Не разбирам. — Не е вярно, разбирам. Защото тя няма свои доходи и няма намерение да работи, дори някой да я наеме. Но няма да го кажа на Робърт. Опитвам се да бъда мила.

— Мисля, че само с такива мъже се среща — казва той, винаги нащрек да защити сестра си.

— Този на колко години е?

Той потреперва, без съмнение си спомня онзи (много богат) почти осемдесетгодишен старец, когото тя му представи веднъж. Имаше нахалството да ритне камбаната, без да е намерил време да промени завещанието си в нейна полза.

— Бог знае.

И двамата взимаме менюто и го разглеждаме. Иска ми се вечерта да свършва.

След няколко (тихи) минути сме поздравени — е, добре де, Робърт е поздравен — от писък „Роби!“. Алис е с широка старомодна рокля, която подчертава слабата й фигура. Иначе всичко друго си е същото — рошава коса, почернени очи, развяващ се шал. След нея върви представителен мъж към края на четирийсетте. Може би началото на петдесетте, ако има добри гени и още по-добър хирург. Аз очаквах или Аполон, или сбръчкано старче с преливащи от пачки джобове. Айвън не е нито едното, нито другото. Доста приятен на вид. Но не впечатляващ.

Алис го бута напред, сякаш е спечелил награда.

— Това е Айвън.

Трябва да кажа, че изглежда доста свестен мъж. Става ми симпатичен, защото Алис все се опитва да го хвали, а той всеки път я прекъсва.

— Айвън е филмов продуцент — казва тя гордо.

— Всъщност се занимавам с имоти — казва той, усмихвайки й се извинително. — Обновявам къщи и ги продавам, такива неща. Няколко пъти съм влагал суми във филми, само като инвестиция. Но знам ли нещо за филмовия бизнес? Не.

— Айвън живее в голяма къща на Уайллуд Роуд — казва тя. Това е улица недалеч от нас, където всички къщи са огромни.

— Еха — възкликвам. — Прекрасно.

Айвън извърта леко очи.

— Това е последният ми проект. Отседнал съм там, докато я реновирам.

— О, значи вършиш работата лично? — пита Робърт и изрича мислите ми. Вях си представяла как Айвън седи в офис на върха на някоя сграда и казва на хората какво да правят.

— По-голямата част. Не всичко, разбира се, трябва да се занимавам и с продажбите. Но основните неща — да. Всъщност това е единственият начин да спечелиш. Трябва да си изцапаш ръцете.

— Е, как се справяш, ако едновременно трябва да работиш по няколко имота? — Притеснявам се да не си помисли, че го разпитвам, но наистина ми е любопитно.

— Затова не го правя. Взимам само по една къща. Големи проекти. И аз управлявам всеки лично.

Алис изглежда малко унила. Някак си, вместо да се представи като Харви Уайнстейн, приятелят й ни позволи да си мислим, че е Боб Строителя. Аз, от друга страна, съм доста впечатлена и усещам, че и Робърт също.

Робърт винаги е харесвал идеята за обновяването и продажбата на къщи. По едно време говореше за това като алтернативна кариера, ако с актьорството не се получи. Естествено, Той не разбира нищо от строителство, едва може да смени щепсел. Мисля си, че си представяше как се носи из къщата и избира цвят за стените и гранитни плотове по цял ден.

Той с удоволствие разпитва Айвън за тайните на бизнеса му и Айвън като че ли няма нищо против. Обръщам се към Алис и изричам тихо: „Много е готин“ и макар да виждам колко е подразнена, че той не се представи като холивудски магнат, е доволна, че го харесваме.

— Отивам до тоалетната — обявява тя, когато настъпва затишие в разговора. — Пола, ела с мен.

Алис никога не е правила така. Никога не се е опитвала да започне с мен женски разговор или да се прави на моя най-добра приятелка. Затова съм любопитна. Следвам я към дамската тоалетна. Слава богу, тя не очаква да вляза в кабинката с нея, защото това би било прекалено. Щом вратата се затваря, тя ме сграбчва за ръката.

— Харесваш ли го? Хубав е, нали? Казах ти. — Тя изглежда доста превъзбудена.

— Изглежда много приятен. Не каквото очаквах.

— Той подценява историята с филмите, естествено…

— Мисля, че има много впечатляваща работа — прекъсвам я аз.

— Е, щеше да е по-добре, ако имаше постоянна къща, но той живее така след развода си, защото било по-разумно.

— Има ли деца? — Търся някакви недостатъци, защото знам вкуса на Алис към мъжете. Все трябва да има нещо.

— Не… Пола, не казвай на никого, дори на Роби все още… — Тя хваща и двете ми ръце. И веднага разбирам какво ще последва.

— Бременна съм.

Правя това, което всеки би сторил при тези обстоятелства. Не мога да не погледна към корема и. Нищо. Буквално е хлътнал.

— Еха. Алис… това е… радваш ли се?

— Разбира се! Стана случайно, разбира се, но само си представи — ще имам бебе! Айвън ще трябва да си намери жилище по-скоро от очакваното, разбира се…

— Той какво мисли за това?

— Още не съм му казала. Не съм влязла във втория месец…

— Но ще му кажеш, нали?

— Разбира се! Просто изчаквам малко.

— И според теб той как ще го приеме? — Не можах да не попитам. Познавам Алис достатъчно добре. Търся някакъв капан. Макар че вълнението й изглежда истинско. И ако смята да използва бебе, за да бетонира една връзка, нямаше ли да го направи с мъж, за когото си мисли, че ще й осигури живот в лукс?

— Ще е голям шок, защото сме заедно от съвсем скоро, но честно да ти кажа, мисля, че ще е възхитен. Той винаги е искал деца. Бившата му жена не е можела… направили са сума ти инвитро, всичко.

— А къде е тя сега? Къде е уловката? Да не е още женен за нея?

— В Девън. Тя се е омъжила повторно. Запознах се с нея. Дойде със съпруга си на сватбата на племенницата му. Изглежда мила, но скучна. Тя е офис мениджър.

— Добре.

— Няма ли да ме поздравиш? — пита внезапно, сякаш готова да се разплаче.

— Разбира се! Поздравления! Извинявай, просто беше такава изненада…

— Толкова съм щастлива, Пола, наистина.

Прегръщам я. Усещам тялото й — кожа и кости.

— Не ти се карам, но трябва да започнеш да ядеш. Никакви диети повече и ровене из чинията, сякаш не забелязваме, че нищо не хапваш.

— Добре!

Вдигам вежда към нея.

— Не се шегувам. Ако искаш това бебе, трябва да живееш здравословно.

— Да, добре. Обещавам.

— Не мисли, че няма да те проверявам. И спри с електронните цигари. Сериозна съм. Господ знае какво има в тях.

Тя кима като послушно дете и аз си мисля, че може би тази нова динамика между нас може да проработи. Аз я командвам, а тя ми позволява. Харесва ми.

— Искаш ли да дойда при лекаря с теб?

Лицето й се озарява и изглежда с десет години по-млада.

— Ще го направиш ли? О, боже, Пола, ще съм много благодарна. Никоя от приятелките ми не живее наблизо.

Сдържам се и не питам: „Какви приятелки?“. Знам, че през годините тя отблъсна повечето от тях заради надменното си отношение и начина, по който използва хората. Внезапно това ми се струва много тъжно. Алис. Целият й живот. Може би това наистина ще я промени.

 

 

— Аз го харесвам — казва Робърт в таксито към дома. — Изглежда свестен тип.

— И аз много го харесвам. Подходящ е за Алис. Може би с него вече ще се получи.

— И по-странни неща са ставали — казва той, но аз не се сещам за много такива.